Църкви, стаи и езера от сол: Подземното съкровище на Полша (СНИМКИ)

С олната мина „Величка“ е древно и внушително съоръжение, разположено във Величка, Полша, близо до Краков. Тя е един от най-старите документирани обекти за производство на сол в Европа. Докато сол от извори е добивана още от времето на неолита, каменната сол във Величка е открита през 13-ти век, когато са прокопани първите шахти. Оттогава мината функционира непрекъснато чак до 1996 г., a в момента е отворена за туристи, които искат да се възхитят на дългите вити коридори, стените, изградени изцяло от сол и невероятни църкви и параклиси.

Работници са живели с години, без да виждат слънцето,  а ежедневието им е било опасно - освен предизвикателствата на самата позиция, стръмните стълби и остри завои без добра видимост са били друго предизвикателство. 

През 15-ти век мината вече е толкова известна, че започва да привлича туристи, които се възхищават на нейните тунели. През 1978 г. тя е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че солта, добивана тук, се превръща в основен икономически ресурс за Полша в рамките на два века, най-високото си производство мината достига през 20-ти век. Тогава тя се разпростира на девет нива, достигащи дълбочина от 327 метра под земята, и включва около 2500 камери, повече от 245 километра галерии и коридори, 26 повърхностни шахти и около 180 шахти, свързващи отделни пещери.

Освен впечатляващата си инфраструктура, мината е известна с уникалните си параклиси, произведения на изкуството и статуи, изваяни в сол от местни миньори. Сред тях се открояват солени езера, на които посетителите могат да гребат с малки лодки. Големи части от първите три нива вече са отворени за туристи, докато миньорите продължават да работят за опазване на това културно богатство.

Най-старият запазен параклис в мината е бароковият „Свети Антоний“, създаден между 1690 и 1710 г. Той впечатлява със своите изящно изработени олтари, детайлни барелефи и свободностоящи солени статуи, сред които са изображения на Дева Мария и Св. Антоний от Падуа – покровител на миньорите. 

Най-големият параклис е посветен на покровителката на миньорите на сол – Св. Кинга. Строителството му започва през 1896 г. и продължава до 1963 г. Параклисът е изцяло изсечен от сол – от пода до тавана, включително олтарите и декорациите. Най-впечатляващи са масивните полилеи, направени от солни кристали и пригодени за електрическо осветление.

Освен религиозните параклиси, мината включва и камери, посветени на полски исторически личности. Една от тях представя издълбани фигури на гноми, изобразяващи миньори в действие – игриво препратка към полския фолклор и неуморния труд на миньорите.

Солната мина „Величка“ не само е свидетелство за вековния добив на сол, но и уникално съчетание на история, изкуство и традиции, които продължават да вдъхновяват посетителите.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase