Д нес си честитим Баба Марта и искаме прошка. Тази година Сирни Заговезни се пада на 1 март.
Баба Марта е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ГОЛЕМИТЕ ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ МАРТ
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Коя е Баба Марта
Тя е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месеца.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Първата мартеница
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Още къде се спазва обичаят с мартениците
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Защо са бели и червени
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.
Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
Днес се чества и паметта на св. Евдокия.
От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля". Вярва се, че жените с това име са с добър и спокоен характер. Евдокия държи на честността и справедливостта, но въпреки това добродушният ѝ характер може да прости всяка лъжа и грешка.
На 1 март имен ден празнуват всички с имената Евдокий и Евдокия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!