„Учебният предмет „Добродетели и религия“ ще се въведе в учебната програма на средното училище най-късно през учебната 2026/2027 година“ – това заяви просветния министър Красимир Вълчев на проведената кръгла маса в дискусия по темата.
И още:
"Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект. МОН ще предложи различна от сегашната неконфесионална програма - тя съчетава елементи на познание на религиите и няма да бъде задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по добро. Основната цел на образованието е да възпита децата в добродетели."
Дали това слага край на дебата за изучаване на религиите в училище? Обществено допитване показва, че обществото ни е разделено: Една част от него е твърдо против, заставайки на позицията, че вярата и религията са нещо лично, съкровено, и че основните добродетели трябва да се възпитават и изграждат в семейството, докато привържениците на задължителното обучение по „Добродетели и религии“ смятат, че в обществото ни има остър дефицит на основни традиционни ценности и добродетели, които може и трябва да даде училището, защото освен да обучава, то е призвано и да възпитава.
Идеята на МОН е предметът „Добродетели и религии“ да присъства в учебната програма още от първи клас. По него няма да има оценка. Родителите ще могат да избират между три програми – православно християнство, ислям и история на религиите. В същото време "Българското образование е светско и ще остане такова, но същевременно трябва да се дадат на децата знания и умения, с които да опознаят миналото си. Не предлагаме задължителен час по религия, а ще има час по възпитание и добро ... Трябва да направим децата добри българи и добри хора, да стъпим на универсални ценности и няма да ги изведем сами в МОН.“, сподели още от своите виждания министър Вълчев, с което даде да се разбере, че дискусията остава все още отворена. Изчистената концепция на министерството за бъдещия предмет „Добродетели и религии“ ще бъде представена официално до 8-ми май, което също не означава, че това ще е окончателния и вариант. Темата е остро дискусионна и това личи дори и от споделените мисли и виждания на просветния ни министър.
- От какво гледна точка ще се преподават религията и традиционните добродетели?
Дали погледът върху нея ще е научно-исторически, философски и културологичен, или – богословско-проповеднически? Как да запазим светския облик на училището и едновременно с това да култивираме основните ценности и добродетели, които проповядват религиите? И ... кои религии? Как да избегнем неизбежните противоречия помежду им, така че да възпитаме деца си в дух на толерантност към различията и емпатия към „другия“?
- Кой ще преподава „Добродетели и религии“?
Както казахме, вярата е нещо съкровено и лично. Всеки преподавател, има своите вярвания и религиозни тежнения (или пък липсата на такива!), които при липса на утвърдена методика, въз основа на която да се напишат и съfтветните учебници, неизбежно биха повлияли на начина му на преподаване.
И не на последно място - Имаме ли обществен консенсус по въпроса: - Кои са нашите съвременни базисни ценности и добродетели?
Наблюдавайки действителността в съвременното ни общество отговорът съвсем не е толкова очевиден, колкото изглежда.
- Изучавала ли се религия някога в българското училище?
България има исторически опит в преподаването на религия в светското ни училище в най-новата си история. В Царство България предметът „Вероучение“ е бил част от учебните програми на началното и средното образование от 1878 до 1946г.
Учебният материал е бил фокусиран върху християнските ценности, библейските истории и религиозните ритуали. След комунистическият преврат и съветската окупация е изхвърлен от учебната програма, защото режимът е атеистичен. Заменен е от предмети като „Основи на марсизма-ленинизма“ и подобни.
Как и под каква форма да се запознаем с религиите и да „попием“ основните традиционни добродетели и ценности, на които стъпва цивилизацията ни, така че да имаме устойчив морален компас и да бъдем достойни хора в съвременния все по-бързо променящ се свят?
В крайна сметка, решението дали религията да бъде изучавана като редовен предмет в училище зависи от конкретните обстоятелства и нуждите на обществото. Важно е да се проведе широк обществен дебат и да се вземат предвид мненията на всички заинтересовани страни, включително родители, учители и ученици.
Своя принос в дебата дадоха и Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в Епизод 57 на подкаста „Тройка по никое време“. Гледайте и слушайте с разбиране!
СПРИ!" />
