Истинската история на „Голямото бягство“ по време на Втората световна война

И сторията изобилства от примери за дръзки бягства от строго охранявани затвори. Едно от най-известните подобни събития се случило през март 1944 г. Тогава 76 души успели да избягат от лагера на „Луфтвафе“ за военнопленници „Сталаг Луфт III“, намиращ се близо до полския град Жаган, на около 160 км. от Берлин. За да осъществят своя план, те трябвало да проявят изключителна изобретателност, хладнокръвие и търпение.

Затворниците се трудели усърдно в продължение на близо година, за да прокопаят тунела, превърнал се в пътя им към свободата. Какво всъщност се знае за тяхното бягство?

Том, Дик и Хари

Да се избяга от лагера „Сталаг Луфт III“ определено не било лесна задача. Надзирателите следели внимателно всяко действие на затворниците, а за да се осуетят евентуални опити за прокопаването на тунел, под земята били поставени микрофони. Това обаче не попречило на военнопленниците да осъществят един от най-дръзките планове за бягство, създавани някога. Негов автор бил Роджър Бушел – британски пилот, чийто самолет бил свален над Франция, докато помагал за евакуацията на съюзническите войски, блокирани от нацистите във френския град Дюнкерк през 1940 г.

This day in 1944, "The Great Escape", a large escape of Allied prisoners from Stalag Luft III in Sagan, Germany (now Poland) was attempted.

Of the 76 Allied airmen who broke out, 50 were later executed, only 3 successfully evaded capture. #WW2 pic.twitter.com/2ixl5YIMAE

— WWII Pictures (@WWIIpix) March 24, 2021

През пролетта на 1943 г. Бушел и още около 600 военнопленници започнали да копаят три тунела. Кодовите им имена били „Том“, „Дик“ и „Хари“. Всеки от тях трябвало да е дълъг приблизително 100 м. Целта на затворниците била да достигнат намиращата се в близост до лагера гора, където да останат незабелязани от нацистите, докато излизат на повърхността един по един. Освен това, планът предвиждал тунелите да са на приблизително 9 м. под земята, за да бъдат избегнати поставените микрофони. Предполага се, че в хода на тайната операция затворниците изкопали над 100 тона пръст, която била внимателно разпръсната в различни части на лагера. 

Прокопаването на тунелите

Прокопаването на тунелите се оказало сериозно предизвикателство. Когато влизали под земята, затворниците събличали всичките си дрехи, за да не ги изцапат – нещо, което несъмнено би привлякло вниманието на нацистите. Те използвали всевъзможни материали, за да осъществят плана си.

Дъски от около 4000 дървени легла били използвани за направата на стълби или като подпори, а по стените били поставени над 1700 одеяла (те заглушавали звуците, издавани по време на копаенето). В ролята на своеобразни „лопати“ пък влезли 1400 консерви от мляко на прах, предоставени от Червения кръст.  

Затворниците също така съумели да откраднат дълга жица, с помощта на която успели да захранят с електричество десетки лампи. Те дори създали въздушна помпа, както и система от въжета, която улеснила изнасянето на пръст от тунелите. Най-голямото изпитание било да запазят операцията в тайна от нацистите. За целта била създадена сложна система от секретни сигнали. За да предупредят за приближаването на пазач, например, съгледвачите прелиствали книгата, която уж четели или се навеждали, за да докоснат връзките на обувките си. 

On this day in 1944, 76 Allied prisoners tunnel out of the Stalag Luft III POW camp in Sagan, Germany. All but three are recaptured; 50 will be executed by the Nazis. The story is later immortalized in the film 'The Great Escape.' pic.twitter.com/KqO7GAW43N

— Military History Now (@MilHistNow) March 24, 2022

Подкупите също били често използвана тактика. На надзирателите били предлагани стоки като шоколад, кафе, сапун и захар. По този начин част от затворниците се сдобили с фалшиви документи, които да използват, когато са на свобода. Планът предвиждал от лагера да избягат общо около 200 души. Повечето от тях били избрани заради това, че знаят немски език, имат предишен опит с подобни бягства или защото взели активно участие в изкопаването на тунелите.  

Моментът на истината

Затворниците не успели да запазят в тайна своя план. В края на 1943 г. нацистите открили един от тунелите – „Том“. Те повикали фотографи, които го заснели, преди да бъде разрушен. Надзирателите обаче така и не разбрали за съществуването на другите два тунела. Военнопленниците на свой ред решили да съсредоточат усилията си върху „Хенри“. Той бил окончателно завършен в началото на 1944 г. 

Моментът на истината настъпил в безлунната нощ на 24 март. Тогава британският пилот Джон Бул пропълзял през тесния тунел и успешно излязъл от другата му страна. Той обаче установил нещо притеснително – изходът не бил там, където се очаквало да бъде и се намирал твърде близо до оградата на лагера. По тази причина, затворниците трябвало да бъдат много внимателни, докато изминават няколкото метра, делящи ги от гората. На всичкото отгоре, част от тунела се срутила, което допълнително затруднило военнопленниците. Общо 76 души успели да избягат, преди пазачите да разберат за случващото се. 

JamesCoburn JohnSturges SteveMcQueen and CharlesBronson on the set of The Great Escape (1963) pic.twitter.com/jVnqvCfWej

— Edward Elderman (@edwereddie) January 4, 2023

Съдбата на бегълците

Смелостта и находчивостта на затворниците вдъхновила създаването на холивудската продукция „Голямото бягство“, която мнозина експерти определят като един от най-великите приключенски филми на всички времена. Премиерата му се състояла през 1963 г., а главните роли били поверени на актьорите Стийв Маккуин, Ричард Атънбъро, Чарлс Бронсън, Джеймс Гарнър и Джеймс Кобърн. А какво се случило с истинските участници в бягството? За повечето от тях, историята нямала щастлив край. Нацистите блокирали редица пътища, увеличили броя на патрулите по границите и претърсили огромен брой къщи и ферми, за да открият бегълците. За две седмици те заловили 73-ма от тях. Само трима успели да се измъкнат – двама датчани и един холандец. 

Новината за случилото се стигнала до самия Адолф Хитлер. Вбесен, той наредил 50 от бегълците, сред които Бушел и Бул, да бъдат убити. По този начин Хитлер искал да покаже на всички останали военнопленници, заловени от германската армия, каква съдба ги очаква, ако се опитат да осъществят подобен план. След края на Втората световна война, британското разузнаване открило 18 от убийците на избягалите затворници. Те били изправени пред военен трибунал, като 13 от тях впоследствие били екзекутирани. 

Още от автора:

Между футбола и политиката – на какво се дължат успехите на Хърватия

"Той харчеше 2500 долара на месец за ластици за пачки": Непознатият Пабло Ескобар

От враг в приятел: Как САЩ и Япония станаха партньори

Да продадеш душата си: Мостовете, построени от дявола

Най-шокиращите археологически открития за 2022 г.

Три мистерии, които никога няма да бъдат разгадани

Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души