У чените многократно са виждали група клюнести китове (Berardius bairdii) да се забавляват в плитките води около Командорските острови, на границата между Тихия океан и Берингово море. Странно, нали? Клюнестите китове на Бейрд, както всички клюнести китове, са дълбоководни видове.
И все пак между 2008 г. и 2019 г. екип, ръководен от морския учен Олга Филатова и Иван Федутин от Университета на Южна Дания, забелязаха групата китове да се появяват всяка година във води, по-плитки от 300 метра.
*Видеото е архивно
„Това не е характерно за този вид“, казва Филатова.
Клюнестите китове са сред най-мистериозните и неуловими от всички китоподобни, които населяват нашите океани. Те са склонни да живеят в едни от най-негостоприемните среди за хората на планетата и се гмуркат дълбоко: клюнестите китове на Бейрд се гмуркат на дълбочина до 3000 метра в търсене на плячка, в студените и тъмни води на батиалната зона.
One of The World's Most Mysterious Whales Shows Signs of Holding Traditions https://t.co/PPm5S0BdH8
— ScienceAlert (@ScienceAlert) February 13, 2024
Поради тези причини китовете се виждат рядко и не са добре проучени. През 2008 г., Филанова и Федутин направиха наблюдение близо до Командорските острови, което драстично промени нашето разбиране за тези енигматични същества.
„Бяхме там, за да търсим косатки и гърбати китове, така че просто отбелязахме, че сме видели група клюнести китове на Бейрд“, спомня си Филатова. „Интересното е, че ги виждахме през следващите години и след пет години наблюдения започнахме да подозираме, че това е установена общност, която често посещава същия район.“
Те започнаха да обръщат по-голямо внимание на феномена, документирайки къде са видели китовете, колко са били и дали едни и същи от тях посещават мястото всяка година. Те документираха общо 186 отделни кита за 12-годишен период.
Тази популация се състоеше от основна група от 79 кита, които бяха наблюдавани в продължение на две или повече години, връщайки се на мястото многократно. Тези китове изследователите класифицираха като резидентна група. Останалите 107 индивида са били видени еднократно – това беше преходната група.
Някои от преходната група просто идваха и си отиваха, но 61 от тях бяха забелязани да взаимодействат с резидентната група и седем от тях бяха видени в плитките води, смятани за много непривични за вида.
„Това изглежда, като развитие и споделяне на някакъв вид културни традиции“, каза екипът.
„Преходните екземпляри не са толкова запознати с местните привички, колкото резидентните и затова обикновено търсят храна сред дълбочините, които са обичайни за техния вид“, каза Филатова.
„Но всъщност наблюдавахме някои преходни процеси в плитката зона. Това бяха китове, които имаха някаква форма на социален контакт с резидентните. Именно в този контакт, те вероятно са научили за плитките води и техните предимства.“
Косатките, делфините и другите видове китове също споделят техники за лов на различни видове плячка. Те намират нов начин да направят нещо или да получат достъп до храна, а другите видове го копират и така се споделя между групата.
„Това се е превърнало в културна традиция и за първи път се наблюдава такава сред клюнестите китове“, казва Филатова.
Въпреки че може би не е изненадващо, че китоподобните проявяват сложни културни модели, това предполага, че прогнозирането на поведението на тези животни не е толкова просто, колкото си мислехме. И това ще има последици при опитите ни да ги защитим в един бързо и драматично променящ се свят.
„Това означава, че не можем да очакваме всички индивиди от конкретен вид да се държат по един и същ начин“, обяснява Филатова. „Това затруднява планирането на защитата на видовете – в този случай, например, не можем да планираме въз основа на предположението, че клюнастите китове живеят само далеч, дълбоко в морето. Видяхме, че те могат да живеят и в плитки и крайбрежни води, може да пребивават и на други различни местообитания, за които все още не знаем."
Изследването на екипа е публикувано в Animal Behaviour.
СПРИ!" />
