С езонът на филмовите награди е в пика си и именно сега е идеалният момент да се гледат на кино проекти с високи художествени амбиции и претенции. А нищо не говори за по-високи претенции от цели десет номинации за „Оскар“. Това е „Фаворитката“ на Йоргос Лантимос и за щастие, лентата оправдава напълно високите очаквания, които ѝ се задават.
Филмът е вторият излязъл само в рамките на един месец, който засяга политическа интрига с човешки основи от реалната история на Обединеното кралство. Първият такъв беше „Кралицата на Шотландия“ и няма капка съмнение кой измежду двата е по-качественият и въздействащ.
„Кралицата на Шотландия“ или как понякога амбицията оправдава провала
Хората зад „Фаворитката“ постигат точно това, в което създателите на „Кралицата на Шотландия“ се провалят.
Първият филм в нито един момент не забравя, че е именно художествена адаптация, вдъхновена и базирана на реални събития, а не стерилен, политически коректен урок по история с две чудесни актриси в главните роли, какъвто е вторият.
А излишна политическа коректност определено не е сред нещата, в които човек може да обвини „Фаворитката“. Филмът е подчинен на човешката автентичност като водещ принцип зад всяка екранна минута и следва неотклонно сюжета и развитието на героите си, независимо до какви моменти води това.
Именно тази автентичност намира израз в огромната палитра от емоции, които изпълнителите на екрана изобразяват. Почти всеки персонаж е трагикомичен, с основи на личността, дълбоко вкоренени в човешката драма, но поднесени на повърхността с режещо остроумие и екстравагантно комично поведение.
Никой в този аспект не е по-показателен от главната героиня, кралица Ана,
изиграна от блестящата Оливия Колман. Тя вече спечели „Златен глобус“ за главна женска роля в мюзикъл или комедия и очевидно ще си оспорва наградата „Оскар“ с другата победителка от звездната вечер, Глен Клоуз.
Преди "Оскар"-ите: Звезди в бяло и двама големи фаворити
В образа на Ана трагизмът и хуморът не просто съжителстват, те избиват на екрана в редуващи се емоционални прояви, понякога дори в една и съща сцена. Въпросните емоционални прояви са представени както експресивно, така и сдържано, в зависимост от търсения ефект от сцената.
Колман се представя безупречно във всеки от тези моменти, показвайки на света колко завършена актриса в действителност е. Но превъплъщението ѝ далеч нямаше да има същия ефект без другите две дами в главните роли. Рейчъл Вайс и Ема Стоун се представят на не по-ниско ниво, изобразявайки двете страни на една и съща монета – амбицията.
Героините им имат колкото очевидни разлики, толкова и деликатно прикрити прилики. Вайс тушира изцяло характерната си женственост и изгражда образ, твърд в поведението си като скала и остър в хумора си като бръснач. Стоун пък прилага типичния си чар съвсем на място в роля, която сякаш е била писана специално за нея, и с течение на действието започва да залага зад патентованата си сияйна усмивка все повече и все по-противоречиви чувства.
В поддържащия състав над всички останали изпъква Никълъс Хоулт,
когото светът познава дотук най-вече като гениалния Ханк МакКой от поредицата „Х-Мен“ и като фанатика Нъкс от „Лудия Макс: Пътят на яростта“. Посочвам най-известните му роли дотук, най-вече за да подчертая контраста им с героя му във „Фаворитката“ – напудреният и високопарен лидер на парламентарната опозиция в Англия, колкото забавен, толкова и коварен в действията си.
Режисьорът Лантимос е на също толкова високо ниво, колкото са и изпълнителите пред камерата му. Лентата е заснета с широкоспектърни лещи, чрез които кадрите изобилстват с подробности от безпогрешния продукционен дизайн, към които се числят декорите и костюмите. А финалният кадър от филма е почти психоделична смесица, която успешно капсулира и обобщава цялото действие.
Режисьорите, които променят киното днес
Но разсъждавайки върху филма, човек неизбежно се връща към изключителните качества на богатия сценарий. Той ефикасно избягва капаните на редица исторически продукции и запазва актуалното си звучене през образите на трите главни героини, особено в днешния исторически момент, в който феминизмът по света е в абсолютния си разцвет и достига както напълно заслужени победи на общественото поле, така и не по-малко излишни идеологични крайности.
Това пък на свой ред ни връща към началното сравнение между „Фаворитката“ и „Кралицата на Шотландия“.
Първият филм блести със своето остроумие и релевантност, изисква да бъде видян и разискван; вторият е като учебник по история с прекрасна подвързия с ослепителните Сърша Ронан и Марго Роби отпред, но събиращ прах на нечия библиотека.
Но в крайна сметка, затова „Фаворитката“ има десет номинации за „Оскар“, а „Кралицата на Шотландия“ – само две, нали така? Ако сте изправени пред избор между двете ленти в киносалона, считайте дилемата си за разрешена.
Още за кино четете ТУК.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
