„Дракула“ може да е било най-голямото летящо същество, което светът някога е виждал

И деята за птерозавър с размерите на героите от „Джурасик парк III“ е достатъчно ужасяваща, но сега си представете такъв, който е висок 3,5 метра и има размах на крилете, по-дълъг от лондонски автобус. Съжаляваме, че трябва да ви го кажем, но това същество е било истинско - и може би е най-голямото животно, което някога се е издигало в небето.

Наречен от учените „Дракула“ (по причини, които скоро ще станат ясни), този гигантски птерозавър е открит от учени в Трансилвания, Румъния. Макар че точният му вид не е ясен, смята се, че той е член на Azhdarchidae - семейство птерозаври, живели през късната креда и известни с това, че са големи.

Размерите на Дракула са накарали някои да се запитат дали е бил способен да лети - ако е бил способен, тогава може би е бил най-голямото летящо същество, което някога е обитавало планетата. 

"Dracula" May Have Been The Largest Flying Creature The World Has Ever Seenhttps://t.co/4vHK9cr9w2

— IFLScience (@IFLScience) October 4, 2024

Останките на птерозавъра обаче са намерени фрагментирани, което означава, че е трудно да се даде надежден отговор, макар че някои скорошни изследвания показват, че дори някои от най-големите птерозаври най-вероятно са можели да летят.

Другият важен въпрос е как Дракула „о, Боже, той идва“, птерозавърът и други от неговия вид са успели да станат толкова големи. Странното е, че за животните, които са най-известни с това, че се носят във въздуха, това се свежда до способността им да ходят добре.

Това сочи ново проучване, публикувано в списание Current Biology, ръководено от изследователи от Университета в Лестър, които са разгледали еволюционната история на птерозаврите през призмата на вкаменените ръце и крака на древните същества.

По този начин екипът разкрива ясна промяна в средата на юрския период, когато анатомията на ръцете и краката на птерозаврите става по-близка до тази на животните, живеещи на земята.

„При ранните птерозаври задните крайници са били свързани с летателна мембрана, която силно е затруднявала ходенето и бягането“, казва съавторът на изследването д-р Дейвид Унвин в изявление, изпратено до IFLScience. 

При по-късните, по-напреднали птерозаври, тази мембрана се е разделила по средната линия, позволявайки на всеки заден крайник да се движи самостоятелно. Това е било ключово нововъведение, което в комбинация с промените в ръцете и краката значително е подобрило подвижността на птерозаврите на земята.

"Това е ключът към отключване на по-големи тела. Освободени от ограниченията на катеренето, тези по-късни птерозаври са могли да достигнат огромни размери, като някои видове са станали истински гиганти на мезозоя", обяснява Унуин. 

Резултатите от проучването са пример за това, че търсенето на нови характеристики често е един от най-добрите начини за откриване на нови неща. 

„Фактът, че птерозаврите са можели да летят, е само една част от тяхната история. Като изследваме как са живели по дърветата или на земята, можем да започнем да разбираме ролята, която са играли в древните екосистеми“, казва водещият автор Робърт Смит. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase