Историята на хуления император, който купи Римската империя

П рез 193 г. от н.е. се провежда търг, който предизвиква шокови вълни в целия древен свят, тъй като купувачите се състезават за най-голямата награда на едно поколение - Римската империя.

Крахът на Римската империя

След убийството на император Пертинакс от собствените му заклети защитници, преторианската гвардия, прочутата Римска империя, подобно на част от първокласен недвижим имот, е обявена за продажба, за да бъде дадена на този, който предложи най-високата цена. В крайна сметка Дидий Юлиан, богат и влиятелен сенатор, се оказва победител.

Но с развитието на събитията Дидий Юлиан започва да изпитва угризения. Някога човек на честта и уважението, покупката имала изгледи да го доведе не само до по-нататъшно раздробяване на империята, но и до собствената му унизителна смърт. 

Ранният живот на Дидий Юлиан бил живот на човек роден в добра среда и императорско благоволение. Баща му бил Петроний Дидий Север, патриарх на прочутата фамилия Петроний, която произхождала от Милано. Майка му била Емилия Клара.

Дидий е отгледан в знатния дом на Антонините от майката на император Марк Аврелий , Домиция Луцила, и е бил част от свещената колегия на sodales Antoniniani , секта, която почитала императора. Антонините били изключително могъща фамилия, която се издигнала на власт с възкачването на Антонин Пий от 138 г., а по-късно и на Марк Аврелий от 161 г.

Благодарение на аристократичните си връзки Дидий направил успешна военна и политическа кариера в провинциите на огромната Римска империя.

Най-ранното му важно назначение е като военен легат на проконсулите на Ахея и Африка през 168 и 169 г., където служил под ръководството на своя роднина Салвий Юлиан.

След обещаващия си престой в периферията на империята Дидий се преместил в Белгика, по-важен пост, където имал значителни успехи срещу местните германски племена. 

Дидий е възнаграден за триумфа си с консулство през 175 г. - най-високата римска длъжност преди императорския пост, която споделя с бъдещия император Пертинакс.

След още няколко престоя на военни постове Дидий насочил таланта си към благотворителна дейност, като става ръководител на "Алимента" в Италия - социална програма, създадена от император Нерва през 97 г. с цел подпомагане на бедните деца в Италия.

По време на мандата си обаче Дидий, който по това време вече бил значим играч в римската политика, се сблъскал с голяма опасност, когато бил замесен в заговор за сваляне на император Марк Аврелий, воден от неговия роднина и предишен началник Салвий Юлиан.

До 193 г. Дидий Юлиан бил водещ член на Сената, след като е направил забележителна кариера, обхващаща целия спектър от римски длъжности. Дидий бил почитан от другите сенатори заради високото си родословие, което е подпомогнато от връзката му с Марк Аврелий и клана на Антонините.

В резултат на това, в началото на 193 г. на престола се възкачил нископоставеният Пертинакс, сенаторите предпочели за водач човек с добро потекло като Дидий Юлиан.

След убийството на Пертинакс от собствената му преторианска гвардия само след три месеца на власт обаче Дидий се опитал да претендира за монархията по начин, който ужасил много римляни и който до голяма степен бил причина за незабавното му изпадане в немилост.

Подобно на повечето събития в историята, историческите свидетелства, които отразяват завземането на властта от Дидий Юлиан и краткото му управление, представят противоречива информация и тълкувания на случилото се.

Някои римски учени, като Дион и Херодот, които изпитвали лична неприязън към Дидий, осъждали действията му и всичко, което правел по време на ефимерното си управление, докато други, като Игнот, писал векове по-късно, са по-трезви и реалистични в анализа си.

Дидий успял да надделее над Сулпиций, като повишаил офертата си от 1250 сестерии на 6250 сестерии за всеки член на преторианската гвардия. Той също така помолил елитната телохранителка на императора да помисли за семейните връзки на Сулпиций с Пертинакс и им предложил, че ако Сулпиций е император, има по-голяма вероятност да си отмъсти и да ги екзекутира за регентство.

От друга страна, една история винаги има две страни.

Игнот предложил една по-умерена версия на събитията, която се противопоставя на тази алчна и алчна характеристика на Дидий Юлиан. Той твърдял, че след като Пертинакс е бил убит, Дидий си е проправил път до Сената, който бил свикан бързо, след като се е разпространила новината за убийството.

При вратите на Сената Дидий се натъкнал на двама членове на преторианската гвардия - Публий Флориан и Вектрий Апер, които притискали Дидий да поиска трона за себе си и да получи властта над империята и огромните ѝ владения.

След това войниците уж принудили Дидий да ги придружи до другите членове на преторианската гвардия, които били ангажирани в разговори със Сулпиций. На Дидий било отказано да влезе в комплекса, но отвън предложили голямо дарение и възстановяване на репутацията на император Комод.

В същото време той основателно предупредил преторианската гвардия за възможността Сулпициан да им отмъсти, ако стане владетел. 

Въпреки че търгът на Римската империя е реално и срамно събитие, версията на Игнот предполага, че Дидий е бил принуден да направи позорното си предложение, за разлика от Дион и Херодот, които го представили като купувач на империята с ентусиазъм и радост.

Освен това се предполага, че съпругата, дъщерята и клиентите на Дидий Юлиан са го окуражили да рискува, което още веднъж показва, че мотивите за офертата на Дидий Юлиан за империята потенциално се крият повече в убедителните думи на други хора, отколкото на самия него.

Смущаващо краткото управление на Дидий Юлиан

Подобно на бурните обстоятелства при издигането му във властта, императорското управление на Дидий Юлиан, продължило само 66 дни.

След сделката Дидий отишъл в Сената, придружен от военни, и дарил дъщеря си Дидия Клара и съпругата си Манлия Скантила с титлата " Августа". 

След това др говори, чр той се отправил към императорския дворец, като отхвърлил храната, приготвена за Пертинакс, който все още лежал мъртъв в локва кръв на пода, и си поръчал гурме разядка посред нощ, докато се наслаждавал на забавленията на римския актьор Пилад и играел игри на зарове. 

На следващия ден Дидий е интронизиран като император в Сената и получил титлата Pater Patriae.

Извън Сената тълпи от римски граждани изразявали гнева и неодобрението си с огромни демонстрации срещу новия император. При тези протести се припомнила паметта на Пертинакс, който бил популярен. Демонстрантите хвърляли камъни и скандирали обидни думи по Дидий, когато той влизал и излизал от Сената.

Разгневената тълпа, разпръсната от войници, се преместила в друга част на града, наречена Циркус, и продължила да хули Дидий и да призовава за намесата на Песцений Нигер, управител на Сирия, който да свали претендента за трона.

Според Дио, Дидий бил толкова разярен от оскърбителната тълпа, че казал на военния си ескорт да убие най-близките демонстранти. За Игнот такова нещо не се е случило, а Дидий е останал спокоен и сдържан пред подигравките на тълпата.

Поради фиксирането в древните хроники на въпроса как Дидий е дошъл на власт и как е приключила тя, малко се знае за постиженията му, докато е бил император.

"Живият Бог" на Рим: Императорът на лудостта Калигула

Бурно падане от власт

Бурното развитие на събитията в Рим подтикнало римските висши командири в далечни краища на империята да обърнат хищните си погледи към Рим.

На изток Песцений Нигер, чието присъствие е поискано от разярените протестиращи в Сената, се провъзгласили за император на териториите от Черно море до Египет.

На запад, в провинция Горна Панония, Септимий Север направил същото и след бърз съюз с армиите на дунавско-рейнската граница станал първият претендент, който се отправил към Рим и се опитал да отвоюва империята от отслабващата хватка на Дидий.

The Sad Tale of Didius Julianus, the Man Who Bought the Roman Empire https://t.co/lshJOBTdYy

— Light Warriors Legion (@LightWarriorsLg) June 28, 2022

С перспективата за бързо настъпване на укрепналата в битките римска армия към него съдбата на Дидий вече е била предрешена.

Дидий се отчаял, докато се опитвал да спаси живота си с поредица от все по-отчаяни мерки.

След като предложението му да сподели императорския пост със Септимий било отхвърлено, той наредил на жреците си да се срещнат със Септимий и да се опитат да го разубедят да заеме трона.

Сенатът отхвърлил молбата, заявявайки, че император, който не може да се защити във военно отношение, няма право да седне на трона.

В последен и безнадежден изблик на мъка Дидий се обърнал към ритуалната магия и дори най-симпатичният му биограф Игнот разказвал за ужаси, свързани с човешки жертвоприношения и необичайни ритуали, при които очите на млади момчета били превръзвани в странни ритуали за боговете.

Преди Септимий да успее да се добере до него обаче, Дидий Юлиан е убит от член на преторианската гвардия в императорския дворец, което повтаря съдбата на Пертинакс само няколко месеца по-рано.

Докато животът на Дидий угасва на високите етажи, Дио записва последните му думи: "Какво зло съм сторил? Кого убих?".

Алчен злодей или нещастна жертва?

За човек, който през целия си живот е печелил възхищението на мнозина, Дидий Юлиан умира в немилост и с развалена репутация.

До голяма степен благодарение на разказите на Дион и Херодот историята е гледала недоброжелателно на катастрофалния му престой като римски лидер, представяйки го като алчна и заблудена фигура.

Но тези автори са били силно повлияни от пропагандата на Север Септимий, който е имал всички основания да накърни характера на своя съперник.

Херодот например твърди, че търгът на империята е бил първият по рода си, но това е очевидна невярна информация. Даренията за преторианската гвардия всъщност са били вече съществуваща практика, започнала много преди Дидий Юлиан с император Клавдий.

През 41 г. Клавдий платил на всеки от преторианската гвардия по 3750 денария в замяна на римската корона, което показва, че сделката на Дидий не е била никак необичайна.