„Свети Стефан“, известна като Желязната църква, е направена от готови железни елементи във Виена.
Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.
През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди 3 постройки на самия бряг на Златния рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.
В ГАЛЕРИЯТА РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ НА ЦЪРКВАТА "СВЕТИ СТЕФАН"
В началото той е само един малък параклис, който прераства в Дървената църква, посветена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди поставя основния камък на бъдещата Желязна църква. Този акт носи чисто символично значение, защото същинското строителство ще започне цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи отново ще положи основен камък. Това ще стане на 27 април 1892 г.
От Дървена към Желязна църква
През този период от цели три десетилетия ще се случат важни събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна свобода. Те ще създадат през 1870 г. Екзархия, която ще обхваща епархии не само в днешните територии на България, но и в Македония. След църковната свобода ще дойде и националната. Третата българска държава ще възкръсне през 1878 г. в резултат на Руско-турската освободителна война и само 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, за да стане водеща сила сред младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Храмът е осветен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева.
Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.
Реставрацията
Цялостната реставрация и ремонт на „Свети Стефан“ продължи 7 години.
Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.
"Много съм щастлива, че успях да осъществя този проект. Това е голям шанс за мен", споделя пред екип на "Дойче веле" Булунмаз.
Тя казва, че българската желязна църква е уникална, защото в световен мащаб е имало няколко подобни църкви, но някои са били разрушени по време на войните, а други са архитектурни постройки с камък и желязо.
Екипът реставрира цялата църква в оригинален вид. Научете повече за реставрацията и цялостния процес във видеото горе.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!