О т 2008 г. насам вътрешното ядро на Земята се забавя - това се случва за първи път, откакто имаме възможност да го измерваме. В крайна сметка това може да се отрази на въртенето на цялата планета и да удължи продължителността на деня, но ако има достатъчно големи ефекти, за да ги забележим, те по-скоро ще се отнасят до геомагнитното поле.
Ядрото на Земята се върти в същата посока и с приблизително същата скорост като останалата част от планетата. Това е неизбежно - в крайна сметка всичко е образувано от една и съща въртяща се маса материал и между слоевете продължава да има взаимодействие. Възможни са обаче малки разлики и дълго време геолозите получаваха противоречиви отговори на въпроса дали ядрото или повърхността се върти по-бързо.
Всичко, което знаем за ядрото, включително за неговото съществуване, идва от наблюденията на сеизмичните вълни от земетресения (и ядрени опити през десетилетията, когато това е било широко разпространено), тъй като те се влияят от преминаването през него или отскачането от него.
Промените във влиянието на ядрото върху тези вълни са интерпретирани като резултат от движенията на ядрото спрямо повърхността, така че под мястото на земетресението да се намират области с по-голяма или по-малка плътност.
Професор Джон Видейл от Университета на Южна Калифорния сравнява данните от 121 земетресения, които са станали на Южните Сандвичеви острови между 1991 и 2023 г. и чиито сеизмични вълни са събрани в Северна Америка, на другия край на света. Двойките сеизмични вълни бяха категоризирани по сходство, което показва, че са преминали през едни и същи части на ядрото.
"Документираме, че много мултиплети показват форми на вълната, които се променят и след това се връщат в по-късни моменти, за да съответстват на по-ранни събития", пишат Видале и съавторите му.
"Съответстващите форми на вълните разкриват моменти, в които вътрешното ядро отново заема същото положение спрямо мантията, както в определен момент в миналото", заключва Видале.
В съчетание с предишни изследвания това показва, че в периода 2003-2008 г. вътрешното ядро се е въртяло "свръхскоростно", по-бързо от мантията и кората, така че особено плътни участъци са застигали места на повърхността. От този момент нататък обаче ядрото се "субротира", като се движи по-бавно от останалата част на планетата.
Ядрото все още се върти в същата посока, както преди, в сравнение с Вселената като цяло, но спрямо повърхността сега се движи по-бавно. Разминаването е в части от градуса на година. Разминаването между въртенето на ядрото и повърхността е два до три пъти по-малко през този по-бавен период, отколкото когато ядрото е изпреварвало мантията.
"Когато за пръв път видях сеизмограмите, които подсказваха за тази промяна, бях смаян. Но когато открихме още две дузини наблюдения, сигнализиращи за същия модел, резултатът беше неизбежен", казва Видале в изявлението си.
Дори малко забавяне като това изисква да бъдат приложени огромни сили.
Част от това по-бавно движение в крайна сметка ще се прехвърли на повърхността, което ще доведе до по-дълги дни. Видале обаче казва, че това ще бъде "много трудно забележимо, от порядъка на хилядна част от секундата, почти изгубено в шума на вълнуващите се океани и атмосфера".
Гравитационното поле на Земята се дължи на движения във външното, а не във вътрешното ядро. Въпреки това е възможно да има някакво взаимодействие и наблюдаваната промяна да е свързана с необясними явления като начина, по който магнитното поле понякога променя посоката си.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
