Годзила на 70 години: Какви уроци научихме от Краля на метафорите?

П рез последните години Годзила се завръща.

Откакто се завърна в западните кина през 2014 г., чудовищното влечуго сякаш почти не е напускало екрана. Но докато разрушителните изстъпления на Годзила са приятно забавление, самото създание винаги е вървяло по границата между хаотичното зрелище и по-дълбоката метафора.

Тази година чудовището навършва 70 години и тъй като светът продължава да се сблъсква с предизвикателства, свързани с международните войни и влошаването на околната среда, колосалното чудовище може би все още има какво да ни предложи.

Крал на чудовищата или на метафорите?

Оригиналната Годзила, или „Годжира“, е вдъхновена от американския филм от 1953 г. „ Чудовището от 20 000 сажена“. В този ранен филм за чудовища детонацията на атомна бомба освобождава замразено динозавърско същество, което сее хаос в Ню Йорк. „Звярът" е първият филм, който популяризира идеята, че ядрените оръжия могат да “събудят“ нещо чудовищно, но не и последният.

Година по-късно Годзила се появява за първи път в едноименния филм от 1954 г., режисиран от Иширо Хонда, и връзката му с последиците от ядрената война е по-очевидна. Гигантското чудовище е трябвало да символизира атомните бомби, хвърлени върху Нагасаки и Хирошима от американските военни през 1945 г. Дори текстурираната му кожа е трябвало да изобразява келоидните белези на оцелелите след атаките, тъй като самата Годзила е била обезпокоена от изпитанията на ядрено оръжие в южната част на Тихия океан.

Godzilla At 70: What Lessons Have We Learned From The King Of Metaphors?https://t.co/D7vGvyERTV

— IFLScience (@IFLScience) November 1, 2024

Външният вид на създанието трябваше да напомня за мрачните и трагични ужаси, които се усещат в следвоенна Япония, но този тип представяне беше изгубен за американската публика, тъй като политическото съдържание на филма (около 20 минути кадри) беше премахнато. Сцените, в които японски свидетели правят явни връзки между съществото и бомбардировката на Хирошима, са изрязани, а на целия филм е придаден захаросан край. Така вместо метафора за последиците от разрушителните способности на човечеството, западната публика получава лагерно чудовище, което няма почти никакъв допълнителен смисъл.

„Повечето американци смятат, че ако сте излезли от филма със сълзи на очи, то е било само защото сте се смели толкова много“, казва Уилям Цуцуи, автор на „ Годзила в съзнанието ми“: Петдесет години от появата на Краля на чудовищата, заяви пред NBC Asian America през 2020 г.

Това разделение между западните интерпретации и първоначалния смисъл, заложен за Годзила, не е случайно. След японското нападение над Пърл Харбър през декември 1941 г. Америка влиза във Втората световна война и отношението ѝ към японците се характеризира с агресия и желание за отмъщение. Съвременната пропаганда представя японците като изначално диви, опасни и Други по начин, който се различава по тип и крайност от начина, по който са изобразявани дори германците и италианците - и двамата врагове на Америка по време на войната.

След като Германия капитулира през май 1945 г., фокусът на войната се измества към Тихоокеанския театър, където борбата срещу Япония не само продължава, но и американското правителство засилва нехуманната си реторика срещу японския народ. В крайна сметка всичко това завършва с хвърлянето на атомните бомби през август същата година.

Три месеца по-късно списание „Форчън“ публикува проучване на „Ропър“ относно отношението на американците към бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, според което само 5% от обществеността се противопоставя на атаките, а 22,7% смятат, че военните е трябвало да хвърлят още бомби, преди Япония да има възможност да се предаде. В голяма степен именно това утвърдено отмъстително отношение към Япония стана причина оригиналният Годзила да бъде отделен от следвоенната скръб, която трябваше да олицетворява, тъй като американската публика не би била съпричастна към подобно изображение на народ, който е бил насърчаван да мрази в продължение на толкова много години.

Между другото, нищо от това не бива да звучи едностранчиво, тъй като японската антиамериканска пропаганда е била също толкова подстрекателска по време на войната, но в крайна сметка това е довело до различни траектории на Годзила в двата контекста. Но като всички добри чудовища, оценката на външния му вид е изпълнена с множество метафори за обществото, което го създава.

Нови епохи, нови врагове

Япония от 60-те години на миналия век е различна от тази, която е била десетилетие по-рано. Следвоенната американска окупация беше приключила и страната беше в разгара на пълно икономическо възстановяване. С появата на новите поколения и отдръпването на хората от мъката на миналото се смекчава и отношението към Америка. Тази промяна в културните настроения се отразява и на Годзила, който също започва да се успокоява с течение на времето. През 1962 г. във филма „Кинг Конг срещу Годзила, гигантският гущер все още е злодей, но японците търсят неядрено решение за справяне с него - насърчават Кинг Конг да се бори с чудовището вместо него. Този ход присъства и във филма „Мотра срещу Годзила“ от 1964 г. , когато гигантският молец е убеден да се намеси в полза на човечеството.

Но след това Годзила се превръща в по-героична фигура, макар и неохотно. Във филма „ Гидра, триглавото чудовище“ от 1964 г. , Годзила се съюзява с Мотра, за да се бори с Гидра, докато подобно нещо се случва и в „ Нашествието на астро-чудовището “ през 1965 г. До края на десетилетието Годзила се превръща в защитник на човечеството, като се изправя срещу различни заплахи във филма „ Всички чудовища нападат „ от 1969 г., а след това и срещу извънземни във филма “ Годзила срещу Хедора“ , през 1974 г.

Последният филм е пример за това как Годзила се е превърнал почти в морален пазител на японското общество. По онова време замърсяването е сериозен проблем за Япония, особено след като обществеността научава, че компанията за торове Chisso Corporation е изхвърлила около 27 тона метилов живак в море Ширануи в периода 1932-1968 г. Във филма „Годзила срещу Хедора“ героичният гигантски гущер се бори с извънземно петно, което се храни с токсични отпадъци, създадени от човека. След като създанието е победено, има дори сцена, в която Годзила изважда от скривалището си товар с отпадъци и го оглежда, преди да наруши четвъртата стена, за да погледне публиката с презрение.

След това, в разгара на Студената война, Годзила се връща към първоначалната си роля на въплъщение на ядрената заплаха. Във филма „Годзила“ от 1985 г. чудовището предизвиква международна криза, след като напада съветска подводница. И САЩ, и Съветският съюз оказват натиск върху Япония да им позволи да изстрелят ядрени оръжия срещу чудовището, но филмът позволява на Япония да изрази своята неядрена позиция, когато нейният фиктивен министър-председател отказва на свръхсилите. Въпреки това Съветският съюз случайно изстрелва ядрено оръжие, насочено към Токио, което принуждава Япония да разчита на САЩ да прехванат ракетата. В крайна сметка Годзила е завлечен в действащ вулкан, което облекчава политическото напрежение и предотвратява по-нататъшни ядрени бедствия.

През десетилетията ситуацията в американското кино придобива съвсем различна, макар и не по-малко значима посока. Това вероятно се дължи на продължаващото двусмислено отношение на самата Америка към нейното ядрено минало и на значителната роля, която тези оръжия все още играят в нейния вътрешен и геополитически пейзаж.

Например в екранизацията на „Годзила“ от 1998 г. с Матю Бродерик чудовището е създадено при изпитание на H-бомба в Полинезия, но това е изпитание, извършено от френските военни, а не от американците (няма нужда от дълбоки душевни терзания относно произхода му). След това, когато чудовището вилнее в Манхатън, то е представено като враг, който трябва да бъде спрян на всяка цена в името на човечеството, дори ако това означава ядрен удар (в крайна сметка това не се случва).

В „Годзила“ на Гарет Едуардс от 2014 г. това двусмислено отношение към ядрените оръжия се разпростира върху ядрената енергия като цяло. В този случай Годзила и неговите врагове, масивните неидентифицирани земни организми (M.U.T.O.), се хранят и поддържат с ядрена радиация от реактор. Много бързо военните планират да примамят M.U.T.O. на изолирано място с ядрена ракета, която след това да детонират, за да унищожат чудовищата, но съществата я използват, за да си свият гнездо. Ясно е, че това е предупредителен поглед към ядрената енергия, но какво да кажем за самата Годзила?

В съвременните си американски адаптации Годзила е представен като опустошителна природна сила. Тя е студена и безразлична към хората, опустошава цели градове, докато се движи през тях, подобно на ураган или земетресение. В този смисъл Кралят на чудовищата се превръща в метафора на природните бедствия. В рамките на тези филми хората - особено сенчести институции, частни корпорации или военни - предизвикват проблеми, като се опитват да победят или елиминират създанието с цел собствена изгода, което винаги завършва зле (филмите „Годзила: Кралят на чудовищата“ от 2019 г. и „Годзила срещу Конг“ от 2021 г.).

В това отношение посланието може да се разглежда като предупреждение срещу правителствената намеса и институционалната гордост, но не предлага нищо конструктивно за справяне с „чудовището“, което сме отприщили. Може би това е подходяща метафора за фатализма, с който много хора се отнасят към изменението на климата - когато чудовището посети вашия град, трябва просто да го оставите да си върви по пътя и да се надявате, че няма да ви настъпи.  

Годзила яде опашката си

През последните 70 години способността на Годзила да олицетворява различни обществени и културни тревоги, свързани с потенциални екзистенциални заплахи, очевидно го прави актуален за нови поколения зрители както в Япония, така и в западните кина. Но дали чудовището наистина е надраснало първоначалната си форма на метафора за ядрените оръжия? Не и според миналогодишния носител на „Оскар“ „Годзила минус едно“ на режисьора Такаши Ямазаки.

В тази най-нова адаптация Годзила се завръща към ужасните си корени, носейки със себе си ново изследване на следвоенната скръб, вината и ужасите на войната в Япония. В тази версия Годзила първо атакува японска военна база на остров Одо през 1945 г., а по-късно се появява отново като мутирало чудовище, което е било подсилено от американските опити с ядрено оръжие на атола Бикини. Оттам създанието започва да си проправя път към Япония, където ще нанесе пълно опустошение на нейното население.

"Годзила минус едно" е приветстван като сложен разказ, който балансира елементите на чудовището, което всички искат да видят, с патоса на човешката история, но също така отново привлича вниманието към ядрения проблем. И това беше навременно напомняне. През 2023 г. светът е изразходвал за ядрени оръжия рекордните 250 млн. долара на ден. По подобен начин в началото на тази година часовникът на Страшния съд - символичното представяне на това колко близо сме до предизвикана от човека глобална катастрофа - остана на 90 секунди до полунощ (точката на катастрофата) за втора година - най-близкото време, когато е бил. Решението за това се основаваше на неспособността ни да предприемем смислени действия срещу изменението на климата, продължаващата война между Русия и Украйна, задълбочаващата се криза в Близкия изток и влошаващите се усилия за намаляване на световните ядрени запаси.

По традиция тазгодишната Нобелова награда за мир беше присъдена на Nihon Hidankyo, японското гражданско движение на оцелелите от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, за десетилетната им работа по предупреждаване срещу опасностите от ядрената война.

Не е изненадващо, че „Годзила минус едно“ е приет с такова одобрение, като се има предвид настоящата ситуация в света. През следващите години несъмнено ни очакват много значими и чудовищни предизвикателства; остава въпросът дали ще се изправим срещу чудовището с лице към него, или ще го оставим да вилнее безконтролно. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase