„Чувам мъртви хора“: Как светът полудя по разговорите с духове преди 100 години

Ж еланието да се общува с мъртвите вероятно е старо колкото човешката история. Призраците играят важна роля в древните космологии от Месопотамия през Гърция и Китай, но търсенето на съветите на починалите е забранено в юдео-християнските традиции: на няколко места в Стария завет консултацията с „медиуми или некроманти“ е изрично забранена.

В продължение на хилядолетия подозрение за общуване с духове можели да доведат до сериозни наказания и екзекуции, но всичко се променило значително през XIX-ти век, когато спиритизмът плъзнал из Съединените щати и Европа. Огромните социални и технологични промени на индустриалната революция, опустошенията от войната и най-новите научни постижения поставили на изпитание традиционните вярвания, когато ставало дума за комуникация с мъртвите.

Сестри измамнички
Произходът на съвременния спиритизъм в Съединените щати може да бъде проследен до Хайдсвил, Ню Йорк. Именно там през 1848 г. Маги Фокс, на 14 години, и Кейт, нейната 11-годишна сестра, провеждали сеанси, по време на които се предполагало, че общуват с духа на амбулантен търговец, убит в къщата пет години преди те да отидат в нея.

Today in 1848, the Fox sisters changed the world when they claimed to hear the first spirit rappings in their crappy little house in Hydesville, NY. pic.twitter.com/mXSuRl7NvJ

— Grady Hendrix (@grady_hendrix) March 31, 2020

„Ако сте дух, който е бил наранен, изразете го с три почуквания“, казвала едната сестра, по време на сеанс пред един от техните зашеметени съседи. Последвали три почуквания. След като демонстрирали предполагаемите си сили на местно ниво, сестрите Фокс направили национално турне. Популярността, която генерирали, помогнала за широкото разпространение на спиритизма в САЩ и извън тях.

Тази нова форма на „комуникация“ с мъртвите завладяла обществеността, защото изглежда смесвала науката с религията. Четири години преди сестрите Фокс да започнат да прихващат съобщения от въздуха, телеграфите вече били започнали да изпращат съобщения по електрически кабели чрез морзовата азбука. Съобщенията, изпращани от мъртвите по време на сеанси, били представяни от експертите като духовен еквивалент на електронната телеграфия. „Спиритуализмът се опитал да се сравни с принципите на „електрическата наука“, за да разграничи медиумите от „по-суеверните“ форми на мистични вярвания от предишните векове“, пише Джефри Сконс в книгата си от 2000 г. Haunted Media: Electronic Presence From Telegraphy to Television.

Духове в Европа
Тази „научна религия“ бързо спечелила последователи. Скоро се разпространила във Великобритания, а оттам и на европейския континент. Вярващи имало сред селските жители, градската средна класа, интелектуалците, учените и аристократите.

До 1860-те спиритуализмът станал особено популярен в Англия и Франция. Французинът Алън Кардек развил вариант на спиритизма, който се отличавал с вяра в прераждането. Неговата „Духовна книга“, публикувана през 1857 г., се четяла изключително много не само във Франция, но и в цяла Южна Америка и Русия.

An 1860s spirit photograph by William H. Mumler featuring an unidentified man with a long beard and three spirits.

See More: https://t.co/ewjseYOFUO#SpiritPhoto #SpiritPhotograph #SpiritPhotography #Photography #Spiritualist #Spiritualism #Oddities #Spirit #Ghost #History pic.twitter.com/8Ux6X7v79T

— The Spirit Photography Studio (@SpiritPicStudio) March 3, 2023

В Америка спиритуализмът преживял абсолютен бум с Гражданската война, тъй като много от опечалените искали да се свържат със загиналите войници.

Според един доклад войната подтикнала още два милиона човека към спиритуалисткото движение. До 1880 г. то имало осем милиона привърженици в Съединените щати и Европа. През първото десетилетие на началото на XX-ти век интересът към спиритизма намалял, но бил съживен отново след опустошенията от Първата световна война и испанската грипна пандемия.

Съобщения на медиумите
Без църкви или официални организации спиритизмът се практикувал предимно в частни домове и пространства. Много медиуми създавали подобни условия, в които провеждали сеансите си, като участниците обикновено седели около маса в слабо осветен салон. Присъстващите често се държели за ръце докато чакали признаци на паранормална активност. Това можело да са потропващи звуци, полъх на вятъра в задната част на врата, звън на звънци или движещи се мебели и предмети. Медиумите се опитвали да установят контакт с духа и ако успеели, го попитали дали желае да се появи.

By 1853, when the popular song "Spirit Rappings" was published, spiritualism was an object of intense curiosity. pic.twitter.com/EJXWZtRprm

— Isaac The Blind (@isaacdablind) September 24, 2023

Според разказите, духовете изразявали посланията си по различни начини. Някои използвали поредица от почуквания, за да изписват думи, следвайки специални кодове, написани на хартия. Друг метод бил психографията или автоматичното писане - ръката на медиума „несъзнателно“ пишела това, което духът искал да съобщи. При пневматографията или директното писане духът пишел съобщенията си без посредник.

Твърди се, че някои духове общували чрез устата на спиритуалиста. Най-известният от тези така наречени „транс-медиуми“ била бостънската Леонора Пайпър. Пайпър се свързвала известни - включително Йохан Себастиан Бах - и неизвестни духове, като сред тях имало един мистериозен французин на име д-р Финуит. Тя предизвикала голям научен интерес към себе си, особено от американския психолог Уилям Джеймс. В крайна сметка Джеймс не успял да стигне до категорично заключение относно Пайпър, като допуснал възможността тя наистина да се е докоснала до „космическото съзнание“, благодарение, на което може да общува с духове.

🆒️ Picture of the supposed ghost of Abraham Lincoln with his widow, Mary Lincoln (1870) pic.twitter.com/oGbngxLc4z

— ▶️ KRUEGER (@Krueger_News) September 3, 2020

Интересът към света на духовете преминал дори в процъфтяващия свят на фотографията. Някои фотографи твърдели, че могат да заснемат изображения на духове, докато снимат живите. Твърди се, че американският фотограф Уилям Мъмлер е първият човек, уловил „дух“ на снимка в началото на 1860-те години. В една от най-известните му снимки, „призракът“ на Ейбрахам Линкълн се появява зад съпругата си Мери с ръце, положени на раменете й. Днес се смята, че той е използвал двойна експозиция, за да насложи „призрака“ върху изображенията на своите клиенти. През 1869 г. Мъмлер е обвинен в измама, но е оправдан. Обвиненията слагат край на кариерата му, но „духовната фотография“ продължава да бъде популярна десетилетия наред.

Разобличители и скептици
Когато спиритуализмът се появил за първи път в края на 1840-те, той привлякъл и доста скептици. През 1850 г. британският учен Майкъл Фарадей разкрил как се случвало „обръщането на маса“ - дейност, при която се предполага, че духовете се движели, накланяли или почуквали по масата, около която са насядали участниците. Фарадей тайно изолирал масата, така че тя да не може да бъде засегната от така наречените електрически или магнитни сили от духовния свят. След това той демонстрирал, че се генерирало движение там, където участниците поставяли ръцете си, което подсказало, че хората несъзнателно въздействали върху масата сами - феномен, известен като идеомоторна реакция.

🗓️On September 23, 1831, #MichaelFaraday invented the #Dynamo.

🇬🇧In August 1831, the British scientist Michael Faraday discovered the law of #electromagnetic induction, which states that whenever a conductor is placed in a varying magnetic field, an electromotive force is… pic.twitter.com/xwMf2fkcrz

— AccumulusWikipedia (@AccumulusWIKI) September 23, 2023

Други скептици също демонстрирали манипулациите на медиумите: приглушената светлина създава чувствителност към звука и при такива обстоятелства на хората могат лесно да се внушават неща, особено когато изпитват скръб. Подобни изобличавания отчасти накарали Маги Фокс да признае, че сеансите, които тя и сестра й провеждали били измама.

Худини разкрива трика
Може би най-сензационното разобличаване на спиритуализма беше направено от американския илюзионист Хари Худини. Сър Артър Конан Дойл, авторът на книгите за Шерлок Холмс и запален спиритуалист, се сприятелил с Худини през 1920 г., а лейди Дойл, практикуващ медиум, твърдяла, че генерира писмени съобщения от покойната майка на Худини. За Худини писмата не приличали на тези любимата му майка и той публично осъдил спиритизма, което му струвало приятелството на Дойл.

Худини се посветил на разобличаването на екстрасенси и медиуми. Това, че бил илюзионист му давало значително предимство в разгадаването на триковете, които използвали, които той описал в книгата си от 1924 г. „Магьосник сред духовете“. След смъртта на Худини на 31 октомври 1926 г. съпругата му Бес започнала да практикува ежегодни сеанси на Хелоуин, за да се свърже с него. За да избегнат измамниците, тя и съпругът й си създали таен код преди смъртта му, който да използват, ако духът му успее да се свърже с нея от отвъдното.

Сеансите й продължили 10 години, но той никога не се свързал с нея. Популярността на спиритуализма значително намаляла след 20-те години на миналия век, но вярващи все още има. Има и такива, които все още провеждат годишни сеанси за Хелоуин с надеждата да се свържат с Худини.