Френските кралски любовници, оставили своя отпечатък в историята

К оя е най-важната жена във Франция? По време на френската монархия това може да не е била точно кралицата, както някой би предположил, а официалната любовница на краля.

Тя често управлявала както сърцето му, така и политическите му решения. В резултат на това френските кралски метреси достигали до власт, непозната и непривична за повечето жени от онова време. Това са историите на четири от многото любовници, оставили своя отпечатък в историята.

Защо любовниците били толкова могъщи

4 French royal mistresses who made their mark on history https://t.co/oYGsJ64toz via @NatGeo

— Jiggy Sevilla (@JiggySevilla) June 23, 2023

Много европейски кралски особи имали извънбрачни връзки, но във Франция любовниците се радвали както на кралското благоволение, така и на официално признание. Много кралици били родени в чужбина и кралските бракове били внимателно уреждани съюзи. Това водело до недоверие и откровена враждебност между кралете и кралиците, като често кралете търсели обич и приятелство извън брака.

Както отбелязва историкът Трейси Адамс, жените по онова време били признати за интелектуално равни на мъжете, но не можели законно да се конкурират с кралете за възкачване на трона. Поради това те направили най-добрия си ход – станали нещо като политически съветници, казва Адамс. Повечето френски крале от Чарлз VI нататък се съветвали много често с любовниците си.

Агнес Сорел (1422-1450)

I stumbled across Agnes Sorel who was a kings bit of side crumpet, she had her dresses designed so that she could always have her favourite boob out and I honestly believe that if I were to look hard enough that somehow my family tree would show we’re related.
God love her 💖 pic.twitter.com/Hdol9tDUwD

— Lucy (@InCockKneeToe) August 26, 2022

Известна още като „дамата на красотата“, Агнес Сорел често е смятана за първата официално призната френска кралска любовница.

Родена в дребно благородничество, тя се издигнала до придворна дама на Мари д’Анжу, съпругата на Шарл VII от Франция. Скоро след като се преместила в домакинството на кралицата през 1444 г., Сорел започнала афера с Шарл, от когото получавала всякакви подаръци - бижута и фини, елегантни дрехи. Сорел и кралят имали три дъщери, които кралят признал и им дал зестра, когато се омъжили.

Сорел е най-известна с невероятния си усет за мода – тя била критикувана заради любовта си към роклите с деколтета и се смята, че е вдъхновила емблематичната картина „Кърмещата Мадона“.

Няколко години след началото на връзката й с Шарл, тя получила стомашни болки и починала в големи страдания. Причината за смъртта й останала загадка до 2005 г., когато изследователите открили следи от отравяне с живак. Може да го приемала като лечение за глисти, но някои предполагат, че е била убита от политически врагове или може би дори от самия Чарлз VII.

Даян дьо Поатие (1499-1556)

The Fountain of Diana , is a marble Mannerist sculpture of the goddess Diana, representing Diane de Poitiers. It was created c. 1550 to be the central ornament of a grand fountain in a courtyard of Diane de Poitier's Château d'Anet, but today is in the Louvre.(Detail) pic.twitter.com/kpnVDVoeOk

— ALWAYS LEARNING (@planetearthx2) September 4, 2022

Поатие е била млада вдовица, когато служила в двора на крал Франсоа I, впечатлявайки го с разумното си управление на имението на покойния си съпруг. Въпреки че Франсоа я уважавал, тя направила още по-голямо впечатление на сина му Хенри. На седем години принцът бил изпратен да живее в Испания за повече от четири години заради смъртта на баща му в битката при Павия. Когато Хенри се завърнал, дьо Поатие, вече на трийсет години, станала любовница на тийнейджъра.

Хенри често носел цветовете на Даян - черно и бяло, представящи както нейното вдовство, така и нейната съименница - римската богиня на луната. Така Поатие станала неговият най-доверен съветник и спътник в управлението и живота. Въпреки че била изгонена за кратко от съда - обвинена в заговор за сваляне на крал Франсоа, тя отново се върнала в двора през 1547 г.

Хенри станал крал Хенри II и въпреки че имал дълъг брак с Катрин де’Медичи, която му родила седем деца, връзката му с Поатие продължила десетилетия. Тя се грижела за децата му, грижела се за бижутата на короната на Франция и дори пишела писмата му, които подписвала с комбинираното име „Анри Диана“.

През 1559 г. Хенри бил ранен по време на двубой, отново облечен в черно и бяло. Докато кралят бавно умирал от сепсис, кралицата забранила на любовницата му да го посещава. След смъртта му Поатие живяла в изгнание. Тя имала комфортен живот в грандиозния си замък до смъртта си, вероятно причинена от отравяне от златна смес, предназначена да поддържа младостта й.

Мадам дьо Помпадур (1721-1764)

Inspired by Madame de Pompadour ✨

This young woman's hair is fashionably powdered grey and decorated with pearls and blue silk flowers. The decorations were called ‘pompoms’ after Madame de Pompadour, who popularised the style: https://t.co/9QFocbrjWH pic.twitter.com/OVoKmw1Heq

— National Gallery (@NationalGallery) July 23, 2022

Една от най-обичаните и могъщи кралски метреси била Жана Поасон, маркиза дьо Помпадур, известна просто като „мадам дьо Помпадур“. Тя произхождала от семейство, далеч от кралските кръгове - баща й бил държавен служител, който избягал от страната след корупционен скандал, оставяйки майка й и нея без пари. Но след като гадателка й предсказала, че един ден ще стане любовница на крал, тя получила частно образование, подобаващо на най-добрата метреса, благодарение на приятел на баща й, за когото се спекулира, че всъщност е биологичният й баща.

Известна като „Рейнет“ или „малката кралица“, тя се преместила в света на парижките салони, където усъвършенствала уменията си за водене на разговори и печелела внимание със своя чар. Тя се омъжила за Шарл д’Етой, финансист, когато била на 19 г. През 1744 г. тя най-накрая предприела ход в посоката на предсказанието, привличайки вниманието на Луи XV, докато се разхождала в карета близо до ловните му полета. Заинтригуван и в търсене на нова любовница, той започнал да се среща с нея.

Скоро те направили аферата си публично достояние: на пищен бал с маски в Залата на огледалата, кралят си позволил да бъде видян без маска, в интимен разговор с новата си, все още омъжена любовница. Луи XV й дал титлата маркиза на Помпадур, давайки на съпруга й с позиция като посланик в далечно посолство и й подарил стая с тайно стълбище, водещо до спалнята му. Тя получила също няколко замъка и куп други подаръци, включително сградата, сега известна като Малкия Трианон.

Въпреки общественото осъждало нейното влияние, тя насърчавала крайностите на краля, насърчавайки го в интересите му в изкуствата, като поставяла частни театрални постановки за негово забавление и дори го убеждавала да подкрепя различни светила от епохата на Просвещението, включително авторите на първата френска енциклопедия. Здравето й обаче се влошило и кралят се грижел с много любов за нея до смъртта й. Тя почина едва на 43-годишна възраст.

Жана дю Бари (1743-1793)

The real JEANNE DU BARRY...Time to read on her https://t.co/YHQXRroG1i pic.twitter.com/8pQpQqzkcP

— Lady Vampiress dellajean (@dellajean521) April 7, 2023

Следващата любовница на Луи XV изиграла голяма роля както в неговото управление, така и в падането на Френската империя. След смъртта на Помпадур, Луи се влюбил в Жана Бекю - проститутка, превърнала се в куртизанка на висшето общество, която го съблазнила с красотата и известния си сексуален чар въпреки 33-годишната разлика във възрастта. Отказвайки да има официална любовница, която не е аристократка, кралят уредил тя да се омъжи за граф Гийом дю Бари, след което я преместил във Версай.

Известните ексцесии на Луи от името на любовницата му шокирали цяла Франция. Той подарявал на мадам дю Бари великолепни бижута и дрехи и не й отказвал нищо. Подарил й дори бенгалски роб на име Замор, който бил неин личен слуга. Подарил й също диамантена огърлица, толкова скъпа, че страната не можела да си позволи да плати за нея.

Новините за огърлицата и другите екстравагантности продължили да ядосват Франция дори след смъртта на Луи XV, заради което Дю Бари била изгонен от съда.

В крайна сметка революционерите обвинили Мария Антоанета, съпругата на Луи XVI, че е купила огърлицата от корумпиран кардинал. Дю Бари също била пометена от смъртоносния революционен плам на нацията, когато Замор, който претърпял години на ужасно експлоататорско отношение, я изобличил пред революционери за предполагаемо финансово подпомагане на контрареволюцията. Тя била арестувана и обезглавена през 1793 г.