В България има толкова много места с изключително богата история, интересна и уникална архитектура и повече от прекрасна природа. Всяко едно кътче от нашата страна е място, което заслужава да влезе в списъка ви за мечтани пътешествия и екскурзии.
В Средновековието наричан „Велбъжд“, а в Античността – „Паутилия“, българският град Кюстендил се намира в Югозападна България, в подножието на граничната планина Осогово със своя първенец връх Руен.
Кюстендил е и дом на най–голямата колекция на творби на Владимир Димитров–Майстора, които се помещават в художествената галерия, която носи неговото име и са подредени в постоянна експозиция. Да не забравяме, че от тук идват и така любимите и вкусни кюстендилски череши, които имат наистина уникален вкус.
Освен това тук може да видите древни римски терми и известната Пиргова кула, която се намира в центъра на Кюстендил. Нейното име и два от гръцката дума за „кула“ – „пиргос“. Тя има приземие и три етажа, и почти квадратна основа. Била е единична бойна кула, която най–вероятно е принадлежала на местен феодал. Кулата обаче съвсем не е основното място, което туристите посещават, когато идват в Кюстендил.
Най–интересното място в района се намира на няколко километра извън града и е кацнало точно над него, сякаш го пази. Това е късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“. Тя е една от най–добре запазените крепости от това време по нашите земи. Освен това е част от 100-те национални обекта на България. Крепостта „Хисарлъка“ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Когато се качите до нея, пред вас ще се разкрие Кюстендил като на длан.
Крепост Хисарлъка разполага с открита сцена с доста места, на която се провеждат различни културни мероприятия, за които може да следите на сайта на крепостта или в информационния център на град Кюстендил.
История на крепостта
Крепостта се намира на хълм, който носи същото име като нея, точно над град Кюстендил. Предполага се, че е построена още през IV век и е достроявана и преправяна някъде около VI век. Крепостта е толкова стабилна, че е успяла да устои на всякакви обстоятелства и условия, както по време на Първата Българска държава, така и по време на Втората. През XV век за съжаление е била съборена и частично разрушена от османците. Въпреки това, благодарение на качествена реставрация, днес може да се видят доста неща от нея и да се придобие представа за някогашното величие на този исторически български паметник на културата.
На мястото на Кюстендил се е намирал римският град Улпия Пауталия. Различни исторически източници сочат, че този град е имал много важно религиозно и стратегическо значение за Римската империя.
Предполага се, че крепостта Хисарлъка е била издигната над укрепения град Пауталия и е била седалище на местния феодал.
Архитектура и строителство
Крепостта Хисарлъка е наистина уникална по своята същност, защото тя е смесица от няколко архитектурни стила и строителни техники и точно това я прави една от най–значимите крепости на нашата територия.
По време на археологическите разкопки е установено, че крепостта има няколко етапа на строене. Първите и най–значими промени по нея са направени около VI век под управлението на Юстиниан I, за което са оставени и писмени сведения от античния писател Прокопий Кесарийски.
Разкопките и проучванията на крепостта показват, че тя се е използвала доста активно по време на Античността и Средновековието.
Крепостта е строена с много мисъл и внимание особено към релефа, на който се намира, тя сякаш го следва.
Близо до главния път, на източната стена се намира най–главната и най–широка порта на крепостта. Първоначално тя е била проектирана като двукрила врата, впоследствие е била преправена на спускаща се врата и накрая е била зазидана окончателно.
Крепостта има формата на неправилен многоъгълник с размери 230 на 120 метра. На територията на цялата крепост има общо 14 кули, които имат различни форми – кръгли, триъгълни и правоъгълни. Крепостта има две порти и пет потерни, които са разположени в близост до самите кули с цел по–добра отбрана на мястото.
На различните места крепостната стена на Хисарлъка има различна дебелина от 1.60 метра до 3 метра. Археолозите предполагат по косвени данни, че крепостната стена е била висока около 10 метра, а кулите са достигали до вичосина от около 12 метра.
Строителната техника, която е използвана за строеж на крепостта, е често срещана за това време и се нарича „опус микстум“.
Тя представлява смесена зидария от редуващи се каменни и тухлени пояси или редове, от по четири или пет реда тухли. Около самите камъни хоросанът е бил оформян с мазилка.
Реставрация
Крепостта Хисарлъка е с национално значение и е паметник на културата, което е и причината преди няколко години да приключи един мащабен проект по реставрация и възстановяване на крепостта.
До нея самата има изграден асфалтов път от град Кюстендил, а освен това от него има и няколко пешеходни маршрута до мястото, които минават през добре поддържан лесопарк и са подходящи дори за малки деца. Крепостта е много добре осветена и това прави възможно посещение и по тъмно.
Фестивали и мероприятия
През месец юли 2022 г. за втори пореден път се проведе един доста интересен и забавен фестивал „Хисарлъка Експириънс“. Това е празник за малки и големи, който се провежда в района на самата крепост. Забавления не липсват и то за всички възрасти. Има въжен лабиринт, отборни игри, стрелба с лък, музикална програма от различни изпълнители – ТриГайда, Оратница, Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ и още много други атракциони и забавления.
Още от автора:
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
