Философски поглед върху злото

З лото е едно от онези понятия, които знаем как да идентифицираме много добре на практика, но когато го дефинираме, може да ни е трудно.

Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола

Ако ни помолят да направим разлика между морално добри и лоши действия, със сигурност бихме го направили, но ако ни помолят да дефинираме злото на теория, ще се сблъскаме с някои трудности. 

Важно е да се отбележи, че има поне две концепции за злото: широко и ограничено. Нека да видим от какво се състои всяко едно:

1. Широко понятие

Широкото понятие за злото обхваща всяка възможност, която наранява човешките същества или им причинява страдание. В този смисъл дискомфортът от зъбобол е също толкова лош, колкото и измама, например.

Злото в широкия си смисъл също е разделено на две категории: естествено и морално. Първият включва всички състояния на нещата, които не произтичат от намерението. Следователно злополуки и болести влизат тук като природни злини.

От друга страна моралните злини произтичат от намеренията. Следователно те включват онези човешки действия, които вредят на другия, като измама или убийство.

Най-прокълнатото място в Япония или портал към ада: Имението „Химуро”

2. Ограничено понятие

От своя страна, ограниченото понятие за зло включва само онези действия, характери или събития, които се считат за лоши от морална гледна точка.

Човешките същества винаги са имали склонност към злото. Всъщност, като общество, ние сме очаровани и донякъде любопитни що се отнася до злото. Това влечение или склонност към него повдигна въпроса дали то е естествено за човешкото същество или е научено качество.

В този аспект автори като Николо Макиавели или Томас Хобс потвърждават, че хората са зли по природа. Техният егоизъм и инстинкт за оцеляване ги карат да задоволяват собствените си желания в ущърб на останалите. Следователно законът и държавата стават необходими субекти, които позволяват да се регулира поведението на хората за общото благо.

Кант твърди, че в човешката природа има радикално зло. Това предполага, че всички човешки същества имат склонност да подчиняват моралния закон на личния си интерес и тази склонност е радикална или вкоренена в човешката природа.

Суеверието за черната котка: Дявол ли пресича пътя ни?

За Кант задачата на добрия човек би била да даде пример с морално правилни действия. Вместо това Русо застъпва противоположна позиция, защитавайки, че хората са добри по природа и обществото е това, което ги покварява.

През XX век Хана Аренд предлага представа за злото, свързана със социалните групи и самата държава. Той твърди, че злото не е естествено за човешките същества, а е произведено от хората и ще се прояви само когато намери пространство за това.
Според Аренд, отличителна черта на радикалното зло е, че то не се прави по човешки разбираеми причини като егоизъм, а просто се изпълнява, за да се засили тоталитарният контрол и идеята, че всичко е възможно.

Както виждаме, понятието зло не е лесно за дефиниране. Въпреки че много философи са се посветили на размисъл върху тази тема, продължават да се обсъждат необходимите и достатъчни условия, които определят едно лошо действие или зъл човек.

Още от автора:

Кои са най-опасните зодиакални знаци

Какво се случва с тялото в първите часове след смъртта?