К ан, киностолицата на Лазурния бряг, събира за 74-ти път стотици представители на световния киноелит.
Форумът традиционно привлича 40 000 професионалисти в киното и 200 000 зрители. Тази година броят им ще бъде значително по-малък заради пандемията от новия коронавирус.
Световните филмови звезди все пак ще преминат по червения килим от крайбрежния булевард "Кроазет" към емблематичните 24 стълби, водещи до Фестивалния и конгресен дворец.
Общата дължина на червения килим е около 2 километра, като той се сменя по три пъти на ден по време на фестивала. Около 60 метра е килимът, който покрива стълбите на Фестивалния и конгресен дворец. Той е известен и като "Бункерът" заради конструкцията си. Сградата е издигната през 1982 г. на мястото на казиното, което посреща киноелита в Кан от 1939 г.
Да, 1939 е годината, в която е планирано да бъде първото издание на международния филмов фестивал в Кан. Той трябва да се проведе в периода между 1 и 20 септември в сградата на общинското казино в Кан под патронажа на бащата на кинематографията Луи Люмиер.
И на 1 септември форумът е открит, но денят съвпада с нахлуването на германски войски в Полша. Още на следващия ден фестивалът е закрит заради силно изострената политическа обстановка.
На 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия, поставяйки началото на Втората световна война.
Сред международната селекция за първото издание на фестивала са филмите "Магьосникът от Оз" на Виктор Флеминг, "Юнион пасифик" на Сесил Демил, "Само ангелите имат крила" на Хауърд Хоукс и други. Прожекции изобщо не се състоят. Но през 2002 г. организаторите на фестивала почетоха неизлъчената селекция от филми. Цели 63 години по-късно наградата на фестивала бе връчена на американския режисьор Сесил Б. Демил за "Юнион пасифик".
Вторият и вече успешен старт на кинофестивала в Кан е даден на 20 септември 1946 г. Събитието набира популярност, но заради липса на финансиране изданията през 1948 г. и 1950 г. не се провеждат.
От 1952 г. кинофестивалът започва да се провежда в средата на месец май, за да не влиза в директна конкуренция с форума във Венеция.
Голямата награда за най-добър филм "Златната палма" се присъжда от 1955 г., като преди това отличието, връчвано в Кан, се казва "Голямата награда на международния филмов фестивал".
В средата на 50-те години организаторите правят състезание между бижутери за най-красив дизайн на приза и се спират на творбата на Люсиен Лазон от Париж. Нейната пластика изобразява палмова клонка, която и до днес е символ на киносъбитието.
Първият носител на "Златна палма" е "Мейси" на американския режисьор Делбърт Ман.
Оригиналният вид на пластиката е леко модифициран през годините, като дизайнът на връчваната в момента статуетката е от 1997 г. и е дело на швейцарската компания "Шопар". Тя е направена от 118 грама 18-каратово жълто злато. Оценява се на около 20 000 евро.
За първи път е връчена през 1998 г. на режисьора Тео Ангелопулос за филма му "Вечност и ден". Петима от бижутерите на "Шопар" всяка година ръчно изработват "Златната палма", като това им отнема най-малко по 40 часа.
Твърди се, че всяка година се правят по две резервни отличия - в случай, че бъдат обявени двама носители на наградата или пък ако се случи нещо непредвидено.
Журито, което присъжда наградата, заседава от средата на 90-те години във вила Домерг. Имението от 1932 г. е дело на художника Жан-Габриел Домерг, който е автор на официалния плакат за несъстоялия се фестивал през 1939 г.
Председател на журито тази година е американският режисьор Спайк Лий. От 1946 г. до 1959 г. то неизменно е оглавявано от французин. Край на тази традиция слага белгиецът Жорж Сименон през 1960 г.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!