Учени предупреждават: Може да се появят гигантски смъртоносни цунамита

Ч рез сондажи в седиментни ядра на стотици метри под морското дъно в Антарктида учените откриват, че по време на предишни периоди на глобално затопляне - преди 3 млн. и 15 млн. години - са се образували хлабави седиментни слоеве, които са се свличали, за да изпратят огромни вълни цунами, устремени към бреговете на Южна Америка, Нова Зеландия и Югоизточна Азия. 

И тъй като климатичните промени загряват океаните, изследователите смятат, че има вероятност тези цунамита да се отприщят отново. Техните открития са публикувани на 18 май в списание Nature Communications.

"Подводните свлачища са сериозна геоопасност с потенциал да предизвикат цунами, което може да доведе до огромни човешки жертви", казва Джени Гейлс, преподавател по хидрография и изследване на океаните в университета в Плимут, Великобритания. "Нашите констатации подчертават, че спешно трябва да подобрим разбирането си за това как глобалните климатични промени могат да повлияят на стабилността на тези региони и на потенциала за бъдещи цунами."

За първи път изследователите откриха доказателства за древни свлачища край Антарктида през 2017 г. в източната част на море Рос. Под тези свлачища са хванати в капан слоеве от слаби седименти, натъпкани с вкаменени морски същества, известни като фитопланктон. 

Climate change could trigger gigantic deadly tsunamis from Antarctica, new study warns https://t.co/dVQ86owFjQ

— Jon (@ObiWan0001) May 25, 2023

Учените се връщат в района през 2018 г. и правят сондажи дълбоко в морското дъно, за да извлекат седиментни ядра - дълги, тънки цилиндри от земната кора, които показват слой по слой геоложката история на региона. 

Анализирайки седиментните ядра, учените научиха, че слоевете слаби седименти са се образували през два периода - единият преди около 3 млн. години в средата на плиоценския топъл период, а другият преди около 15 млн. години по време на миоценския климатичен оптимум. По време на тези епохи водите около Антарктида са били с 5,4 градуса по Фаренхайт (3 градуса по Целзий) по-топли от днешните, което е довело до избухване на цъфтеж на водорасли, които, след като са загинали, са запълнили морското дъно отдолу с богата и хлъзгава утайка - което е направило региона податлив на свлачища. 

"По време на последвалите студени климатични периоди и ледникови епохи тези хлъзгави слоеве са били покрити с дебели слоеве едър чакъл, доставян от ледници и айсберги", казва в имейл за Live Science Робърт Маккей, директор на Антарктическия изследователски център към Университета Виктория в Уелингтън и съгласен научен ръководител на Международната програма за изследване на океана, експедиция 374, която извлича седиментните ядра през 2018 г. 

Точният причинител на миналите подводни свлачища в региона не е известен със сигурност, но изследователите са открили най-вероятния виновник: топенето на ледовете на ледниците в резултат на затоплянето на климата. Приключването на периодичните ледникови периоди на Земята е довело до свиване и отдръпване на ледените покривки, което е намалило натоварването върху тектоничните плочи на Земята и ги е накарало да отскочат нагоре в процес, известен като изостатичен отскок. 

След като слоевете от слаби седименти се натрупаха в достатъчно количество, континенталното издигане на Антарктида предизвика земетресения, които накараха едрия чакъл върху хлъзгавите слоеве да се плъзне от ръба на континенталния шелф - предизвиквайки свлачища, които отприщиха цунами.

Everyone thinks Antarctica is going to drip drip drip for 50 years when in fact it’s going to fracture and slide into the sea causing a global tsunami (Noah’s Flood)

The sea is flowing underneath, the second photo is now pic.twitter.com/UGRXKCly7z

— Helmet (@helmetshots) May 24, 2023

Мащабът и размерът на древните океански вълни не са известни, но учените отбелязват две сравнително скорошни подводни свлачища, които са предизвикали огромни цунами и са причинили значителни човешки жертви: Цунамито от 1929 г. в Гранд Банкс, което предизвика вълни с височина 42 фута (13 м) и уби около 28 души край бреговете на Нюфаундленд в Канада, и цунамито от 1998 г. в Папуа Нова Гвинея, което предизвика вълни с височина 49 фута (15 м) и отне живота на 2200 души.

Тъй като под морското дъно на Антарктида са затрупани много слоеве от седименти, а ледниците на върха на земната маса бавно се топят, изследователите предупреждават, че ако са прави, че топенето на ледниците ги е причинило в миналото, бъдещите свлачища и цунамита могат да се повторят.

"Същите слоеве все още присъстват на външния континентален шелф - така че той е "подготвен" за появата на още такива свлачища, но големият въпрос е дали спусъкът за събитията все още е в действие." Маккей каза. "Предложихме изостатичния отскок като логичен потенциален спусък, но може да става дума за случайни разрушения или за регулирани от климата промени в океанските течения, които действат за ерозия на седиментите на ключови места в континенталния шелф, които могат да предизвикат разрушаване на склоновете. Това е нещо, за което можем да използваме компютърни модели за оценка в бъдещи проучвания."