С вети Тарасий се родил през VIII век в Цариград в семейство на високопоставен служител в императорския двор. Негов братовчед бил ученият богослов и по-късно патриарх Фотий (виж 6 февруари). Благодарение на доброто си образование Тарасий бил издигнат на висока длъжност в двореца. По това време иконоборците (отхвърляли почитането на свещените изображения) имали надмощие и положението на православните ставало все по-трудно.
Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, се нуждаела от църковен водач с благочестие, добра богословска подготовка и управленски способности, за да може да се успокои животът в Църквата. И така се спрели на Тарасий, който бил още мирянин. За да го убедят, от императорския двор му обещали, че ще свикат вселенски събор за разглеждане на иконоборческия спор. Тогава Тарасий приел избора и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.
По време на своето служение светецът се постарал да възстанови мира в Църквата и в държавата. А на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес. За основа на вероопределението на събора били взети богословските творения на свети Йоан Дамаскин (виж 4 декември). Свети Тарасий положил много усилия за изкореняване на симонията (т. е. заплащане за придобиване на църковни длъжности), както и за оздравяването на цялостния живот в Църквата. Същевременно светителят развил богата благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан от целия народ. Но заради отказа си да даде развод на император Константин от законната му съпруга и да го венчае за негова сродница, праведният патриарх бил подложен на гонение и унижения. Упокоил се в 806 г.
Днес е първата неделя от четирите подготвителни недели за идващия Велик пост и на литургията се чете евангелската притча за митаря и фарисея.
