На закуска с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от Fine Acts

О рганизацията Fine Acts изследва връзката между човешките права и изкуството, като свързва активисти и артисти от цял свят, за да работят заедно, създавайки изкуство за социална промяна.

В сърцето на Fine Acts е колектив от 40 артисти и активисти, стипендианти на TED, като постепенно това ядро се разширява. Fine Acts създава и курира съвременно изкуство с кауза, което цели да популяризира, вдъхнови към действие и привлече подкрепа.

През март 2017 един от проектите на Fine Acts, The Future, беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи - World Changing Ideas Awards.

Пак миналият месец една от колаборациите на организацията, MONUMENT #1, привлече вниманието на българската и международната публика към тоталната липса на паметници на жени-исторически личности в София. Срещаме ви с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от екипа на международната платформа, които ще бъдат лектори на Creative Morings София на 28 април.

Кой стои зад Fine Acts?

Яна: Fine Acts сме аз, Джули и Павел като основатели, Ана и Светла като най-якият екип, два автобуса арт колектив, широк съветнически борд, общо сме към 60 човека. Опитът ни е в изкуство, активизъм, маркетинг, реклама, журналистика, продуцентство и още куп скучни за изброяване, но релевантни за дейността ни области. Супер много обичаме това, което правим, работим по десет идеи едновременно, велико е, изморително е, но по онзи начин, когато и след десет часа навън не искаш да се прибираш вкъщи.

Как се роди идеята за тази организация? Каква е нуждата от подобна дейност и има ли подобни колективи по света?

Яна: Идеята се роди от опита ми като активист. Когато се бориш да променяш закони и практики, имаш нужда от подкрепа, от хиляди, десетки хиляди хора, които бутат с теб. Това, меко казано, не е лесно. Фактите, колкото и да са шокиращи, сами по себе си не работят. Също както докладите, прессъобщенията, становищата. Виж, с изкуството е друго. Когато, като активист, съм си сътрудничила с артисти, за да превърнем нещо абстрактно и далечно в нещо, което е пред теб и те стиска за гърлото - тогава съм постигала масова подкрепа. Защото хората са усетили, и са разбрали, и са се разгневили, и са поискали да направят нещо. Изкуството е пряк път към чувствата. То въоръжава емпатията в битката й срещу апатията.

Ана: За щастие, има много артисти и колективи по света, които се занимават със социално и политически ангажирано изкуство. За организации, които работят като нас, създавайки пространство за колаборация между артисти и активисти, обаче не знаем. Но нуждата от подобни проекти, разговори, участия, интервенции - или както решим да категоризираме призивът към действие и промяна с изразните средства на изкуството - е огромна.

Кои са актуалните теми за Fine Acts? Как избирате проектите си?

Яна: Актуалните теми са много. Работим по проекти, свързани с въоръжените конфликти по света, бежанците, смъртното наказание, брачното равенство, правата на жените, правата на хората с увреждания, достъпа до здравеопазване, и други.

Въпреки че от самото си създаване Fine Acts работи глобално, ние инициираме и създаваме и локални проекти (валидно не само за контекста на България), които обаче носят международен потенциал за комуникиране. Актуален пример е проектът MONUMENT#1. В момента в постпродукция е и друг локален проект, който се фокусира върху положението на хората с интелектуални затруднения. По този проект работим заедно с визуалния артист Вито Валентинов.

Ана: Работим с индивидуални покани към артисти, както и с отворени конкурси. Работим също така в партньорство с водещи организации, защитаващи човешките права, за които изработваме цялостна концепция за продуциране и интегриране на съвременно изкуство в техните кампании.

С какво изкуството, което вие представяте и начина, по който го презентирате, се отличава от социално или политически ангажираното съвременно изкуство, силно застъпено по света в момента (актуален пример Документа, Атина)?

Ана: Бих обърнала въпроса и казала, че проектите, които представяме, се вписват много адекватно в световния контекст на съвременното социално и политическо ангажирано изкуство, което днес обхваща изключително широк спектър от теми и подходи и се простира от хабитатите на малки общности до световните форуми и музеи. Безспорен пример е наскоро откритото четиринадесето издание на един от най-значимите форуми за съвременно изкуство, Документа, което се случва на две локации - в Атина и в Касел. За мен лично беше от особен интерес да проследя критиките, голяма част от които идват от локалната арт сцена в Атина, за инструментализирането на изкуството като културен капитал и нова форма на колонизация. Способността на изкуството да прекрачва границите - и в пряк, и в преносен смисъл - и да провокира широк обществен дебат е, според мен, потенциал, който, ако се канализира умно, може да даде смислени резултати.

Яна: Мисля, че най-отличителен при нашите проекти е самият процес на създаването им, при който творческата колаборация между активиста и артиста е от централно значение. Ние като организация акумулираме и стимулираме този процес от началото до финалния продукт и неговото маркетиране и дистрибуция - чрез matchmaking, експертиза и всякаква друга логистична, финансова и комуникационна подкрепа.

Ако трябва само с един ваш проект да опишете работата си, кой би бил той и защо?

Яна: Труден въпрос. Може би The Future. Но там имам допълнително пристрастие, защото в него съм в ролята и на активиста. The Future e серия от инсталации, колаборация на Fine Acts с артистите Алиша Егърт и Сафуат Салийм, която третира глобални теми като въоръжените конфликти, смъртното наказание, брачното равенство. И съм толкова безкрайно щастлива, че миналия месец The Future беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи - World Changing Ideas Awards, в които се състезаваха над 1200 заявки.

Ана: В момента сме в процес на “превеждане” на още глобални проблеми в The Future инсталации.

Как избирате артистите, с които работите? Какво изкуство харесвате?

Яна: Харесвам изкуство, което ме кара да мисля; което рита в корема; което разсмива; обичам да мога да кажа “това е толкова умно”, както и да мълча в съзерцание на нещо безкрайно честно и уязвимо.

Изкуството, което харесвам, е в пъти по-широко от изкуството, което продуцираме. Тесният ни фокус е изкуство, което се занимава с човешки права и социални каузи. Избираме артисти, които са дълбоки, смели, отговорни към темата и към себе си, и са готови да скочат в проекта със сърце.

Ана: Избираме артисти с международен профил и отличителен начин на работа. За нас е важно те да умеят да работят в екип и да се вълнуват от темите за човешките права. Не поставяме ограничения за възрастта или националността на артистите - за нас е важен начинът, по който говорят чрез изкуството си, отдадеността им към каузите. Действителността е най-въздействащият и мощен материал за създаване на изкуство.

Аз лично харесвам изкуство, което ми въздейства сетивно и ме провокира интелектуално. Такова, което носи история, въвлича зрителя или променя пространството. Любопитно ми е също нетрайното изкуство - това на момента, неповторимото, често дори и неуловимо. Имах огромното щастие няколко години да работя в сферата на художественото документално кино, в екипа на изключителните Агитпроп - Мартичка Божилова, Георги Богданов и Борис Мисирков - и там развих силна чувствителност към документалния жанр и към визуалното изобщо.

Разкажете ни за актуалния проект Мonument #1, който предизвика голям медиен интерес у нас и по света (включително публикация в Guardian) и един от малкото осъществени в България.

Яна: MONUMENT#1 е акция в подкрепа на кампанията “Паметни жени” на Българския хелзинкски комитет (БХК), която цели да популяризира постиженията на жените в историята. За този проект обединихме сили с Erka (артиста и дизайнер Ирина Томова) и БХК, и получихме организационно рамо от Tribal Worldwide Sofia. MONUMENT#1 е серия поп-ъп скулптури, която цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена - историческа личност. Скулптурите бяха поставени на централни софийски локации по време на тайна акция рано сутринта на 22 март. Акцията “окупира” публичното пространство, което, също както и историята, принадлежи и на жените. Липсата на паметници, посветени на реални жени, засилва погрешното мислене, че жените нямат значими постижения или че не са допринесли за развитието на обществото. Кампанията призовава Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност.

Ана: Супер доволни сме от отразяването - освен българските медии, за проекта писаха Mashable, The Guardian, Teen Vogue, Metro, Broadly/Vice, и още много, включително сайтове за култура в Косово и Русия.

Project Light е следващо доста амбициозно начинание - на какъв етап на развитие е проекта и каква ви е водещата идея?

Яна: Развиваме Project Light с Peek Vision, една от водещите организации в света, които се борят срещу загубата на зрение. С проекта искаме да привлечем внимание към факта, че 80% от незрящите хора са такива по причини, които са предотвратими или лечими; 90 процента от тях живеят в развиващия се свят, и всъщност става въпрос за достъп до здравеопазване. Все още сме на ранен етап, надявам се съвсем скоро да можем да разкажем повече за проекта в детайли.

Ана: Засега можем да кажем, че 39 артиста, по един за всеки един милион незрящи хора по света, ще създадат по една творба, която ще третира този проблем. С кампанията си ще търсим локална и глобална подкрепа за промяна на тази абсурдна статистика.

Познавате добре международния формат Creative Mornings. Какво очаквате от закуската с вас на 28 април?

Яна: Да си тръгнем с трохи в дрехите и парченца вдъхновение в главите.

Ана: Характерната будност на ранобудните Creative Mornings хора.

Интервю: Студио Комплект

Фотография: Архив Fine Acts / The Future - фотограф: John Wadsworth; МОНУМЕНТ#1 - фотограф: Михаил Новаков