Д нес почитаме две групи от мъченици, пострадали заради вярата си в Христос в различно време и на различни места.
Тирс, Левкий и Калиник живели в средата на ΙΙΙ век в Кесария, област Кападокия в Мала Азия. Принадлежали към знатни семейства и приели християнската вяра в зряла възраст. Били смирени хора и обичали Бога, и ближните с истинска любов. Избягвали показността, но всички знаели техния праведен живот, изпълнен с милостини. И ето че в 250 г. император Деций Траян издал указ, с който задължил жителите на империята (с изключение на юдеите) в определени дни да участват в официалните тържества и публично да принасят жертви на езическите богове.
Тогава управителят на Кесария Кумбрикий, фанатичен езичник, започнал да преследва християните и ги принуждавал да се откажат от вярата си. Пръв пострадал Левкий, който се опитал да посочи на управителя колко е погрешна водената от държавата политика. Отговорът на Кумбрикий бил рязък и жесток: Левкий веднага бил осъден на смърт и обезглавен при градските порти. На много и различни мъчения бил подложен Тирс. Той смело заявил пред управителя, че идолопоклонството е заблуда и че крайният победител ще бъде Христос. Езическият жрец Калиник чул тези и много други мъдри думи на Тирс, душата му се просветила и като наблюдавал безстрашието на Тирс пред мъчителите, също се обявил за християнин. Тогава на място префектът наредил да обезглавят Калиник, а Тирс бил убит, като го прерязали с трион.
По време на император Диоклетиан в 290 г. мъченическа смърт постигнала и голяма група християни в град Тива, в Горен Египет. Запазени са имената на мъчениците Аполоний, Филимон и Ариан, които пострадали по различен, но еднакво жесток начин, защото не се отрекли от вярата си в Христос.
