Фалшифицирана вкаменелост: Тайната на древен фосил

Д ревна вкаменелост, която от години озадачава палеонтолозите, всъщност е частично фалшифицирана. 

Екземплярът, наречен Tridentinosaurus antiquus (в буквален превод от латински ез. “Древен тридентозавър” - бел.ред.) е открит за първи път в италианските Алпи през 1931 г. и се смята, че е на възраст около 280 милиона години. Вкаменелостта на 20-сантиметровия гущер изглежда тъмна на фона на заобикалящата го скала и се предполага, че цветът е от запазени меки тъкани. 

Нов анализ обаче установи, че вкаменелостта всъщност е черна боя върху издълбано парче камък, обграждащо няколко вкаменени кости, според статия публикувана в списание Palaeontology. 

"Своеобразното запазване на тридентозавъра озадачаваше експертите в продължение на десетилетия. Сега всичко придобива смисъл. Това, което се описваше като карбонизирана кожа, е просто боя", казва в изявление съавторката на статията Евелин Кустачер, палеонтолог в Музея на природата в Южен Тирол. 

Изследователите анализирали черния материал под микроскоп и установили, че текстурата и съставът му не съответстват на тези на истинските вкаменени меки тъкани. Те забелязали рисунки и боя върху скалата. Фотографията с ултравиолетова светлина установила, че целият екземпляр е бил покрит с някакъв вид лак. 

Renowned lizard fossil exposed as forgery #GENERAL https://t.co/WanSYUoE7m

— hardik (@hardik97494342) February 16, 2024

В статията се разкрива, че очертанията на тялото на екземпляра “Древен тридентозавър” вероятно са били подправени, за да се подобри външният вид на вкаменелостта, което досега е оставало незабелязано, тъй като преди това не е било изследвано в детайли. 

Вкаменелостта обаче не е напълно фалшива. Костите на задните крайници са истински, макар и слабо запазени. Освен това статията разкрива, че на гърба на животното има малки костни люспи, наречени остеодерми. 

Наличието на кожа е озадачило учените - каква би могла да бъде геоложката история на животното, но в крайна сметка е довело до класифицирането на екземпляра като член на групата влечуги Protorosauria. 

"Изкопаемите меки тъкани са рядкост, но когато се открият във фосил, те могат да разкрият важна биологична информация, например външната окраска, вътрешната анатомия и физиологията", казва в изявление Валентина Роси, изследовател от Училището по биологични науки, науки за земята и околната среда към Университетския колеж в Корк. 

"Отговорът на всички наши въпроси беше точно пред нас, трябваше да изучим подробно този фосилен екземпляр, за да разкрием тайните му - дори тези, които може би не искахме да знаем", посочва Роси.