„Хъбъл“ идентифицира най-голямата комета, откривана някога

Н ай-голямата комета, откривана някога, пътува към Слънцето повече от 1 милион години, а гигантските ѝ мащаби хвърлят светлина върху мистериозните обекти, които съставляват една от най-големите структури в нашата Слънчева система.

Астрономи откриха "скрита" черна дупка с нов метод

В ново изследване астрономите използват космическия телескоп "Хъбъл", за да потвърдят, че твърдият център на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн) е най-голямото ядро на комета, откривано някога. То е 50 пъти по-голямо от повечето познати комети и е широко почти 140 км, съобщава „Стъди Файндс“.

"Хъбъл" откри данни за трайна водна пара на сатурновата Луна

Този чудно голям размер, или по-скоро очевидната му странност, може да ни каже повече за кометите, отколкото всички изследвания досега.

C/2014 UN271 произхожда от Облака на Оорт - гигантско, сферично разпръскване на ледени обекти, за което се предполага, че заобикаля Слънцето в най-дълбоките и най-отдалечените участъци на нашата Слънчева система (толкова далеч, че се смята, че се простира поне на една четвърт от пътя към следващата най-близка звездна система - Алфа Кентавър).

НАСА отлага изпращането на астронавти до Луната

Звучи доста голямо, нали? Теоретично погледнато, е така. Обаче Облакът на Оорт е толкова далеч и толкова труден за откриване, че на практика е гигантска хипотетична загадка, въпреки че астрономите го смятат за една от най-големите структури в нашата Слънчева система.

От време на време обаче от тази загадъчна маса се появява нещо, гравитационно привлечено към Слънцето от отдалечените космически вътрешности.

C/2014 UN271 е един такъв обект и може да ни каже много за съществуването на замръзналите "девствени" маси, които съставляват Облака на Оорт. Смята се, че те са се образували в началото на вътрешната Слънчева система, преди да бъдат изхвърлени в най-външните ѝ краища от гравитационното въздействие на гигантски планети като Юпитер и Сатурн.

Сондата "Паркър" на НАСА доближава Слънцето

"Тази комета е буквално върхът на айсберга от много хиляди комети, които са твърде малки, за да се видят в по-отдалечените части на Слънчевата система", казва астрономът Дейвид Джуит от Калифорнийския университет.

В новия анализ Джуит и колегите му, ръководени от първия автор Ман-То Хуи от Университета за наука и технологии в Макао, изчисляват размера на C/2014 UN271 с най-високата досега резолюция.

SpaceX ще превозва астронавти до Луната

Тя следва приблизително 3-милионна елиптична орбита около Слънцето, чиято форма означава, че бавно се приближава към Слънцето в продължение на значително повече от 1 милион години. Тя трябва да достигне най-близкото си приближаване до Слънцето - известно като перихелий - през 2031 г. Тогава Бернардинели-Бернщайн ще остане на около 1 милиард мили от Слънцето, преди да се върне обратно навън по своята яйцевидна траектория.

Това означава, че ни предстои почти едно десетилетие на подобряване на възможностите за наблюдение, за да научим повече за C/2014 UN271 и подобните на нея, докато кометата се приближава, преди отново да се измъкне тихо в тъмнината.