Б ългарите безспорно сме велик народ в много отношения – история, открития, съхранение на българския дух (въпреки робствата), и всеки, който се срамува от произхода си, нека се замисли, че негови сънародници са Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски и куп други личности, които са ни дали толкова много – свобода, литература, култура и какво ли още не. Всички те са достойни за уважение и ние, като техни потомци, а на някои и съвременници, сме длъжни да знаем кои са и какво са направили за България.
Една подобна личност, която е оставила след себе си прекрасни шедьоври, е Владимир Димитров – Майстора. Той е един от големите майстори на българската живопис, оставил след себе си прекрасни картини, които и днес вълнуват душите и сърцата на ценителите на изкуството.
Майсторът твори през първата половина на XX век, като фокусът на неговото творчество пада върху портрети и картини от бита на българите, дори е рисувал и скицирал множество сцени от бойното поле, на войници в окопите. Неговите образи за живи и сякаш те пренасят точно там, пресъздавайки съвсем реално случващото се в дадена картина.
Детство и ранни години
Владимир Димитров – Майстора е роден през 1882 г., малко след Освобождението в кюстендилското село Фролош, в семейството на Камка Стоилова и Димитър Поппетров. Когато е малко момче, само на 7 години, баща му е прострелян и остава инвалид. Това събитие белязва детството на Владимир и той от малък се бори с несгодите в живота. Годината, в която баща му остава инвалид, умира дядо му, който е бил другата духовна и финансова опора на семейството. Тази поредица от злощастни събития принуждава семейството да напусне родното си място и да се премести в Кюстендил, където въпреки че и двамата родители работят, те едва свързват двата края и детството на Владимир и сестра му Йорданка се оказва доста трудно. Семейството е било толкова бедно и живеещо в нищета, че се налага Майстора да напусне училище след втори клас.
Владимир Димитров – Майстора е принуден от обстоятелствата да започне работа. Той е бил продавач на вестници, бояджия, дърводелски работник, хотелски прислужник и какво ли още не, само и само да е в помощ на семейството си.
Първа изложба за Майстора
През 1899 г. животът на Владимир поема по друг път, който се оказва доста благоприятен за него и културното му израстване. Той става писар в съда в град Кюстендил и остава на тази длъжност в продължение на четири години. Тази позиция, макар и маловажна за много хора, се оказва, че е „златният билет“ за Владимир. На нея той среща образовани личности, които му помагат да научи нови неща и да развива таланта си и така се стига до първата изложба на Майстора, която се е състояла на 11 май 1903 г. в спортния салон на Педагогическото училище.
Творчеството на младия, тепърва прохождащ художник в света на живописта се забелязва веднага и му е възложена задача да нарисува портрет на Гоце Делчев за панахидата след смъртта му.
Благодарение на тази малка изложба и на този първи поръчан портрет, художникът е забелязан от видни творци като Иван Мърквичка, Петко Клисуров и Антон Митов, които стават негови наставници и учители. С тяхна помощ той развива таланта и уменията си до ниво, за което не е и мечтал, че може да бъде постигнато.
През 1908 г. бащата на Майстора умира, като нанася тежък удар на сина си с писмо, в което накратко му казва как не се вълнува от неговите успехи, щом той - родният му баща, умира в нищета. Това носи огромна болка и мъка на младия творец.
Все пак Майстора някак се съвзема след тази трагедия и през 1910 г. завършва Рисувателното училище. Талантът му е бил толкова голям и блестящ, че му предлагат различни специализации в чужбина, които той отказва. Вместо това става учител по краснопис в Свищов.
Участие в Балканската война
През 1912 г., въпреки че е освободен от военна служба, Майстора се включва в Балканската война като военен художник. Точно в този период той рисува и скицира всичките си творби, свързани с войната. В тях той дълбоко и реално отразява бита на войниците, техните мъки и несгоди на бойното поле, тяхната истинска участ. Тези картини будят у наблюдателя почит и тъга към българската войска, събуждат една меланхолия и състрадание към болката и нищетата на българските войници. Художникът е бил толкова изкусен в пресъздаването на човешката емоция, че завинаги е запечатал начина на живот на смелите войници на бойното поле.
Истинска трагедия в живота на твореца
През 1921 г. се случва най–голямата трагедия в живота на Владимир Димитров–Майстора. Умира неговата майка, която е била най–близкият му приятел, довереник и почитател на неговото творчество. Този жесток удар от съдбата се отразява на душевността на художника и той никога не успява да преживее кончината на своята любяща и мила майка.
Възход, падение и пак възход
В следващите няколко години Владимир Димитров–Майстора прави няколко успешни самостоятелни изложби, като неговото творчество се приема прекрасно от всички. Той постоянно усъвършенства своя талант и това си личи във всяка негова картина или скица.
През 1928 г. настава тежка икономическа криза, която засяга всички културни сфери и това принуждава твореца да се премести окончателно в село Шишковци. За известен период трудно свързва двата края, но след това се оказва, че това е бил най–плодотворният период на художника, съдейки по неговите картини. Негово ателие стават обширните кюстендилски полета, а обект на неговата муза се превръща българската жена, облечена в народна носия. То изобразява изключително прецизно образа на българката в различни пози, носии и цветове. А наскоро една от неговите картини - „Момата с ябълките“, беше пресътворена в пъзел от 1000 части и се оказа един от най-предпочитаните подаръци за любителите на пъзели.
Залезът на един велик творец
През последните години от своя живот Владимир Димитров – Майстора създава едни от най–големите си шедьоври, които са и едни от най–красивите и известни картини в родното изобразително изкуство.
Той е награден със званието „Народен художник“, става почетен гражданин на София и дори година преди смъртта си е удостоен с ордена „Георги Димитров.
Владимир Димитров – Майстора умира през 1960 г. в София от рак на панкреаса. През 1972 г. тленните му останки са преместени и положени в село Шишковци – изворът на неговото великолепно творчество.
В наши дни в град Кюстендил има художествена галерия, която носи неговото име.
Художникът е ярък пример за това как може да живееш в бедност, нищета и несгоди и въпреки това, ако си упорит и талантлив, може да постигнеш нещо наистина велико в своя живот и да оставиш толкова ярка следа след себе си, която никога да не избледнее.
Още от автора:
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
Традиционната българска сватба: Какво не знаем за нея
Четири свежи идеи за разходка около София
Да се потопиш в рая – Портофино
По-щастливи ли са двама души след заветното „ДА“?
