„И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи

Иван Христов: Най-тежки са първите 4 седмици без алкохол

За ролята на социалните мрежи и децата – говорят Христо и Джулия от „Един за друг“

Отбелязваме третата неделя от Великия пост

Учени твърдят, че са открили мистериозен подземен "град" под египетските пирамиди

Честваме паметта на свещеномъченик Василий Анкирски

Ринопластиката – между медицината, модата и технологиите

„Най-напрегнатата седмица“: Селена Гомес почти развалила годежа с Бени Бланко

Мистериозен обрат: Семейството на Джийн Хекман блокира резултатите от аутопсията на съпругата му

И звестната приказка „И ние сме дали нещо на света“ важи с пълна сила за нашата страна. България има много с какво да се гордее – велика история, велики българи и техните постижения.

Всички знаем кой е Аспарух, цар Симеон, Паисий Хилендарски, Иван Рилски и какво са направили те за нашата страна. А знаем ли какво е открил Стамен Григоров, кой е в основата на паметника Шипка и коя е Анка Ламбрева например?

Има толкова много велики българи, които са дали много на България и света със своите открития и постижения, но за съжаление остават по една или друга причина забравени, неизвестни и сякаш никога не ги е имало.

В тази статия съм решила да ви представя няколко българи, за които не всеки знае кои са и какво са направили или открили, а трябва, защото те са важна част от нашата история. А и постиженията им заслужават поне минутка слава.

Асен Пейков

Асен Пейков е роден през 1908 г. в София, като съдбата му не е никак лека. Още като дете той губи своите родители и остава сирак. Това го кара да замине за Созопол, където учи в местното рибарско училище. Късметът обаче не му се усмихва в красивия морски град и той се връща обратно в София, където дълго време е бил безработен. Препитавал се е с разтоварване на чували с въглища и дърва и то от време на време.

Асен има наистина тежък живот, изпълнен с трудности, но един ден слънцето изгрява и в неговата душа. През 1930 г. става чирак в ателието на проф. Андрей Николов. Там той започва да вае красиви скулптори от глина.

През 1942 г. среща голямата си любов – Емилия Боканегра, на която е посветил и повечето си творби. Неговият талант не остава незабелязан, но за съжаление става по-известен в Рим, където се мести да живее със своята съпруга. Там е високо ценен като скулптор дори от Ватикана. Интересно е да се отбележи, че Асен Пейков е единственият скулптор, за когото папата позира. Пейков се превръща в един от най-ценените скулптори в Италия. Той не се ограничава само с глина, ами работи и с дърво, мрамор и други материали.

Най-известната му творба е може би и една от най-високите статуи на Леонардо да Винчи в света. Тя се намира на летище Фиумичино в Рим.

За съжаление в България не само, че не известен, но не е получил и никакво признание за своя гений. За сметка на това в Италия той е добре познат в средите на изкуството.

Асен Пейков умира през 1973 г. след втори инфаркт в своето ателие в Рим, като малко след смъртта му в негова чест, близо до дома му италианците кръщават площад на него – Ларго Асен Пейков. Дори през 2007 г. е открит още един площад, който носи името на малкия брат на скулптора – Илия Пейков.

Стамен Григоров

В годината, в която България се освобождава от турско робство, се ражда и един откривател, който ще даде много не само на нас, но и на целия свят. Това е Стамен Григоров. Той е бил много ученолюбив, упорит и последователен. Учи медицина в Женева. Жени се за своята любима Даринка, която се оказва, че има голям принос в неговото откритие.

В института Луи Пастьор от доста години правят проучвания за стомашните заболявания и как това са едни от най-честите причини за смъртността в световен мащаб. Правят се изследвания на дълголетници в над 30 държави, като се оказва, че у нас са 4 на 1000, което за тогава е било доста впечатляващ резултат.

Стамен Григоров започва да изследва киселото мляко, което жена му постоянно му праща. След множество неуспешни опити, на 27-годишна възраст той открива млечнокиселата бактерия, която по-късно ще носи неговото име. Пише подробна статия за българското кисело мляко, представя резултатите си в Луи Пастьор и в Сорбоната, и френската научна общност е силно впечатлена.

Откриването на бактерията Лактоцилус Булгарикус, към което име по-късно се добавя и фамилията на Стамен, е едно от най-значимите български открития, което има и световно признание.

Благодарение на откритието на Стамен Григоров, днес киселото мляко е един от символите ни пред целия свят.

Пеньо Атанасов – Бомбето

Какво знаем за паметника Шипка, за неговата история и строителство? Знаем това, което сме чели в интернет и сме учили в училище. За съжаление почти никъде в тези източници не се споменава името на Пеньо Атанасов по прякор Пеньо Бомбето.

Пеньо се ражда в едно малко селце, близо до Дряново, в семейството на Атанас, който е строител и майстор, и е работил редом с великия Колю Фичето, от който е научил доста неща. Съвсем логично е Пеньо да се запали по занаята на баща си, който с времето усвоява и то доста прецизно.

След напускането на казармата Пеньо заминава за София, където минава през различни курсове, които му дават правото да стане предприемач и да строи различни строителни обекти.

През 1879 г. се заражда идеята за изграждане на паметник, който да е символ на Българското освобождение. След дълги перипетии и умувания, строежът започва през 1926 г. Пеньо Бомбето и неговите хора са построили здравите и масивни основи на паметника, за което за съжаление не получават абсолютно никакво признание по време на откриването. Лично строителят е бил на откриването и е останал доста обиден и огорчен, че нито той, нито някой от екипа му са споменати дори бегло.

Паметникът е открит на 26 август 1934 г. На откриването е имало повече от 100 000 души, които с нетърпение са изкачили 894-те стъпала до върха на този величествен монумент с височина от 31.5 метра.

В годините след построяването на паметника Пеньо Бомбето продължава да работи като строител, създава семейство и едва през 50-те години на XX век получава някакво признание от държавата. Макар и с голямо закъснение, майсторът е отличен със златна значка „Майстор Колю Фичето“. Въпреки това в наши дни много малко хора са чували за него, което е наистина жалко.

Анка Ламбрева

Анка Ламбрева е първата българка обиколила света. Тя се ражда през 1895 г. в Карлово в голямо и задружно семейство. Още от много малка тя проявява силен интерес към пътешествията и към опознаването на света. Анка изпъква със своята любознателност и остър ум.

През 1918 г. тя заминава за София за да учи медицина. През годините на нейното следване за съжаление и двамата ѝ родители умират. Анка напуска София за да е близо до семейството си и да им помага с каквото може.

След няколко години късметът ѝ се усмихва. Тя научава, че медицинският университет в Цариград набира студенти и така печели стипендия и заминава да следва там. Учейки медицина, Анка работи и като медицинска сестра в една местна болница.

Започва да пътува по работа из целия свят, като дори сама удължава тези пътувания, за да разгледа колкото се може повече държави.

Нейният живот е пълен с пътешествия и различни приключения. Дори е била в пленнически лагер в Ливан по време на Втората световна война.

Анка Ламбрева прекарва повече от 50 години извън своята родина, за която въпреки това милее, но приключенският и дух и нуждата да помага не ѝ дават покой и за това пътува из целия свят.

Голям част от своите пътувания тя предприема със своя съпруг и сина си. След като мъжът ѝ умира тя се връща в Карлово и дарява голяма част от своите снимки и спомени от пътешествията си на музеи в родния Карлово и в Пловдив.

Удивителен живот е имала Анка, за който в наши дни почти никой не знае.

В нашата история има толкова много подобни имена, като тези, които са оставили траен и важен отпечатък върху нацията ни, но за съжаление са неизвестни и някак забравени.

Още от автора:

„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба

В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?

Семейство Булгари от Корфу – потомци на последния български цар преди падането на България под турско робство

Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?

Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"

Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев

Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C

Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време

Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул

Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга

Древна и красива България: Античният град с име на богиня