К огато излиза през 1994 година, анимационният филм „Цар Лъв“ бързо се превръща във втория най-печеливш филм в историята дотогава и печели две награди „Оскар“, както и награда „Грами“ за изпълнението на “Can You Feel The Love Tonight” от сър Елтън Джон. Ако сте си мислели, че лента с подобен списък от успехи никога няма да получи съвременен римейк, значи сте трогателно наивни.
И все пак немалко хора подходиха с подобно враждебно отношение към новината, че режисьорът Джон Фавро ще прави фотореалистичен, компютърно генериран римейк на многообичаната анимация. Този безпочвен негативизъм си личи и в редица от постъпилите отзиви за филма, които са много сходни с половинчатите оценки за „Дъмбо“ и „Аладин“ от по-рано тази година.
Уил Смит и Гай Ричи съчетават музика, кино и магия в „Аладин“
„Дъмбо“: Тим Бъртън отново твори магия в човешки вид
Немалко от критиците за пореден път изпадат в логическия парадокс да обвиняват римейк в липса на оригиналност.
Да се обвини който и да е филм в липса на оригиналност през 2019 година, е най-евтината, лесна и безпредметна критика, която може да се отправи. В наши дни всички традиционни повествователни тропи и модели в киното и в литературата са били използвани до смърт и комбинирани всячески в търсене на така лесно изплъзващото се новаторско звучене.
Но да се обвини в липса на оригиналност преднамерено заявен римейк, чиято явна и самопризната цел е да разкаже на ново поколение от зрители класическа история посредством технологии, които не са били достъпни при последната ѝ екранна интерпретация, е просто смешно. Не по-малко смешни са гръмките слова за това как „Цар Лъв“ е илюстрация на корпоративната алчност на Disney и прочие дитирамби, сякаш излезли от манифест на комунистически лидер от миналия век.
Да, сред целите на филма е да бъде печеливш –
каквато е и една от целите и на всяко друго произведение на изкуството, създадено за масово разпространение. Нито другите американски студия, нито независимите продукционни компании за кино из Европа и света даряват приходите си за прогреса на пролетариата или пък за безплатна храна за гладуващите деца в Африка.
Disney не се ръководи от по-различни цели, просто разполага с повече средства и повече интелектуални собствености, с които да работи. Проектите на студиото, включително римейковете на класическите му анимации, подлежат на критика по същите художествени критерии, по които и всички останали ленти по киносалоните.
А „Цар Лъв“ на Джон Фавро е именно страхотен римейк.
Да, филмът ще ви трогне в същите моменти от действието, в които сте плакали като малки деца и по време на оригиналната анимация – каква изненада, а?! Но това не променя факта, че сюжетът си остава хитро съставена комбинация от елементи от „Хамлет“ и от библейските митове за Мойсей и Йосиф, поднесена от първокласни изпълнители.
„Царското“ актьорско съзвездие зад новия „Цар Лъв“
Доналд Глоувър и Бионсе са съвършено поставени в главните роли на Симба и Нала,
а певческите им изпълнения са очаквано страхотни. Нежната им, тиха интерпретация на хита “Can You Feel The Love Tonight” се отличава от гръмкото, величествено изпълнение на сър Елтън Джон от 1994 година, а Глоувър оставя характерния си музикален отпечатък и върху добре познатата песен “Hakuna Matata”.
Фактът, че актьорът запазва в гласа си като Симба определени младежки, почти тийнейджърски характеристики кореспондира на личността на самия персонаж, който дълго време бяга от отговорностите в своя живот. Бионсе заема противоположения полюс от този своеобразен спектър и логично озвучава Нала с разпознаваемия си дълбок, чувствен глас в ролята на лъвица, която, за разлика от Симба, е принудена да порасне твърде бързо.
Но от драматична гледна точка ничие вокално представяне не застава над това на Чюител Еджиофор. Номинираният за „Оскар“ изпълнител на главната роля в „12 години робство“ влиза в амплоато на Скар, Шекспировия злодей в историята. Диапазонът му граничи от тихи размисли и изкусно поднесени лъжи до драматични монолози и грандиозно изпълнение на песента му “Be Prepared”.
Що се отнася до комичните роли, Джон Оливър на свой ред окупира върха сред звездния ансамбъл зад направата на лентата. Кийгън-Майкъл Кий и Ерик Андре са забавни в почти всяка своя сцена като хиените Камари и Азизи, а Били Айхнър и Сет Роугън в ролите на Тимон и Пумба не остават по-назад. Но британецът Оливър в амплоато на приказливата птица Зазу сваля градуса на напрежението по-ефикасно и носи повече усмивки в повече сцени от всички тях.
Но безспорно най-отличителната характеристика на „Цар Лъв“,
неговият най-голям плюс и същевременно най-голям минус, е неговата екранна визия. Смайващият фотореализъм на компютърно генерираните изображения на режисьора Джон Фавро превръща лентата в най-забавния и музикален документален филм на National Geographic, който някога сте гледали.
Това лишава образите от умиляващата експресивност, присъща на персонажите, създадени посредством класическа, ръчно нарисувана анимация. Някои може да сметнат това за качество, а други – за недостатък, но именно новата фотореалистична технология при създаването на „Цар Лъв“ е основната причина за съществуването на филма, за добро или за зло.
Лентата е безспорен комерсиален успех само след първия уикенд от своето излизане с регистрирани приходи в размер над половин милиард долара. Дали ще отидете да го гледате, или не, е изцяло ваш избор, но какъвто и да е той, се надявам да не е базиран на нелепите аргументи, опровергани в първата половина от текста ми. Новият, фотореалистичен „Цар Лъв“ ще ви накара да почувствате любовта не по-малко от детския анимационен оригинал.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!