Фадо - изпятата емоция на Португалия, отхвърляна от висшето общество

П осещението на Лисабон и опознаването на музиката фадо вървят ръка за ръка. Няма да можете да избягате от тази атракция по време на пътуването си из португалската столица, а ако за първи път чувате за това изкуство, то имаме какво да ви разкажем по темата. Лисабон приема фадо изкуството много сериозно.

Фадо шоуто се състои от соло певец, който свири на класическа португалска китара. Песните на фадо са свързани с чувството "саудаде", състояние на носталгия и копнеж по някого или нещо в миналото, така че повечето текстове са за разбити сърца и изгубени моряци.

Интересното при фадо шоуто е, че то в наши дни се предава от изпълнител на изпълнител. Това се случва предимно в училищата или университетите, тъй като няма школа за фадо. Този факт прави португалското изкуство още по-магично и неповторимо. Макар и често слушателите да не могат да разберат думите, които певицата изрича, те определено могат да усетят емоцията, която се предава с всяка песен.

Родено в Лисабон през XIX в., фадото присъства на всички събития, създадени за веселие и развлечение. Случва се спонтанно и се изпълнява на открито и закрито, в градини, на бикоборски борби, в убежища, по улици и алеи, в таверни, кафенета на камарейра и къщи на мейа-порта. Възпявайки ежедневните разкази, фадото е дълбоко свързано със социалния контекст, като често се изпълнява на места, посещавани от проститутки, моряци, кочияши и всякакви хора от нисшата класа.

Певците са описани като фая - момче, пеещо фадо, хулиган с груб и дрезгав глас, с татуировки и умело боравещо с нож за флигове, което говори, използвайки жаргон. Както ще видим, връзката на фадо с най-маргиналните сфери на обществото определено ще кара португалските интелектуалци да го отхвърлят.

Утвърждавайки общуването между бохемската аристокрация и най-недолюбваната част от лисабонското население, историята на фадото изкристализира в периода, когато става известна любовната връзка между граф Вимиозо и Мария Севера Онофриана (1820-1846), проститутка, посветена в певческия си талант, която скоро ще се превърне в един от най-големите митове на историята на фадото.

В последователни образни и звукови превъплъщения алюзията за връзката между бохемски аристократ и проститутка, пееща фадо, ще премине през няколко поетични творби и дори през киното, театъра или изобразителното изкуство - като се започне от романа "Севера" на Жулио Данташ, публикуван през 1901 г. и пренесен на сребърния екран през 1931 г. - първият португалски звуков филм, режисиран от Лейтао де Барос.

Фадото завладява и празничните събития, свързани с народния календар на града, благотворителен празник или cegadas - любителски и популярни театрални представления, обикновено изпълнявани от мъже на улицата, нощни подвизи и популярни сдружения.

Въпреки че този вид представления са били известна развлекателна форма на лисабонския карнавал, радващи се на народна подкрепа и често със силно намесени персонажи, цензурният регламент през 1927 г. допринася силно, но необратимо за изчезването на този вид представления.

Teatro de Revista типичен лисабонски театър, създадебпрез 1851 г., скоро открива потенциала на фадото. През 1870 г. фадото започва да се появява на неговите музикални сцени и оттам се проектира към по-широка публика. Социалният и културен контекст на Лисабон, с неговите типични квартали и бохема, придобива абсолютен протагонизъм в Teatro de Revista.

Изкачвайки се на театралните сцени, фадото ще оживи Revista, развивайки нови теми и мелодии. Фадоto там се е изпълнявало от известни актриси и прочути фадо певци, които изпълнявали свой репертоар.

В историята ще останат записани два различни подхода към фадото: танцувалното фадо, стилизирано от Франсис, и певческото фадо на Жоао Виларе. Централна фигура в историята на фадото, Ерминия Силва завладява театралните сцени през 30-те и 40-те години на ХХ век, добавяйки неповторимите си певчески дарби към тези на комедийна актриса.
 

През последната четвърт на XIX в. полето на завладяване на фадото се разширява. Това е времето на формалното стабилизиране на поетичната форма на "десетсричната строфа" - четиристишие, състоящо се от четири строфи от по десет стиха всяка, от което фадото получава своята структура и по-късно се развива в други варианти. Това е и периодът на дефиниране на португалската китара, която постепенно се разпространява от градските центрове в селските райони на страната, в нейния специфичен компонент като фадо-компаньон.

През първите десетилетия на ХХ в. фадото започва постепенно да се разгласява и придобива популярност чрез публикуването на периодични издания по темата и консолидирането на нови места за изпълнение в широка мрежа, която започва да включва фадото в програмата си с търговска перспектива, фиксирайки частни състави, които често формират посолства или артистични групи за турнета.

Успоредно с това се затвърждава връзката на фадото с театралните сцени и се увеличават изпълненията на фадо певци на музикални сцени и оперети Revistas.

Всъщност появата на професионални трупи за пеене на фадо през 30-те години на ХХ в. позволява популяризирането на спектакли с големи състави и разпространението им в театрите на север и на юг от страната, а дори и в международни турнета. Такъв е случаят с "Grupo Artístico de Fados" с Берта Кардосо (1911-1997), Мадалена де Мело (1903-1970), Армандо Аугусто Фрейре, (1891-1946) Мартиньо д'Асунсао (1914-1992) и Жоао да Мата, както и с "Grupo Artístico Propaganda do Fado", с Deonilde Gouveia (1900-1946), Júlio Proença (1901-1970) и Joaquim Campos (1899-1978), или "Troupe Guitarra de Portugal", с Ercília Costa (1902-1985) и Alfredo Marceneiro (1891-1982) и др.

Въпреки че първите дискови плочи, произведени в Португалия, датират от началото на 20-ти век, на този етап националният пазар все още е в начален стадий, тъй като закупуването на грамофони и плочи е доста скъпо. Всъщност основните условия за запис на звук се появяват след изобретяването на електрическия микрофон през 1925 г.

По същото време грамофоните започват да се произвеждат на по-конкурентни цени. По този начин се създават по-благоприятни условия за този пазар сред средната класа. 

С военния преврат от 28 май 1926 г. и въвеждането на предишната цензура върху публичните предавания, пресата и други публикации градската песен претърпява дълбоки промени. Правната система регламентира предоставянето на лицензи на компаниите, които промотират представления на най-разнообразни места, авторските права, задължителното предварително гледане на представленията и певческите репертоари, специфичната уредба за предоставяне на професионалната карта, договорите и пътуванията по време на турне, както и много други теми.

По този начин се налагат значителни промени в местата за провеждане на представления, в начина на представяне на преводачите и в певческите репертоари, които са лишени от импровизационен характер, което затвърждава процеса на професионализация на няколко преводачи, инструменталисти, автори на песни и композитори, които след това се представят на няколко места пред все повече публика.

Слушането на фадо постепенно се превръща в ритуал в къщите за фадо - места, които се концентрират в историческите квартали на града, главно в Байру Алту, особено от 30-те години на миналия век.

Тези трансформации в производството на фадо неизбежно го отдалечават от импровизацията, загубвайки част от разнообразието на първоначалните му контексти на изпълнение и налагайки специализация на интерпретаторите, авторите и музикантите.

Успоредно с това дискографските и радиозаписите предлагат селекция от гласове и изпълнителски практики, които се налагат като модели, като по този начин ограничават импровизацията.
 

През следващото десетилетие тенденциите за възраждане на т.нар. типични черти определено ще надделеят, което ще доведе до възпроизвеждане на най-истинското и живописното изпълнение на фадо.

Фадо присъства в театъра и радиото още от първите им мигове и същото ще се случи и в Седмото изкуство. Всъщност появата на звуковите филми е белязана от музикалния жанр, а португалското кино отделя специално внимание на фадото.

Доказателство за това е, че темата на първия португалски звуков филм, режисиран от Лейтао де Барош през 1931 г., са нещастията на митичната Севера. Като централна тема или просто странична бележка, фадото съпътства филмовата продукция до 70-те години на ХХ век. 

Значението на фадото за португалската култура е безспорно, като и до днес то се запазва като отличителен белег. Посещавайки Лисабон или Порто, можете да посетите някое местно заведение и да се насладите на това представление в компанията на чаша местно вино. Изпълнителите с удоволствие ще ви разкажат повече за историята на фадото, а вие ще усетите емоцията, която предават неминуемо.