„Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не я споделям“, казва Мари Константин в откровено интервю пред Мариян Станков - Мон Дьо.
Дъщерята на известната водеща Гала разкрива личната си битка с живота, изпълнен с изпитания, които тя не споделя с никого, освен с най-близките си. Животът на Мари не е просто история на публичен успех, а на вътрешна сила и борба, която тя не показва на никого – освен когато реши, че може да вдъхнови и помогне на другите.
Дори когато ежедневието ѝ изглежда отдалечено от личните болки и радости, животът на Мари се оказва обременен с тежки изпитания. Въпреки публичния образ, който изглежда безоблачен, за Мари вратата към истинския живот не е винаги отворена за зрителите. Тя признава, че хората често я възприемат погрешно: „Често хората смятат, че майка ми върви пред мен, отваря всички врати, и аз се нося празноглава зад нея.“ Въпреки тези очаквания, тя се опитва да съчетае публичността със своето вътрешно пространство, като запазва личните моменти само за себе си или за най-близките.
Сблъсъкът с диагнозата и предизвикателствата на майчинството
Животът ѝ се обръща наопаки, когато след раждането на дъщеря си Лора, Мари получава шокираща диагноза.
„На първия месец след раждането ме изпратиха на ядрено-магнитен резонанс, за да видят какво се случва и след изследването ме извикаха в една малка стаичка, за да поговорим. Казаха ми, че имам образувание в бъбрека”, споделя тя.
Първият преглед е бил заради счупено ребро. Не очаква да чуе точно тези думи. Не очаква да чуе страшната диагноза. Рак на десния бъбрек.
Излизането от болницата и първата среща с мъжа до нея - Константин, казва, че не си спомня. „Като тези снимки, на които ти си на фокус и всичко е размазано.”
Трудността на ситуацията е още по-голяма, когато тя осъзнава, че трябва да се бори не само за себе си, но и за бъдещето на Лора.
„Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам… не знаех дали Лора ще има майка.“, разкрива тя болката си, когато се оказва, че не може да бъде до детето си през първите месеци от живота му.
„Може би е по-лесно да се бориш, когато знаеш, че за теб има нещо по-голямо. За мен това беше Лора. Всичко останало беше на втори план“, казва тя, подчертавайки, че въпреки страха и тъгата, любовта към дъщеря ѝ е най-силният двигател за борба.
В последствие се налага да замине за Германия, с помощта на вуйчо си, където се подлага на операция. Към днешна дата образуванието вече не е в тялото на Мари, но белезите - физически и психически, остават трайно.
Мари успява да се възстанови, но дори и сега продължава да преминава през редовни медицински прегледи.
„На всеки три месеца трябва да ходя на изследвания, на прегледи. И се надявам, че след пет години, ако седна пак на това столче, ще мога да кажа, че ракът не е в мен”, казва вече с усмивка Мари. Въпреки трудностите тя успява да запази самообладание и остава силна през всички месеци.
Това, което казва, че ѝ помага през цялото време, е че наравно с кошмара се случва и най-хубавото нещо в живота й. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих и за себе си, и за всичко. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще.”
Мари за страха и гнева
Мари казва, че страхът е бил заменен от гняв, защото няма да може да бъде до детето си в първите месеци след раждането. Както и около най-близките си хора точно преди Коледа. Тя споделя, че не се е оставила ужасът да я сломи през цялото време. Най-много болка обаче Мари вижда в лицето на майка си – Гала. „Тя във всеки един момент се опитваше да се събере. Да не личи. Смятам, че в много моменти и колегите ѝ са го виждали. Сигурно и зрителите. Само тя знае какво е преживяла.”
„Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не я споделям. Може би с голямо закъснение. Ако преценя нещо малко.” Въпреки че предпочита да запазва своето щастие и нещастие за себе си, сега Мари вижда медиите и социалните мрежи като трибуна, където да сподели своята битка, за да помогне на жените, които минават през това.
„Важното е защо казваме днес това на хората. Винаги съм вярвала, че когато човек има трибуна, не може само розовото. И не минавам само аз през това. Смятам, че трябва да се споделя”, казва тя и допълва, че се надява, че през своята история може да вдъхне „мъничко надежда” на жените като нея.
Борба със съдбата и силата на вярата
Мари е категорична, че не изпитва гняв към себе си или към Бог за изпитанията, които ѝ се случват. „Аз съм вярващ човек, така че мисля, че Господ ми е давал изключително много. Бил е безкрайно щедър към мен и аз имам много за което да бъда благодарна“, споделя тя с искреност и допълва, че не изпитва гняв към собственото си тяло, защото е създало това образувание, защото „същото тяло е създало и Лора”.
Гневът не е част от нейната философия, а по-скоро благодарността за всеки момент, който може да прекара с дъщеря си. „Не съм го приемала като смъртна присъда. Като предизвикателство. Просто нещо, през което преминавам. Защото ще премина“, казва тя решително.
Животът след рака: Благодарността и посланията към другите
Трудните моменти не минават без следи, но Мари е благодарна за всеки ден, който може да прекара със своето семейство. „Благодарна съм, че съм тук, че мога да гледам тази умилителна гледка [Лора], че мога да се наслаждавам на всичко, което ми се случва“, казва тя. Въпреки всички изпитания, тя вярва, че животът продължава и че трябва да се фокусираме върху това, което е важно: „Не искам да ставам черногледа“, добавя тя.
Мари се надява, че нейното преживяване може да вдъхне надежда на жените, които преминават през подобни трудности. Тя отправя послание към тях: „И това ще мине. Вярвам, че ще мине.“ И за тези, които се страхуват да произнесат думата „рак“: „Не е думата страшна. Но и това ще мине.“
Бъдещето: Поглед към утрешния ден
Ако трябва да напише писмо до себе си след 10 години, Мари ще започне с: „Знаех си, Мари. Знаех си.“ Тя иска да остане вярна на себе си, спокойна и способна да вижда хубавото в живота. „Искам да съхраня способността си да виждам хубавото и да се фокусирам върху него“, споделя тя, посочвайки, че въпреки всичко, което е преживяла, тя не желае да губи своето положително виждане за живота.
Същевременно, тя продължава да обръща внимание на важността на личния уют и времето, прекарано с близките: „Обичам да съм вкъщи и да създавам уют, да се наслаждавам на времето с близките си.“
Това е животът на Мари – не само борба с изпитанията, но и ценене на малките радости, които правят живота значим.
Мари Константин е българска публична личност, известна с активното си присъствие в социалните мрежи и медийната сцена. Дъщеря на популярната телевизионна водеща Гала, тя израства в светлината на прожекторите, което оказва влияние върху кариерата ѝ. Завършила е образованието си в България и бързо се утвърдява като влиятелен инфлуенсър и медийна фигура, използвайки платформите си, за да споделя моменти от личния и професионалния си живот. Мари е майка на дъщеря си Лора и активно участва в обществени инициативи, насочени към жените и семействата.