Чупене на крака и наказание със смърт – колко свирепи са били Крумовите закони?

Д ори и да не сте били сред отличниците по история в училище, със сигурност можете да кажете поне две неща за великия хан Крум. Едното е победата на българския владетел над император Никифор край Върбишкия проход и вдигнатата наздравица с чаша от черепа на сразения, а второто - първите писани закони.

Днес „Крумови закони“ се използва като нарицателно за твърдост и строгост на установени правила и норми. Познат още с прозвището Страшни, славата на българския хан се разнася из цяла Византия, а по-късно и Западна Европа. За времето на неговото управление на Запад се пише, че в българската държава няма подлост, клевети и кражби. Типично за средните векове правораздаването се случвало чрез строги и безмилостни наказания, които предвиждат инквизиционни действия срещу клеветничеството, лъжата и пиянството.

Разбира се, че и преди Крум е имало установени (макар и неписани) обществени норми, от които се е ръководил народът. На Крум обаче се приписват конкретни реформи, които макар и със своята свирепост, целят централизация и укрепване на държавата в различни аспекти, както и обединяване на народите от новите завладени земи.

С твърдата си ръка ханът въвежда правила за наказване на онези деяния, които застрашават установения ред в държавата и неговата власт. В тези ранни години широко разпространен начин за разрешаване на проблемите била саморазправата. Правораздаването се прилагало от старейшини, които решавали споровете чрез инквизиционни методи като насилие, физически тормоз и дори убийство.

Смъртно наказание срещу лъжата

Сведенията за първите писани закони получаваме от стар византийски документ от X век, наречен лексикон „Свидас“. За съжаление византийската енциклопедия е първият и единствен източник, от който черпим знания за Крумовото законодателство. Именно поради това единствено древно сведение, сред учените се създават съмнения дали законите са предадени точно, както е рекъл Крум. Още повече, че сборникът съдържа истории от античността с по-скоро приказен или митичен характер. Въпреки липсата на детайлна информация обаче, законодателната дейност на Крум и нейната ефективност са безспорни.

Появата на първите писмени закони се свързва с началото на неговото управление и победата на великия хан над Аварския хаганат и присъединяване на териториите му към Българската държава. Тогава Крум събира пленените аварски воини и им казва причините, довели до разпадането на държавата им. За да изкорени покварата сред хората, Крум заповядва в няколко реда как да се наказват клевета и лъжата, кражбите, скъперничеството и пиянството.

За клевета или лъжлив донос твърдата ръка на Крум предвижда най-тежкото наказание – смърт. Звучи пресилено, но не и невъзможно, макар и като превантивна мярка. „Ако някой обвини, наклевети някого, да не му се вярва докато вързан не се разпита и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива”. Разбира се тук се допуска доказване на вината, а не просто прибързано осъждане и изпълнение на наказанието. Не по-малко маловажно е обаче, че до доказване на вината се стигало с друг насилствен метод – самопризнание след „вързан разпит“, а може би изтръгването му чрез изтезание.

Приликата с католическата инквизиция е очевидна. Появила се през XII в. и действала няколко века „организацията за мъчения“ преследвала набедените за еретици и ги принуждавала да си признаят в адски мъки. В крайна сметка присъдата била една - екзекуция. Самите жертви често били набеждавани и ставали жертва именно на клевета.

Конфискуване на имота, ако помогнеш на крадец

Конфискуване на цялото имущество била друга сурова мярка не само срещу „престъпниците“, а и срещу тези, които им помагали. Така например Крум забранява да се набавя храна на крадците или да им се оказва друг вид помощ или укритие. „Който се осмели да направи това, веднага да му се конфискува имота, а на крадеца да се пречупят пищялките”. За разлика от клеветата, която струва човешки живот, крадците се наказвали със счупване на краката, което също не било за предпочитане. Взетите имоти за съучастие по всяка вероятност отивали в хазната на хана или се раздавала на просяците.

Неслучайно се смята, че взетото от имащите се раздавало на хората, тъй като Страшни предвиждал наказание за тези, които не помагат на бедняците. Бедността, както и векове след Крум, поражда престъпност и нищо чудно до това прозрение да е стигнал и владетелят през IX век. Крумовата заповед била „на всеки просяк да не се дава просто оскъдно, а в достатъчно количество, за да не се нуждае втори път, на този, който не постъпва така, веднага да се конфискува имота”. Наказанието не касае просещия, а само тези, които не пожелаят да му помогнат. Т.е. искаш или не искаш, трябва да споделиш своето с другите и то толкова, че на другия ден да не са бедни отново.

Изкоренил ли е Крум „всички лози”?

Най-сериозни съмнения в достоверността си поражда частта, в която Крум заповядва „да се изкоренят всички лози”. Това звучи като един общ закон-наказание, насочен към всички, за да се пребори с пиянството.

Според историците има достатъчно сведения, според които това не се е случило и дори напротив – вино се е леело в изобилие. А и защо Крум ще пие вино от главата на Никифор, ако преди това го е забранил? Все пак се смята, че казаното било насочено отново към аварите, които освен всичко останали пороци, пиели вино в прекомерни количества.

Още от автора:

Наистина ли великани са бродили по българските земи?

Вредите от мръсния въздух: Пулмолог съветва как да се предпазим

След убийството на Кенеди: Коя е Лейди Бабушка и как изчезна в тълпата

Исей Сагава - канибалът, който получи слава вместо затвор

Магии, гадания и забрани: Kак сме празнували Коледа в миналото

Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото

Мъртва булка или реалистичен манекен: Смразяващата история на La Pascualita

Как една зловеща детска игра стана религиозно движение

Като от филм: Влакът, който влезе в тунел и изчезна безследно

Бурният живот на „Червената херцогиня“ - черната овца на аристокрацията

Мистерията „Анастасия Романова“: Истината за руската принцеса

Мъжеубийци с отрязани гърди или свирепи прелъстителки: Истината за амазонките

Най-известните проклятия в историята: Загадъчна смърт и мистериозни изчезвания

Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?

Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия

Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села

Зорница и Вечерница, Перун, Лада: Митове и легенди за божествата на славяните

Имай, Баран, Артиш... Познавате ли тези прабългарски божества?

Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история

Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?

Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море

Трепанация - най-древната черепна „операция“

Мистерията Царичина: Какво е операция „Слънчев лъч“

"Проклятието Грималди": Изгаряне на клада, отвличане и нещастна любов

Ама как така не искаш деца?! Та ти си егоист!

Три психологически трика за постигане на новогодишните цели

Колко е висока цената, която плащаме за „перфектната Коледа“

Най-страшните поверия и суеверия за Никулден

От пост до празничен пир: Как да избегнем грешките в храненето по Коледа