Р елигията на прабългарите е била тясно свързана с техния бит и култура. Затова и науката не разглежда тези три житейски аспекта поотделно. А темата за древното българско езичество е изключително важна, тъй като не е напълно изяснена, а дори напротив - предхристиянска България ще е обект на още много проучвания, надяваме се и открития.
- Едно върховно божество - Тангра
Широко известно е, че прабългарите почитат едно върховно божество или обожественото Небе - Тангра, но също така се прекланяли и пред небесни тела, а във всеки религиозен обред е участвало и животно – най-често куче или кон. Прабългарският народ вярвал в задгробния живот и че светът на мъртвите не се различавал особено от този на живите.
Информация за това в какво точно са вярвали древните народи по нашите земи получаваме от небългарски историческите извори, каквито са например византийките хроники, тъй като тогава българите са безписмен народ. Достоверни заключения се правят и на база археологически проучвания в древните некрополи, които носят материалните доказателства за религиозните обреди и вярвания на предците ни.
- Прабългарите строели храмове и практикували шаманизъм
За разлика от славяните, чиито вярвания не се простират до строенето на храмове и следването на жреци, прабългарите имали култови сгради, наричани капища, и практикували шаманизъм. Именно шаманите били тези, които отвеждали душите на мъртвите в отвъдния свят.
В тези духовни храмове прабългарите извършвали своите свещени ритуали. Капищата били сгради, построени от едри каменни блокове, споени с хоросан. Някои имат централен стълб, други – не. Около сградите имало малки съдове или басейнчета с вода, която е участвала в обредите за ритуално очистване, а в каменните колони били издълбани ниши, където най-вероятно са били полагани религиозни идоли. В култовите храмове жреците се кланяли на огъня и водата, а този ритуал се наричал „ясна“.
В сърцето на столицата Плиска например е имало владетелско светилище в самата цитадела. Местоположението на храма показва, че тя е използвана от владетеля и дворцовите обитатели, т.е. тесен кръг от хора. Ориентирана е в посока север – юг, поради което след приемането на християнството този храм не е преобразуван в църква.
Недалеч от Плиска, подобно светилище е открито край село Коньовец (Шумен). Кабиюк е култов обект и представлява масивно светилище извън столицата, който носи знаци на праблгарите. За капището Кабиюк не е изяснено кого е обслужвало, нито каква е била съдбата му след приемането на християнството, въпреки ориентацията изток – запад.
И тъй като вече стана въпрос за Плиска, именно там е съсредоточено вниманието на учените, които се надяват бъдещото активно проучване на първата българска столица да разкрие още много неизвестни факти около религиозните вярвания и обреди на прабългарите.
- Почит към животните и небесните тела
В онези древни времена хората смятали, че след смъртта душите продължават да живеят по сходен начин, затова гробовете били пълнени с инвентар, а до тела били полагани трупове на животни. По този начин се разграничат християнските от езическите погребения, като при първите липсва инвентар.
При множество родни археологически разкопки са откривани гробове с кучета, коне и котки. Те били полагани до телата на погребаните хора. Кучето и конят имали важно място в българското езичество и били главните жертвени животни. Те били толкова важни, че на тях също се пренасяли жертви. Прабългарите се радвали на кучешкия лай и го приемали за благословия.
- На почит у прабългарите били Слънцето, Месечината и други звезди
На почит у прабългарите били и небесните тела – Слънцето, Месечината и други звезди. Сред народа няма запазени следения за почитане на Луната, но със сигурност е имало култ към Слънцето.
В древността Слънцето било схващано като небесен огън, затова в много извори се посочва, че българите били и огнепоклоници. За култ пред Слънцето може и да се говори след като слънчеви знаци се срещат върху крепостните стени на Плиска и Преслав, както и върху съдове и предмети от бита.
- Прабългарският пантеон
Освен, разбира се, в природните стихии, прабългарите вярвали и в безграничната сила на божествата, по чиято воля се случвало всичко на земята и в отвъдния свят. В центъра на тези вярвания е Тангра. А както е характерно и за по-късни исторически времена, при които богът има „наместници“ на земята, върховен жрец на Тангра бил ханът.
За почит на Тангра прабългарите пренасяли в жертва животни, а в изключително важни поводи имало и човешки жертвоприношения. Ето някои от боговете в прабългарския пантеон, чиито еквиваленти се намират и в древногръцката и римската митологии.
- Богинята-майка и жената на Тангра носи името Умай. Траките са я наричали Бендида – богиня на земята и плодородието.
- За Сърнен, богът-елен, прабългарите вярвали, че изпратил вълшебна кошута да „откърми“ и отгледа легендарния прабългарски владетел Авитохол, живял триста години. Когато пораснал, той станал Велик кан и възродил българското царство.
- Бог Хурса е богът–ковач (еквивалент на Хефест и Вулкан) и синът на Слънцето. Хурса е почитан и като Железния отец. Представян е като конник със сабя и брадва, обут в железни обувки. Той е научил хората да добиват и обработват желязо.
- Баран - богът на войната и победата. Името му означава ”Победоносец”. Баран е пазител на загиналите войни и също така решава изхода от битките. Синът му Кубар е бог на богатствата и мъртвите.
- Богинята Артиш е пазителка на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до свещения храст арчи, с който последователите на пророк Заратустра поддържали своите свещени огньове.
Още от автора:
Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история
Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?
Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села
Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море
