Стокхолмският синдром и изкуството на преговорите със заложници

Ш естдневната обсада на банката, която вдъхновява противоречивата теория за Стокхолмския синдром, започва на 23 август 1973 г. През 1980 г. документален филм на Би Би Си представя двама пионери в преговорите с нюйоркската полиция, които са изградили кариерата си върху уроците, които са научили от минали ситуации със заложници, включително и от този странен опит за обир.

„Но Свен, това е само крак.“

Това са думите на 23-годишната Кристин Енмарк, която е един от четиримата души, държани като заложници под дулото на оръжие в шведска банка. Това бил вторият ден от обсадата и грабителят Ян-Ерик Олсон искал да покаже на полицията, че има сериозни намерения, като застреля ужасения ѝ колега от банката Свен Сяфстрьом.

През 2016 г. Енмарк разказва в предаването „История на свидетелите“ на Би Би Си: Ян му казал: „Няма да нараня нито една кост в крака ти, просто ще стрелям в частта, която няма да причини толкова големи наранявания“.  

Поглеждайки назад, тя се мъчила да осъзнае бездушната си реакция.

"В момента, в който съм на път да се измъкна, не мога да се справя: „В тази ситуация си помислих, че той по някакъв начин се държи като страхливец, като не позволява да бъде прострелян в крака. Мисля, че е ужасно да мисля така и да го казвам, но също така мисля, че това показва какво може да се случи на хората, когато са в толкова абсурдна ситуация. Това е ситуация, която прави тази морална промяна. Наистина се срамувам от това“, казва Енмарк.

Въпреки че Олсон не изпълнил плана си, по-късно Сафстрьом признал, че също е изпитвал благодарност към похитителите си и е трябвало да се насили да си спомни, че това са жестоки престъпници, а не негови приятели.

The bizarre siege behind Stockholm Syndrome - How a dramatic six-day bank siege helped inspire the art of hostage negotiation https://t.co/AfPdWgzf63 pic.twitter.com/O7CZTSUHdE

— George Roussos (@baphometx) August 19, 2024

Терминът „Стокхолмски синдром“ е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни очевидно ирационалната привързаност, която някои пленници изпитват към своите похитители. Теорията достига до по-широка аудитория година по-късно, когато калифорнийската вестникарска наследница Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.

Изглежда, че 19-годишното момиче изпитва симпатии към похитителите си и се присъединява към тях в един обир. В крайна сметка тя е заловена и получава присъда затвор. Според адвоката ѝ тя е била с промит мозък и е страдала от Стокхолмски синдром.

Изкуството на полицейските преговори със заложници е въведено през 70-те години на миналия век от нюйоркските полицаи Франк Болц и Харви Шлосберг. Идеята се заражда след провалената спасителна акция на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато 11 израелски спортисти са убити, след като са пленени от членове на палестинска войнствена група.

През 1980 г. Болц и Шлосберг участват в документалния филм на Би Би Си „Вътрешна история“: и обясняват, че екипът за преговори със заложници на нюйоркската полиция е създаден поради опасения, че нещо подобно може да се случи в града. Тяхната цел е била да деескалират ситуациите по безопасен начин, вместо да влизат в холивудски стил с всички оръжия. Тактиката на забавяне даваше на заложниците повече време да направят грешки и създаваше възможност да изградят отношения с пленниците си, което правеше насилствения край по-малко вероятен.

До края на 70-те години на миналия век около 1500 полицейски служби изпращат свои служители в Ню Йорк, за да се поучат от практическия опит на Болц при повече от 200 заложнически инцидента. Тези уроци стигат още по-далеч, когато документален екип на Би Би Си присъства на майсторски клас, воден от Болц и Шлосберг, бивш пътен полицай с докторска степен по психология. За Шлосберг Стокхолмският синдром - или Синдромът на идентификация за оцеляване - не е сложно понятие.  

„Ние просто имаме предвид, че когато двама или повече души се съберат заедно, те създават връзка - това е всичко“, каза той.

„Разбира се, колкото повече е стресът в ситуацията, толкова по-бързо се създава връзката и толкова по-интензивна ще бъде тя. Когато хората са в криза и не са сигурни какво ще се случи, единственото нещо, от което всички се страхуваме, е да полудеем. Искам да кажа, че винаги се притесняваме дали няма да изгубим разсъдъка си? Наистина ли това се случва с мен? Какво правя в подобно нещо? Дали аз преживявам това? И това, което правим, е, че искаме да проверим чувствата си спрямо друг човек, защото ако този човек споделя това преживяване и вижда същото, и не полудява, и това наистина се случва, може би всичко е наред“, казва още Шлосберг.

What is a Stockholm Syndrome ?

It is a psychological phenomenon where hostages or victims develop feelings of affection, sympathy, or alliance towards their captors or oppressors. The term originated from a bank robbery in Stockholm, Sweden, in 1973, during which hostages became… pic.twitter.com/5xUj1bCSkF

— Shuaib Shah (@TheShuaibShah) March 11, 2024

Шлосберг казва, че макар престъпниците често да дават телефона на заложниците, за да разговарят с преговарящите, няма смисъл да се опитват да получат секретна информация от тях: „Заложникът ще каже на престъпника всичко, което вие му кажете. Те са ужасни свидетели и когато бъдат освободени, разузнавателната информация, която ви дават, трябва да бъде приета за такава, каквато си струва.“

Болц казва, че когато заложниците отправят искания, е важно да не ги отхвърлят направо. 

„Никога не му казвате „не“, но и не е задължително да му кажете „да“. Винаги е: „Нека да видя какво мога да направя“, споделя той.

Шлосберг заяви, че е жизненоважно полицията да запази контрола върху ситуацията, настоявайки, че вземащият заложници „ще говори с нашия преговарящ или няма да говори с никого“.

„Не искаме адвокати, майки, свещеници - не искаме те да говорят. Фантазията е, че няма да говориш с никого, освен ако не получиш човека, с когото искаш да говориш. Реалността е, че колко дълго бихте могли да седите в тази стая и да не установите контакт с външния свят?“, каза той

Под обсада

По време на обсадата в Стокхолм нито един от тези уроци не е бил на разположение на стокхолмската полиция, която е допуснала поредица от новаторски грешки, които не биха се случили днес. Когато Олсон си пробил път в Sveriges Kreditbanken, той поискал три милиона шведски крони, кола за бягство и друг престъпник, който да му бъде доставен от затвора. Макар че не получил нито парите, нито колата, психиатърът Нилс Бейерот посъветвал полицията да се съгласи с молбата му да доведе Кларк Олофсон, един от най-прочутите шведски престъпници, в банката на стокхолмския площад Норрмалмсторг. На Олофсон било възложено да работи като вътрешен човек в замяна на намалена присъда.  

Бейерот е човекът, който въвежда термина „синдром на Норрмалмсторг“, по-късно известен като „Стокхолмски синдром“. За някои това теоретизиране е опит да се отклони вниманието от грешките, допуснати от него и колегите му от полицията по време на обсадата, като вместо това се хвърли вината върху жертвите.  

По време на обсадата четиримата заложници и двамата престъпници започват да развиват невероятна връзка в банковия трезор, на фона на очевидните прояви на доброта от страна на похитителите. За разлика от тях, пленниците изразяват по-голяма враждебност към полицията, страхувайки се, че всеки опит за прекратяване на обстановката може да завърши с убийството им.

Харизматичната Кристин Енмарк е убедена от харизматичния Олофсон да проведе телефонен разговор с Олоф Палме, действителния министър-председател на Швеция. Тя го моли да ѝ разреши да напусне банката с кола за бягство заедно с похитителите, като му казва: „Мисля, че седиш там и играеш шах с нашия живот. Напълно се доверявам на Кларк и на обирджията. Не съм отчаяна. Те не са ни направили нищо. Напротив, държаха се много мило. Но знаеш ли, Олоф, това, от което се страхувам, е, че полицията ще ни нападне и ще ни накара да умрем“.

Поглеждайки назад към 2016 г., Енмарк казва пред Би Би Си: „Иска ми се това телефонно обаждане никога да не се беше случвало, защото беше безсмислено. Аз седях там и питах за живота си. Той беше министър-председателят. Какво можеше да каже?“

В продължение на няколко дни заложниците са държани в банков трезор, обградени от въоръжена полиция. В крайна сметка полицаите решават да пробият тавана и да използват сълзотворен газ, за да обезоръжат похитителите. Полицаите извикали на заложниците да излязат първи, но те отказали, тъй като смятали, че похитителите ще бъдат застреляни. Вместо това, когато престъпниците излезли, те се спрели на вратата, за да прегърнат две от пленничките. Заложникът Сафстрьом, който преди това едва се е спасил от прострелване, получава мъжко ръкостискане.

Това поведение озадачи мнозина от шведската общественост, която от няколко дни беше вцепенена от драматичните събития в банката. Въпреки че Бежерот постави диагноза „Стокхолмски синдром“, без дори да е разговарял с Енмарк, теорията имаше характер на правдоподобно обяснение и привлече вниманието на международните медии.

За преговарящите за заложници в Ню Йорк Франк Болц и Харви Шлосберг през 1980 г. концепцията може да се разглежда като полезно учебно помагало за описание на междуличностната динамика в травматична ситуация. Според д-р Алън Уейд, канадски терапевт, който е разговарял дълго с Кристин, обаче този етикет е напълно погрешно представяне на нейния опит.

Той разказва пред BBC Reel през 2023 г: „Терминът „Стокхолмски синдром“ има дълги корени в психоаналитичното мислене в Европа. Но в онзи момент той беше използван, за да се заглуши и дискредитира една разгневена млада жена, която в продължение на шест дни и половина се е съпротивлявала на насилието, защитавайки себе си и други хора. Тя беше използвана, за да защити отговора на полицията.“

През 2016 г. Кристин заяви, че е останала приятелка с Олофсон, мъжът, взет от затвора, за да изпълни исканията на грабителя Олсон. Д-р Уейд заяви, че по време на обсадата затворникът „всъщност е работил по начин, по който се е опитвал да накара някои от хората да се чувстват по-сигурни, и ако се отнасяте към Кларк Олофсон така, сякаш той е бил просто още един от похитителите, ще ви е много трудно да разберете защо Кристин или други хора биха могли да имат някакво чувство на положителен спомен за него“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase