Най-мъдрият глупак: Историята на индийския император

„Най-мъдрият глупак“ бил прякор, даден на Мохамед бин Туглук, осемнадесетият султан на Делхи, който управлявал по-голямата част от Индия от 1325 до 1351 г. от н.е. Той бил брилянтен учен, далновиден владетел и покровител на изкуствата и науките. В същото време обаче бил и безразсъден авантюрист, безмилостен тиранин и неуспешен реформатор. Неговата амбициозна и ексцентрична политика довела до много бедствия, бунтове и загуби. Той е смятан за една от най-противоречивите и завладяващи фигури в индийската история.

Раждането на принц

Muhammad bin Tughluq was one of the greatest emperors of #India. He ascended to throne in 1325 and ruled for 26 long years. During his reign, India's boundaries extended from Peshawar to farthest parts of Tamil Nadu. He was polyglot, philosopher and expert in medicine.#History pic.twitter.com/cSxRa79HZ0

— Syed Ubaidur Rahman (@syedurahman) November 9, 2023

Мохамед бин Туглук е роден през 1290 г. като най-големият син на Гияс-уд-дин Туглук, основателят на династията Туглук. Първоначалното му име било Фахр Малик Джауна Хан, но по-късно приел името Мохамед. Получил образование в различни области, като теология, философия, астрономия, математика, медицина и езици. Владеел персийски, арабски, санскрит и хиндави и също бил умел поет, калиграф и шахматист. Той бил вярващ мюсюлманин, но също така уважавал другите религии и култури. Бил също смел и способен воин, който придружавал баща си в много военни кампании.

Възкачването на трона

Мохамед бин Туглук се възкачил на трона през 1325 г. след смъртта на баща си, който бил убит от срутил се павилион. Наследил огромна и просперираща империя, която се простирала от Хималаите до платото Декан и от Бенгал до Гуджарат. Той също така наследил огромна хазна, мощна армия и лоялна бюрокрация, бил посрещнат радушно от народа и благородниците, които очаквали от него да продължи политиката на баща си. Мохамед бин Туглук обаче имал собствена визия и програма, които скоро станали очевидни.

Разрастването на империята

Voyages of Ibn Battuta!
Briefly served in the court of Muhammad bin Tughluq of Delhi Sultanate! pic.twitter.com/GKJ8KPz5nU

— Iranian Diaspora Tweets (@IraniDiaspora) June 12, 2016

Една от основните цели на Мохамед бин Туглук била да разшири империята си в цяла Индия и извън нея. Той предприел няколко експедиции за завладяване на нови територии и покоряване на бунтовнически региони, като завладял Варангал, Мадурай, Бенгал, Ориса и части от Декан. Туглук също се опитал да нахлуе в Китай, Тибет, Персия и Трансоксиана, но не успял. Той поддържал голяма и разнообразна армия, която включвал слонове, камили, коне и пехота. Освен това построил крепости, пътища, мостове и канали, за да улесни военните си кампании. Той бил щедър и великодушен завоевател, който се отнасял към враговете си с уважение и доброта.

Прехвърляне на капитала

The historical fortress was initially built around 1187 by the first Yadava king Bhillama V. It was the capital of the Yadava dynasty (9th-14th century CE). In 1327, Muhammad bin Tughluq of Delhi Sultanate transferred his capital to Devagiri & renamed it 'Daulatabad'
(3) pic.twitter.com/R2L85RRMhN

— 🌸JR (@Jainismrevival) April 2, 2022

Едно от най-радикалните и противоречиви решения на Мохамед бин Туглук било да прехвърли столицата си от Делхи в Даулатабад, град в Декан. Той искал да направи града център на империята си и символ на своята сила и слава, но освен това да бъде и по-близо до южните райони, където се сблъсквал със съпротива и бунтове. Затова наредил на цялото население на Делхи, включително благородниците, служителите, учените и занаятчиите, да се преместят в Даулатабад. Той им осигурил пари, каруци и животни, за да улесни миграцията им. Това преместване обаче било катастрофа, тъй като много хора загинали или дезертирали по пътя, а новата столица нямала ресурсите и удобствата на Делхи. Народът се възмутил и проклел султана за неговата жестока и неразумно решение. След няколко години Мохамед бин Туглук осъзнал грешката си и отменил заповедта. Той се върнал в Делхи и позволил на хората също да се върнат.

Въвеждането на символичната валута

Друг смел и новаторски ход на Мохамед бин Туглук бил да въведе символичната валута или медните монети в своята империя. Той искал да преодолее недостига на сребро и злато и да увеличи циркулацията на парите в икономиката. Затова започнал да издава медни монети, които имали същата стойност като сребърните и наредил на хората да ги приемат като законно платежно средство. Той също така обещал да обмени медните монети за златни и сребърни от царската хазна. Символичната валута обаче се оказала провал, тъй като било лесно да се фалшифицира и се обезценила. Хората загубили доверието си в парите и пазарът се наводнил с фалшиви и безполезни монети. Хазната на султана била изразходвана, тъй като той трябвало да откупи медните монети със златни и сребърни. Икономиката се сринала, а инфлацията и корупцията се увеличили.

Данъчното облагане и гладът

Kalyana inscription of Sultan Muhammad 1326 AD records that when Madhukeśvara temple and linga housed in it was damaged by miscreants during reign of Sultan Muhammad Bin Tugluq. Kāyasth Thakkura Mala,son of Vainasimha initiated its reconstruction and reinstalled the deity. pic.twitter.com/Y6gjkXL2q5

— historiakayasthas (@historiakayasth) February 17, 2022

Мохамед бин Туглук бил изправен пред тежка финансова криза поради екстравагантните си разходи и неуспешни реформи. Той се опитал да събере повече приходи, като увеличил данъците върху хората, особено върху фермерите от плодородния регион Доаб, между реките Ганга и Ямуна. Наложил тежък данък върху земята, който бил пропорционален на добива. Назначил и нови служители, които били сурови и корумпирани, за да събират данъците. Неговата данъчна политика обаче имала обратен ефект, тъй като съвпаднала с период на суша и глад, което намалило селскостопанското производство и доходите. Земеделците не можели да плащат данъците и много от тях изоставили земите си и избягали в други региони. Някои от тях също се присъединили към бунтовниците и разбойниците, които нападали служителите на султана. Мохамед бин Туглук се опитал да потуши бунта, но също така проявил известна снизходителност и облекчил засегнатите хора. По-късно той намалил данъците и предоставил заеми и семена на фермерите.

Смъртта му и това, което оставил като наследството

Мохамед бин Туглук починал през 1351 г., докато водел кампания срещу бунт в Синд. Той бил наследен от своя братовчед Фироз Шах Туглук, който променил много от неговите политики и възстановил стабилността и реда в империята. Мохамед бин Туглук оставил след себе си смесено и сложно наследство, което все още се обсъжда от историци и учени. Той е възхваляван за своята интелигентност, познания, визия и щедрост, но също така е критикуван за неговата глупост, жестокост, арогантност и лошо управление. Смятан е за велик владетел, който е имал благородни намерения, но лошо изпълнение. Възприеман е като луд султан, който имал нереалистични амбиции и катастрофални резултати. Запомнен е като „най-мъдрият глупак“, който оформил и разбил съдбата на Индия.