Ф окусирането на вниманието върху собствените ви недостатъци не е акт на честност или начин да сте по-наясно кои сте. Самооценката е важна, за да се учите от грешките си, но безмилостното критикуване може да бъде унищожително.
Това, което не взимате под внимание е, че прекалената самокритика далеч не е път към растеж. Вманиачаването върху вашите грешки не ви прави по-добри, а ви наранява. Това е форма на самонараняване, която завършва с ограничаване на действията, като същевременно увеличава вашата несигурност.
Защо поддържате този навик? Има две възможни причини:
- По образец
Вие сте имали детство, в което критиката е била главният герой. Усвоили сте идеята, че е правилно да посочвате грешките си и да се изправяте пред тях. Фокусирането твърде много върху собствените ви недостатъци е в съответствие с тази идея.
- Несъзнавано чувство за вина
Има нещо в живота ви, за което се чувствате засрамени или виновни, но не го осъзнавате. Възможно е да сте направили или да сте искали да направите нещо, което смятате за осъдително и тежката самокритика е начин да се наказвате постоянно.
Фокусирането твърде много върху собствените ви недостатъци може да е нещо, което смятате за напълно нормално. Дори може да не осъзнавате, че го правите често. Как тогава да разберете дали попадате в саморазрушителен модел или просто искате да сте наясно с грешките си?
Следните признаци показват, че сте прекалено критични към себе си:
- Латентна вина
Винаги, когато се случи нещо негативно, си мислите, че сте могли да направите нещо, за да го предотвратите.
- Огромно себеизискване
За да смятате, че нещо, което сте направили, е правилно, то всъщност трябва да е перфектно. Ако не е, го смятате за провал.
- Не се поздравявате
Ако сгрешите, ще обвините себе си, но ако направите нещо правилно, просто ще го оставите да си мине, сякаш нищо не се е случило.
- Крайност
Или бяло, или черно. Ако не сте постигнали всичко, това означава, че не сте постигнали нищо.
- Сравнявате се с другите
- Страхувате се от рискове
Смятате, че да си простите е снизходително към себе си и че това е неприемливо
Самосъжалението е несправедливо заклеймена дума, тъй като често се свързва с жертва. Всъщност да бъдете състрадателни към себе си е почти задължение. Това означава да проявите солидарност със себе си, да имате разбиращо отношение към грешките си и да си простите.
Да изпитват самосъжаление към себе си няма да се превърне в пречка за вас и мечтите ви. Точно обратното. Ако укрепите образа, който имате за себе си и вместо да се фокусирате твърде много върху собствените си недостатъци, решите просто да се доверите на знанията и уменията си, е много вероятно да постигнете по-големи постижения във всички аспекти на живота си.
Самосъстраданието спонтанно мотивира и насърчава положителни промени във вас самите. Вместо това, строгата и прекомерна самокритика само ви унищожава и намалява шансовете да продължите напред. Като се научите да бъдете добър приятел на себе си, печелите много повече, отколкото ако се държите като собствения си палач.
Още от автора:
Шест причини да не можете да се съсредоточите при четене
Успешна и независима жена: Навиците, които ни правят такива
Кой е Анаксагор и какви са неговите теории?
Четири техники за справяне с главоболието (без лекарства)
Как да водим минималистичен начин на живот: 7 полезни съвета
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!