Антиутопията "1984": Къде не позна Оруел

К огато авторските права на Джордж Оруел в Обединеното кралство изтекоха през 2021 г., двама писатели се заеха с неговите шедьоври - "1984" и "Фермата на животните" - и ги преосмислиха през съвременния поглед. Дориан Линки открива някои интересни неща, които споделя пред BBC.

Преди почти четири години писателят Адам Байлс разговаря с приятел за това, че творчеството на Джордж Оруел е трябвало да стане обществено достояние на 1 януари 2021 г. Според законите на Обединеното кралство авторските права изтичат 70 години след края на календарната година на смъртта на автора; Оруел умира през 1950 г.

Двамата мъже се шегуват за възможни продължения, като например: "1984" може да бъде продължена в "1985".

Може би ще има дори продължение на "Фермата на животните"?

"В продължение на няколко месеца не мислех активно за това, но то все се връщаше към мен", казва Байлс пред BBC Culture.

"Беше една от онези несериозни идеи, които се запечатаха."

В отпуск от работата си като литературен директор в прочутата парижка книжарница "Шекспир и компания" по време на блокирането по време на пандемията от COVID-19, Бийлс започва да пише това, което ще се превърне в "Зверовете на Англия".

"Започнах с това като с литературен експеримент", казва той.

"Винаги съм се надявал, че ще го завърша и ще го изпратя на хората, но никога не съм чувствал някаква гаранция. Не знаех със сигурност, че някое издателство ще иска да се докосне до нея."

Той добре осъзнава, че си играе с една от най-обичаните книги на английски език. "Когато я споменавах на хората, те казваха: "Ооо, това е смело", което аз разбирах като: "Ооо, ще получиш много гадости за това". Оруел е един от онези писатели, към които хората се отнасят с чувство на собственост."

Приблизително по същото време Бил Хамилтън от литературната агенция AM Heath също се замисля за живота след авторското право. Агенцията представлява наследството на Оруел от 1950 г., а Хамилтън лично отговаря за него от 1989 г. насам. Той искаше да излезе на преден план, като поръча на някого да преосмисли "1984" от гледната точка на Джулия, любовницата на Уинстън Смит и негова колежка дисидентка.

"Винаги съм смятал, че "Фермата на животните" е не просто неповторима, а неподражаема", казва Хамилтън пред BBC Culture.

"1984" е много различна. Пълна е с дупки в разказа, които искат да бъдат запълнени: коя, по дяволите, е била Джулия? Откъде е дошла? Тя ли го е шпионирала? Ами ако Джулия е разказвала тази история? Тя молеше да бъде написана и трябваше някой с голяма изтънченост да се заеме с нея."

Той избира Сандра Нюман, американска писателка, чието творчество включва антиутопичните романи "Хората" и "Страната на сладоледената звезда". След като препрочита "1984" и вижда потенциала на разказа, Нюман се възползва от възможността. "Оруел остави много пари на масата за мен", казва тя пред BBC Culture. "Опитах се да ги похарча разумно."

Всяко литературно наследство трепери за изтичането на авторските права, както по финансови, така и по творчески причини. До смъртта си през 1980 г. ревностен пазител на наследството на Оруел е неговата вдовица Соня, която осуетява многобройни бъдещи биографи. Най-известната от тях е, че отказва на Дейвид Боуи разрешение да напише рок мюзикъл по "1984" - проект, който се превръща в албума му "Diamond Dogs" от 1974 г. Хамилтън е много по-щедър към биографите и учените, но държи под око това, което днес бихме нарекли интелектуална собственост.

"Те са били доста тежки за хората, които са измислили неща като "Фермата на животните": Музиката", казва DJ Тейлър, автор на "Оруел": Оруел, автор на книгата "Новият живот". "Всичко беше строго наблюдавано от гледна точка на запазването на целостта на "марката", ако използваме тази ужасна фраза."

George Orwell’s 1984 Final Warning!! pic.twitter.com/aWQtecHepA

— Project TABS (@ProjectTabs) October 31, 2023

През 1983 г. унгарският писател Дьорд Далош публикува нелицензирано продължение, 1985 г., но спазването на авторските права зад Желязната завеса не е било основен приоритет. В Обединеното кралство любопитните към Оруел романисти трябваше да се обърнат към живота на писателя, а не към неговите думи, защитени с авторски права, като създадоха полубиографични романи като Barnhill на Норман Бисел, Dr Orwell and Mr Blair на Дейвид Каут и Orwell Calling на Питър Ходжкинсън. "Почти всички спазваха правилата", казва Хамилтън.

Отпадането на авторските права предизвика лавина от нови издания от различни издателства, но не и пълно безредие. Писма и непубликувани есета, открити след смъртта на Оруел от покойния учен Питър Дейвисън, остават с ограничен достъп. Хамилтън е регистрирал търговски марки на фрази като "Големият брат те наблюдава", за да гарантира, че стоките на Оруел продължават да поддържат определени стандарти, и за да печели пари за фондация "Оруел". А в САЩ, където авторските права продължават 95 години след публикуването, "Фермата на животните" е защитена до 2040 г., а "1984" - до 2044 г. Като се има предвид, че много Тръмп-консерватори са убедени, че последната книга говори за тях, може би това ни е спасило от роман, в който Джо Байдън е "събуденият" Голям брат.

Любопитните към Оруел режисьори са изправени пред още по-голямо препятствие. Само няколко дни преди смъртта си Соня Оруел продава правата за филмиране на чикагския адвокат Марвин Розенблум, който продуцира адаптацията на Майкъл Радфорд по "1984". Дори и сега американските права все още са притежание на вдовицата на Розенблум - Джина.

"Толкова много ухажори през годините са отивали да говорят с нея, а шест месеца по-късно са се връщали, като са си скубели косите", казва Хамилтън.

От години се разработва нова версия с продуцент Скот Рудин и режисьор Пол Грийнграс, но сегашният ѝ статус не е ясен. "Тя не успя да направи римейк, което според мен е скандално", казва Хамилтън. "Това е нелепо пропиляване на възможността."

Един незабравим измислен свят

Оруел написва шест романа, три класически произведения на нехудожествената литература и повече от един милион думи в журналистиката, но по отношение на ПР всичко останало е засенчено от двойния връх на кариерата му: "1984" и "Фермата на животните". Това са две много различни книги с обща политическа програма. Първо Оруел обяснява възхода на съветския тоталитаризъм под формата на алегория за селския двор; четири години по-късно той използва антиутопична научна фантастика, за да анатомизира методите на една всемогъща тоталитарна държава. Едното е поука от близкото минало, а другото - предупреждение към бъдещето. Докато режимите се стремят да изопачават реалността и да потискат свободата, тези книги ще имат тревожни читатели. 

Тейлър си спомня за неотдавнашно събитие за популяризиране на биографията си: "Казах: "Вдигнете ръка, ако сте чели "1984", и 48 от 50 ръце се вдигнаха. Същото беше и с "Фермата на животните". Но никой не бе чел по-ранните романи". През последните три години бяха създадени две нови сценични версии на "Фермата на животните", а в момента след десетгодишно отлагане се подготвя анимационната версия на Анди Серкис. И Нюман, и Байлс подозираха, че ще има поток от романи за Оруел след изтичането на авторските права, но досега единственият друг опит е слабо рецензираната "Сестринство" на Катрин Брадли, още една история за Джулия. "Чувствах се като в надпревара с времето", казва Байлс. "Като че ли ненужно. Учуди ме фактът, че не сме чували за подобни неща, които се случват".

С "1984" Оруел изгражда един незабравим измислен свят, който обаче е осеян със загадки. Някои от въпросите, на които няма отговор - съществува ли наистина Големият брат? Работила ли е Джулия за Полицията на мисълта през цялото време? - се усещат като стратегически двусмислици. Може би Оруел е решил, че те са без значение за мисията му да обясни психологията на тоталитаризма. Може би, тъй като е бил отчаяно болен от туберкулоза и е бързал да завърши книгата между хоспитализациите, просто не е имал време или енергия да запълни пропуските. От друга страна, всички романисти имат своите слепи зони и слабости, така че е възможно Оруел дори да не е забелязал колко много неща е оставил необяснени.

Каквито и да са причините, Оруел е оставил много интригуващи празни пространства в света на "Първа аерогара". Сандра Нюман казва, че Джулия е незаличимо ярък персонаж: "Тя се усеща като реален човек, въпреки че не се вписва в действителността. Може би Уинстън не е бил наистина влюбен в нея, но Оруел вероятно е бил". В същото време Джулия е загадка, изпълнена с нереализиран потенциал. "Много хора намират за разочароващо това, че тя уж е влюбена в Уинстън, който е представен като изключително "неапетитна" личност", казва Нюман. "Така че възниква въпросът: какво вижда тя в него? Има неща, които ми се сториха неубедителни като истински разкази за живота ѝ, но убедителни като неща, които едно "готино момиче" би казало на мъж, когото се опитва да впечатли. Някои неща имат смисъл само ако приемете, че тя не казва истината. Оруел не ѝ отдава достатъчно доверие. В много отношения тя е по-истински бунтар, отколкото е Уинстън".

“A scrupulous writer, in every sentence that he writes, will ask himself at least four questions, thus: 1. What am I trying to say? 2. What words will express it? 3. What image or idiom will make it clearer? 4. Is this image fresh enough to have an effect?”

― George Orwell pic.twitter.com/arkXagOIuE

— Poetic Outlaws (@OutlawsPoetic) November 6, 2023

Нюман преразказва събитията от "1984" от гледната точка на Джулия в първите две трети от романа си, преди да си представи какво би могла да направи тя след бруталния разпит в Министерството на любовта. През погледа на Джулия авторката осветява непоказвани досега кътчета на "Първа аерогара". "Опитах се всичко да съответства на действителните думи на страницата, така че да можете да четете двете книги една до друга и всичко да се свързва", казва тя. "Много от изборите, които направих, бяха единствените възможни варианти, които биха се получили."

Бивша руска студентка, прекарала известно време в СССР през 80-те години на ХХ в., Нюман внася в "Юлия" собствения си поглед върху живота по време на съветския комунизъм, както и гледната си точка на читателка. "В романа има много израз на истински гняв към жените", казва тя. "За мен това беше обезпокоително. Срещнах много хора, които всъщност не можаха да довършат книгата или я намразиха заради това." Въпреки това тя остава негова почитателка. "Едно от нещата, за които Оруел не може да бъде упрекнат, е разбирането му за психологията на тоталитаризма. Това ме впечатляваше почти всеки път, когато отварях книгата. Мисля, че това е валидно и сега за авторитарните движения. Обувката все още пасва."

Създаване на нещо ново

Адам Байлс не е поискал разрешение от наследството, така че въпросът за публикуването в САЩ не е решен. И в литературен план той е изправен пред съвсем различно предизвикателство. По-скоро продължение, отколкото преразказ, "Зверовете на Англия" въвежда нов състав от животински герои няколко години след събитията във "Фермата на животните" и сатиризира популизма на 21-ви век в Обединеното кралство и на други места. Макар че първата му чернова е със същата дължина като книгата на Оруел ("Възрастните читатели може би имат определено ниво на търпение към говорещи животни"), Байлс се оказва, че от чернова на чернова разхлабва наложените от него правила. "Не исках това да е проект, който да е изпълнен с почит, сякаш съм подражател на Оруел", казва той. "Исках да използвам инструментите, които той е създал, но да направя нещо ново с тях."

Оруел пише с конкретна политическа цел: да предупреди читателите за реалността на сталинизма. Ето защо "Фермата на животните" е забележително дисциплинирана алегория на историята на СССР, като ключовите фигури и събития са точно отразени от животните от "Фермата на животните". Макар и подхранван от искрен гняв към британското правителство - от строгите икономии през Брекзит до лошото справяне с пандемията, Байлс смята, че бъркотията в демократичната политика изисква по-гъвкав подход: "Всеки път, когато усещах, че се придържам твърде близо до определен герой или събитие, се опитвах да намеря начин да се отклоня от това. Оруел виждаше много ясно какво се случва в СССР и намери начин да го опише много ясно. Аз се заех с това почти от противоположната позиция - исках да развия разбирането си за това, което се случваше."

При всичките си различия и Нюман, и Байлс почитат дълга си към Оруел със звучната яснота на прозата си и с чувството си за морална цел. Диджей Тейлър се опасява, че класиката на Оруел невинаги ще попада в толкова внимателни ръце. Той си спомня, че преди десетилетие Wall Street Journal му е възложил да направи рецензия на последните романи за Шерлок Холмс. "Три щайги с книги дойдоха през Атлантика и бяха банани", казва той. "До този момент Холмс се беше превърнал в плаващ знак - той можеше да означава абсолютно всичко за всекиго. Страхувам се, че Оруел може да тръгне по този път. При Холмс имаш само личността и криминалистичните способности, докато при Оруел имаш набор от политически убеждения." Макар че "Джулия" на Нюман е в духа на "Широко саргасово море", прочутата предистория на "Джейн Еър" на Жан Рис от 1966 г., колко ли време ще мине, преди някой да напише нещо в по-кавалерския дух на "Гордост и предразсъдъци и зомбита" на Сет Греъм Смит, който се подиграва с Остин? Или книга, която изцяло пародира политиката на Оруел?

"The further a society drifts from truth the more it will hate those who speak it."
~George Orwell~ pic.twitter.com/m2cBY5lZB5

— Hasudi (@hasudi) November 4, 2023

Може би обаче актът на явно преосмисляне на класика не е съвсем различен от това, което романистите правят като нещо обичайно. "Романистите са доста паразитни в подхода си към материала, независимо дали става дума за собствения ни живот или за превръщането на хора, които сме срещнали, в герои", казва Байлс. "Винаги има елемент на събиране на материал и създаване на нещо ново с него."

"Подценяваме колко голяма част от литературата е пренаписването на съществуващата литература", съгласява се Нюман. "Искаш да напишеш нещо, което казва това, което последната книга, която си прочел, не е казала".