Древен братовчед на жирафа е обичал да удря с глава

Ж ирафите не винаги са били с дълги шии, но винаги са предпочитали ударите с глава, за да отстояват позицията си. Свидетелство за това е откриването на изкопаем екземпляр на жирафоид, надарен с истински "черепен щит", предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Находката затвърждава теорията, че първоначалната движеща сила за удължаването на шията при тези животни е бил половият подбор. 

Открит в северната част на Китай, Discokeryx xiezhi е първият представител на нов вид, живял преди 17 милиона години.

Древното преживно животно с размерите на голям елен е имало дебел костен диск в горната част на черепа и шия със забележителни шийни прешлени, които са му позволявали да понася силни челни удари, според палеонтолога Шъ-Ци Уан от Китайската академия на науките, водещ автор на статията.

Тази "особена морфология най-вероятно е била приспособена към поведението на блъскане с глава между мъжките екземпляри", предполагат изследователите. Те сравняват поведението на древните животни с "боя с шии" при съвременните мъжки жирафи, които водят борба за надмощие, като люлеят с всички сили главите си, снабдени с малки рога, срещу своите противници.

Откритието на китайските палеонтолози играе решаваща роля в дебат, стар колкото самата палеонтология: защо жирафът има толкова дълга шия?

Палеонтолозите отдавна защитават тезата за екологично предимство, според която тази дълга шия дава на притежателя си решаващо преимущество при достигане на намиращите се нависоко листа на дърветата. Според по-скорошна и доста оспорвана теория дългата и мощна шия влияе върху изхода от битките между мъжките екземпляри и следователно благоприятства растежа й.

Изследването на Шъ-Ци Уан и колегите му подкрепя последната теза: този вид битки вероятно са първата причина, поради която жирафите са се сдобили с дълги шии. Впоследствие тази придобивка им е осигурила предимство, за да могат да пасат намиращи се нависоко листа. 

"Това е идеален пример за "екзаптация", т.е. предимство, предоставено от орган, който по-късно ще се окаже полезен за друга употреба", обяснява Грегоар Мете, палеонтолог от Националния природонаучен музей в Париж, който приветства "отличното изследване". 

Според него жирафоидите са започнали "надпревара" за дълга и мощна шия. Това още веднъж показва, че сексуалната конкуренция е една от движещите сили на еволюцията, водеща до морфологични иновации, които могат да бъдат използвани за други цели.

В случая с Discokeryx xiezhi морфологията на вида представлява най-оптималната адаптация за битки с удари с глава в сравнение със съвременните видове, които прибягват до тази практика. 

Тази морфология е осигурила на Discokeryx xiezhi несравнимата способност да поглъща енергията на удара и да защитава мозъка си. 

Но тогава защо Discokeryx xiezhi също не се е сдобил с дълга шия? Първо, защото видът не се е нуждаел от това: той е преживял забележителен епизод от миоцена, по време на който климатът се е затоплил и това му е позволило да пасе до насита. И второ защото това е само началото на историята на жирафите и тази за растежа на дългите им шии.