Ето какво прави страхът с мозъка и тялото ви

Ф илмите на ужасите, къщите с духове и плашенето на приятелите ни по това време на годината обикновено са безобидни дейности. Но страхът, който те предизвикват, може да задейства системата „борба или бягство“ на организма - да освободи химикали в тялото и да предизвика редица физиологични реакции. 

„Реакцията на тялото ни към страха всъщност е фантастичен инструмент за оцеляване в опасни ситуации, защото се задейства бързо, зарежда ни с енергия, повишава фокуса ни, укрепва мускулите ни и ни подготвя да се справим с всичко, което ни очаква“, казва Кенет Картър, клиничен психолог в Оксфордския колеж на университета „Емъри“ и автор на книгата “Buzz! В съзнанието на търсачите на силни усещания, смелчаците и любителите на адреналина. 

Това е вграден механизъм за оцеляване, „който ни съпътства още от времето, когато на древните ни предци им се е налагало да бягат от хищници“, добавя Джанис Киеколт-Гласър, директор на Института за поведенчески медицински изследвания към Медицинския колеж на Държавния университет в Охайо.

Но дори и да е помогнала на предшествениците ни да избягат от саблезъбите тигри и да ни пази от опасности днес, активирането на реакцията на тялото към страха не винаги е нещо добро.

„Ако тя се задейства твърде често с постоянен стрес или чести страхове тя може да изтощи тялото ни“, предупреждава Картър. 

Ето какво причинява страхът на тялото ни, как съзнанието ни прави разлика между реални и предполагаеми заплахи и защо някои любители на силни усещания може да искат да бъдат по-предпазливи.

Какво прави страхът с мозъка и тялото ви

Реакцията на организма на страх или реакцията „борба или бягство“ винаги започва в амигдалата - част от лимбичната система на мозъка, която е от решаващо значение за разпознаването на заплахите и обработката на емоциите. След като възприеме заплаха, амигдалата изпраща сигнал за бедствие до команден център в мозъка, известен като хипоталамус, който казва на нервната и ендокринната система да освободят хормони и невротрансмитери като кортизол, допамин, норадреналин и адреналин.  

„Невротрансмитерите се освобождават от невроните в нервната система, а хормоните се освобождават от надбъбречните жлези - двойка ендокринни жлези, които се намират на върха на бъбреците“, обяснява Марк Дингман, биоповеденчески учен в Държавния университет на Пенсилвания.  

Изследванията показват, че тези хормони и невротрансмитери работят заедно, за да ускорят дишането ви и да накарат сърцето ви да изпомпва по-бързо богата на кислород кръв към мускулите и жизненоважните органи. Това подготвя мускулите и мозъка за бързо координиране на реакцията при заплаха.

В такова състояние „мускулите ни се стягат, за да сме готови за действие; зениците ни се разширяват, за да виждаме по-добре; умът ни се изостря, за да можем да се съсредоточим единствено върху заплахата; и слухът ни се подобрява, за да сме по-чувствителни към звуците“, обяснява Киколт-Глазер.

Освобождаването на адреналин също така намалява болката чрез потискане на сигналните пътища, така че можем да бягаме по-дълго или да се бием по-силно, отколкото обикновено сме в състояние да понесем. 

Въпреки че хормоните на стреса играят най-голяма роля в тези промени, страхът също така подтиква организма да освобождава допамин, за да повиши още повече бдителността.

„Това може да допринесе за често изненадващото усещане за удоволствие, което някои хора изпитват в ситуации, предизвикани от страх“, казва Емили Хемингер, изследовател на управлението на стреса и клиничен директор на интензивната амбулаторна програма в медицинския кампус „Аншуц“ към Университета на Колорадо.

По какво се различават реалните и възприетите заплахи? 

Непосредствената ни биологична реакция на страха е една и съща, независимо дали сме изправени пред истинска опасност или пред нещо, което само изглежда така, казва Холи Блейк, професор по поведенческа медицина в Медицинския университет в Нотингам, Англия. 

Но мозъкът ви обикновено скоро разпознава разликата между реална и предполагаема заплаха.

„Реакцията на страх или уплаха има две фази“, казва Денис Милстайн, лекар по вътрешни болести и директор на клиниката по интегративна медицина на клиниката „Майо“ в Аризона. Тя обяснява, че първата фаза е „автоматична и неволна“ и продължава само за момент.

„Това е „скокът“ в къщата на призраците или това, което се случва, когато някой изскочи пред вас“, казва тя.

С други думи, онзи актьор, който носи страховита маска и ви преследва през обитаваната от духове къща с фалшив моторен трион, първоначално ще стресира организма ви по същия начин, както би го направил истински убиец с истински моторен трион. 

Но почти веднага след като се появи тази първоначална реакция на стрес, префронталната кортекс—an област на мозъка, която ни помага да мислим рационално и инхибира импулсите—, се отклонява от втората фаза на реакцията на страх: Откриване дали заплахата е реална или просто човек с маска.

Тази връзка се подпомага от хипокампуса и мозъчната структура, отговорна за формирането и опазването на спомените.

"Хипокампусът помага, като извлича спомени от минали преживявания в обитавани от духове къщи, за да подкрепи аргумента, че настоящата ситуация всъщност не е животозастрашаваща", казва Дингман. 

Как страхът може да навреди на тялото, дори ако опасността не е реална

Но понякога мозъкът няма такива спомени, от които да черпи, или не знае кое е реално или кое не. Помислете за приятел, който се облича, за да ви изплаши, или за преживяването да гледате особено плашещ филм.

Тъй като мозъкът ни е еволюирал в реалния свят милиарди години преди да започнат да се правят филми, той понякога идентифицира това, което виждаме на екрана, като реално или поне като образователно. Ето как „Челюсти“ – филм, показващ механична акула убиец – накара милиони хора да се страхуват от истинското нещо.

В тези ситуации пълната реакция на тялото при битка или полет може да не се задейства. Вместо това често се освобождават по-малки количества хормони на стреса, което води до издайнически ефекти като учестено сърце, потни длани или усещане за особено скокове.

Макар че за много хора са безобидни и забавни, „честите уплахи все пак могат да бъдат стресиращи - дори сред хора, които смятат, че им харесват“, казва Михаил Зилберминт, лекар и директор на програмата за ендокринни болници в Johns Hopkins Medicine.

Наистина, Киколт-Гласър обяснява, че когато хормоните на стреса се освобождават твърде често или за дълги периоди от време, „това може да изтощи организма ви“. При някои хора, казва тя, „това може да доведе до здравословни проблеми като високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, проблеми с храносмилането и дисрегулация на имунната система, тъй като организмът ви постоянно е в режим на повишена готовност“. 

И тъй като е установено, че адреналинът уврежда сърдечната тъкан при някои хора, хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни.

„Препоръчвам ви да избягвате умишлените скокове, ако имате сърдечна аритмия“, съветва Милстийн. 

Това важи и за хората с хронични болки в гърба, „тъй като резките мускулни съкращения, които се случват при уплаха, могат да предизвикат мускулни спазми и да обострят симптомите“, добавя тя. 

Прекомерното излагане на страхови изблици може също така да ви обезчувстви към страха - което отново е важна еволюционна реакция за оцеляване.

„Хората, които се наслаждават на филми на ужасите или редовно посещават къщи, обитавани от духове, може да не реагират толкова силно на реална опасност, защото мозъкът им свиква с тези ситуации чрез процес, наречен привикване“, казва Картър. 

Друго съображение е, че хората със заболявания като посттравматичен стрес, обсесивно-компулсивно разстройство или тревожно разстройство „може да имат свръхактивна амигдала, която да кара реакцията им на страх да бъде по-драматична или да ги засяга повече от други хора“, казва Хемендингер. Тя казва, че за такива хора „може да е от полза да пропуснат тазгодишните къщи, обитавани от духове“. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase