Древен пещерен ритуал отпреди 10 000 години може да е най-старата традиция в света

В овъглените останки от огньове, които са тлеели преди повече от 10 000 години, археолозите са открили доказателства за може би най-продължителния ритуал, споделян от поколения австралийски коренни жители от края на последния ледников период до днес.

(Във видеото може да научите повече за: Древен езически ритуал в село Бегнище гони злите сили)

Земята на предците на аборигените от племето гунай-курнай се намира в подножието на Австралийските Алпи - алпийски район в югоизточната част на Австралия, осеян със скални блокове и варовикови пещери, и се простира на югозапад до крайбрежието на щата Виктория.

Тези пещери не са били използвани от народа ГунайКурнай за подслон, а като уединени убежища за практикуващите магии, известни като мула-мулунг. Етнографите документират тези практики през XIX в., но археолозите, които инспектират пещерите през 70-те години на ХХ в., ги пренебрегват, тъй като магическите ритуали не се вписват в техните предимно светски интерпретации на пещерите като места за готвене и спане.

Ancient Cave Ritual From 10,000 Years Ago May Be World's Oldest Tradition https://t.co/3DBjZWqirI

— ScienceAlert (@ScienceAlert) July 1, 2024

Сега екип от археолози, работещи с народа ГунайКурнай, откриха и описаха две миниатюрни огнища, обградени от варовикови скали, всяко от които съдържа по една пръчка от дърво казуарина, лишена от странични клони и намазана с мастна тъкан.

Етнографски разкази от Австралия през 19 век описват тези ритуали, провеждани в пещери от уважаван „лекар“ далеч от останалата част от общността. Някои европейски разкази описват ролята като човек, който „омагьосва“ или „излекува … от омагьосване“, описвайки предмети, отрязани от или докоснати от предвидена жертва, които са били прикрепени към парче дърво и изгорени за кратко с малко човешка или животинска мазнина.

Археологът от университета Монаш Бруно Дейвид, старейшината на GunaiKurnai Russell Mullett и техните колеги вече са открили доказателства за тази практика, дълбоко в пещерата Cloggs.

Смята се, че огнищата в пещерата са били бързо погребани скоро след последното им използване от седименти, които датират отпреди около 10 000-12 000 години, от края на последния ледников период и началото на холоцена - настоящата геоложка епоха. Нещо повече, двете огнища са почти идентични, но датировката на екипа показва, че са построени и използвани с разлика от 1000 години.

Разкопани през 2020 г. с разрешението и помощта на старейшините на аборигените от племето ГунайКурнай, огнищата и дървените инструменти, които биха се развалили, ако бяха изложени на показ, са запазени от хилядолетия.

Това прави малко вероятно изоставените останки от ритуала да са били видени и копирани от наивни новодошли в пещерата, което подкрепя твърденията, че традициите на народа ГунайКурнай са били споделяни устно в продължение на поне 10 000 години.

"Наборът от фактори, допринесли за оцеляването и на двете огнища, и на дървените артефакти към тях, дава несравнима представа за устойчивостта на наративните традиции на ГунайКурнай", пишат Дейвид и колегите му в публикувания документ.

"Тези констатации не се отнасят до паметта за родовите практики, а до предаването на знания в почти непроменен вид, от поколение на поколение, в продължение на около 500 поколения", пишат още в документа,

След векове на колониално лишаване от собственост и отхвърляне археолозите (и други учени) започват да се учат и да работят по-уважително с народите от Първите нации на Австралия, като интегрират техните традиционни знания в научните анализи, за да обогатят и подсилят резултатите.

Тези анализи, често на генетични истории, потвърждават това, което коренните народи са знаели открай време и продължават да твърдят чрез устните си традиции: че поддържат дълбоки връзки със земите на предците си.

По-специално в Австралия изследователите са съпоставили древните истории за сътворението, в които се разказва, че предците на народа Гундиджмара са се родили от вулканични изригвания, с геоложките записи на същите събития.

По подобен начин устните предания на народа палава от Тасмания разказват за покачването на морето, което е заляло сухоземния мост, свързващ острова с континенталната част на Австралия преди около 12 000 години, и за съзвездията, които са осветявали нощното небе по това време.

Тази нова работа, свързана с народа ГунайКурнай, се различава малко по това, че екипът е открил деликатни ръчно изработени останки от ритуални практики, запазени като самите устни предания.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase