Експерименти по време на аутопсия: Лекар инжектирал куче и зайци с бактерии от убит американски президент

Н аскоро разкрити документи от аутопсия на убития президент на САЩ Уилям Маккинли разкриват, че след смъртта на президента лекар е извършил неортодоксални експерименти, при които е инжектирал бактериални проби от раните на президента в зайци и куче. Бележките, водени по случая, са достъпни за първи път.

На 6 септември 1901 г. Леон Чолгош прострелва президента Маккинли два пъти от близко разстояние, докато се престорил, че ще се ръкува с него на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк. Първият куршум безопасно рикоширал от копче на сакото на 25-ия президент, но вторият навлязъл в корема му, пробивайки предната и задната стена на стомаха му. Маккинли бил откаран по спешност в близката болница, където д-р Матю Ман извършил операция на президента. След като първоначално показал признаци на пълно възстановяване и излязъл от болницата, състоянието на Маккинли внезапно се влошило и той починал на 14 септември. (Чолгош по-късно е осъден на смърт от електрически стол.)

Did you know Teddy Roosevelt is the youngest President in U.S. history? He was just 42 when he first took office after McKinley’s assassination — just a year younger than JFK would be upon his inauguration, and just a little over half our current President’s age. 🥴 pic.twitter.com/cMWPhUD3Zm

— Classic Republicans (@gopclassics) July 18, 2022

Лекарите казали, че причината за смъртта е панкреатична некроза или некротизиращ панкреатит - усложнение, при което част от панкреаса умира поради хронична инфекция, увреждане или липса на кръвен поток.

По-късно Ман бил критикуван от много лекари за операцията, която извършил. Докладите сочат, че той оставил куршума вътре в Маккинли и не почистил или не затворил правилно раната, което може да е причинило инфекция, която довела до некрозата.

Фактът, че Маккинли издържал толкова дълго, преди да умре, предизвикал широко разпространени слухове по онова време, че Чолгош прострелял Маккинли с отрова или заразени куршуми. Някои теоретици на конспирацията все още вярват в това и до днес, като смятат, че Чолош може да не е работил сам.

За да се опровергаят тези слухове, освен стандартната аутопсия била назначена и "бактериологична експертиза". Д-р Херман Мацингер - водещ експерт по анализ на кръвта тогава - извърши този допълнителен преглед и заключил, че не е била използвана отрова и че некрозата вероятно била причинена от изстрела, а не от неуспешната операция.

I had no idea that the Black man James Parker in this picture of William McKinley's assassination immediately jumped the killer. He said "I heard the shots. I did what every citizen of this country should have done. I am told that I broke his nose—I wish it had been his neck.” pic.twitter.com/vXlHMY1I60

— Brett Chapman (@brettachapman) September 8, 2020

На 9 януари тази година Raab Collection – сайт, организиращ търгове на исторически документи - изброи колекция от лични документи на Мацингер, свързани с вторичния преглед, които били наскоро открити от семейството на лекаря. Документите включват бележник, писма, разписки за мостри, телеграми, анотирано копие на неговия оригинален доклад и покана за възпоменателната служба за президента Маккинли. Те бяха пуснати в продажба за 80 000 долара.

Документите на Мацингер показват, най-общо, как той е стигнал до заключенията, изложени в първоначалния му доклад. Но включват и някои изненадващи допълнения, включително неочаквани експерименти с домашни любимци.

В бележника си Мацингер описва как отгледал "белезникави" бактериални култури от проби от тампони, взети от раната на Маккинли и след това ги инжектирал в зайци и куче. Не е ясно дали тези животни са били негови лични любимци или лабораторни животни, нито как е смятал, че подобен експеримент ще разреши въпроса дали куршумите са били отровни или заразени с бактерии.

Ever gotten books so old, the first thought is “How cool!” and the second thought is “These need to be rebound.”?

Well, I did this year. They were both released in 1901, just as President Roosevelt took power after President McKinley’s assassination. pic.twitter.com/zajcoZ3thD

— Jakob Goodwin (@Jakob_Goodwin) December 26, 2020

Записките не казват какво се е случило със зайците. Но Мацингер наблюдавал кучето през следващите няколко дни, като пише, че „телесната му температура е около 40 градуса по Целзий“, което е над средното за куче, според Американския киноложки клуб - но че "се държи добре".

Документите също така разкриват подробности за това как Мацингер изследвал оръжието и куршумите, използвани от Чолгош и как лекарят анализирал кръвта на Маккинли за признаци на попаднала в нея отрова.

Писма между Мацингер и д-р П.М. Рикси, който наблюдавал процеса на аутопсията, разкриват, че Рикси се е опитал да избърза с резултатите на Мацингер. Въпреки това, лекарят не бързал да стигне до заключенията си. Окончателният му доклад бил изпратен на Рикси на 2 октомври 1901 г. - 18 дни след смъртта на Маккинли.

Колекцията Мацингер предоставя изключително рядка представа за това как са били извършвани аутопсиите на високопоставени хора в миналото. Този вид документи са "практически невъзможни за намиране", пишат представители на Raab в списъка на колекцията. Те са „съкровище“.