Хванах „най-голямата златна рибка в света“: Разказът на рибаря

С печелих първата си златна рибка на панаир. Бях млад и не мога да си спомня какво трябваше да направя, за да го спечеля или как я нарекох, но прекарах часове, гледайки го как плува около малкия аквариум в стаята ми. Оттогава се запалих по рибата.

Когато навърших осем години, баща ми ме водеше на риболов на плувка в канала близо до мястото, където живеехме в Банбъри, Оксфордшир. Изпадах в екстаз, ако хвана нещо; Тичах в кръг от вълнение и правех снимки с моя фотоапарат Polaroid.

This fisherman reeled in a gigantic goldfish weighing in at more than 67 pounds pic.twitter.com/UBBfGtviJH

— CNN (@CNN) November 23, 2022

Започнах да ловя риба в езера и през 1994 г., когато бях на 14, хванах шаран от 17kg. Харесвах адреналина от хващането на голяма риба и прекарах години в изучаване на най-добрите тежести, пръчки и стръв.

Сега работя като мазач в Бракли, Нортхемптъншър, и намирам, че риболовът е чудесен начин да релаксирам от физически трудна работа. Опитвам се да ходя в чужбина на риболовни пътувания няколко пъти в годината с приятели. Шаранът като цяло е много по-голям на континента.

Тази пролет резервирах пътуване до място за риболов в района на Шампан във Франция. Има списък с рибите във всяко езеро, така че можете да създадете „списък с желания“. Нямаш истински контрол върху това, което хващаш, но аз преследвах Моркова (The Carrot). С тегло над 27 кг, тя е чудовище от риба и рядко се хваща. Тя всъщност е шаран, но яркооранжевият й външен вид й носи прозвището „най-голямата златна рибка в света“.

The disconnect… Guy catches a 61lb carp in a fishing competition. Thank the goddess he has to put it back! (Competition rules). On the way home he uses some of his prize money to buy fish and chips 😢
Just to assert his dominion I guess.#GoFuckingVegan https://t.co/eAnM9NyN3I

— VeganMags Ⓥ #Pigoneer (@VeganMags) October 11, 2024

Цялата седмица нищо не хванах. Беше разочароващо, но се забавлявах, така че уредих да се върна през юли. Този път имаше група от осем души за една седмица. Слагаме пари в два съда; един за най-големия улов и един за най-много уловена риба. Въпреки че се съгласихме, че ако някой хване Моркова, той ще вземе всичко.

На втората вечер легнах да спя в палатката си около полунощ. Малко след 2 сутринта ме събуди алармата, която ме уведоми, че съм хапнал нещо. Сензорът се задейства от движение на макарата, така че колкото повече сила и скорост стои зад дърпането на рибата, толкова по-бърза е алармата. Този беше това, което ние наричаме „крещящ“ – бибикаше толкова бързо, че беше като една непрекъсната сирена.

Адреналинът ми се повиши и се мъчех да си обуя обувките, докато изтичах до моята линия. Не се чувстваше като особено голяма риба, но се мъчех да я дръпна колкото по-дълго продължи. Отне около 15 минути. Моят приятел Марко газеше във водата, за да подготви мрежата. Видях го да подскача наоколо, докато го вкарвах. „Хвана Моркова!“ — викаше той.

Главата ми се въртеше и имаше огромен натиск да не го пусна – рибата може да се измъкне, ако бъде изтеглена твърде бързо. Ръцете ми трепереха, докато я претеглях – 27 кг. Беше с няколко паунда по-малко от най-големия ми улов – хванах шаран от 29 кг няколко години по-рано – но това е този, от който съм най-доволен.

След това я прегледах за някакви наранявания и й приложих антисептично лечение, за да предотвратя инфекциите й. Тя беше здрава. Спуснах я във водата и я изчаках да отплува – риболовът има правило за „незадържане“.

Докато хванах Моркова, получих наградата от £160 за пътуването. Използвах част от него, за да се почерпя с риба и чипс на път за вкъщи.

Публикувах за улова си във Facebook и десетки хора изпратиха поздравителни съобщения. Приятел от риболовно издание поиска да представя снимките ми – казах да. Кой риболовец не би искал славата за такъв улов?

Историята беше подета от таблоидите и получавах съобщение след съобщение от приятели. Наскоро отидох да измазвам къщата на една клиентка и тя попита: „Не те ли видях по новините с голяма оранжева риба?“

Надявах се да се върна и да я хвана отново един ден, но няколко седмици след пътуването ми чух тъжната новина, че Морковът е починал от естествена смърт. Бях доста разстроен.

Горд съм да кажа, че съм от малката група хора, които имаха честта да я видят. Тя има няколко потомци в езерото, така че се надяваме, че те ще последват нейните стъпки и ще станат също толкова известни.