Оказва се, че хората не са много по-различни от хамелеоните.
Е, да, не сме влечуги, нито пък цветът на кожата ни се променя според предметите, до които се докосваме, но ние също имаме своя начин да се сливаме с обстановката.
Според проучване хората несъзнателно започват да имитират другите, за да се впишат. На този феномен учените дават името „Ефектът на хамелеона“.
През 1999 г. са проведени три експеримента
от учените Таня Чартанд и Джон Брагх към Нюйоркския университет, които обясняват как Ефектът на хамелеона работи.
В първия експеримент всеки участник работи по двойки с партньор, който не знае, че е актьор, за да описва различни снимки.
Когато актьорът предприема действия като почесване, усмихване, потропване с крак и други, обектът на изследването (участникът) ги повтаря несъзнателно. В края на изследването участниците допълнително са попитани, дали са забелязали маниерите на партньорите см, но никой от тях не може да отбележи как са се държали другите.
Във втория експеримент при същите условия актьорите имат задачата по време на работата в екип с други участници да имитират мимиките им или да се държат естествено без да копират държанието на другите.
В края на експеримента участниците, чиито партньори са ги имитирали, оценяват партньорската работа и комуникацията по-високо, отколкото тези, при които поведението е било неутрално.
Нивата на емпатия влияят върху „имитирането“. Това става ясно в третия експеримент.
В началото е тествано нивото на емпатия на участниците чрез теста на професора по психология Марк Х. Дейвис. Така учените стигнат до заключението, че хората, при които нивата на емпатия са по-високи, е по-вероятно да се забележи и имитация на мимиките на околните. То съвсем не е изненадващо, след като колкото повече емпатия изпитваме, толкова повече внимание обръщаме на другите.
Връзката между възприятията и действията
Въпреки че звучи логично, този феномен е нелогичен. Само наблюдавайки как някой прави нещо, ние го повтаряме.
Това обаче важи за възприемането на подсъзнателна основа – мимики, жестове, пози, модел на речта. Ако видим някой да рита кофа за боклук е доста малко вероятно просто от емпатия да отидем да я ритаме и ние.
И все пак прозяването си остава „заразно“, а очевидно и другите дребни жестове, които ежедневно правим.
Колкото и неприятно да звучи обаче, „имитирането“ на отсрещния ни помага да се сближим с него. Затова следващия път, когато усетите, че несъзнателно прихващате някой жест или някоя дума от събеседника си, не се засрамвайте – съвсем нормално е.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Разберете колко самоуверени сте всъщност
