Британски професор с пробив за рака, убил майка му

П рофесор Пол Уоркман е на 37 години и вече е утвърден като медицински изследовател, когато майка му, Ена, умира от рядък рак на костите, известен като хордома. Около един на милион души са засегнати от заболяването, което е нелечимо.

„Беше крайно разочароващо. Преди тридесет и шест години не можехме да направим много за лечението на хордома. Имаше малко разбиране за болестта и нямаше лекарства, които да помогнат на майка ми“, каза Уоркман, който по-късно стана ръководител на Центъра за откриване на лекарства за рак и след това главен изпълнителен директор на Института за изследване на рака в Лондон. 

Това мрачно състояние на нещата обаче може скоро да се промени. Уоркман и колегите му, работещи като част от международно сътрудничество, наскоро откриха ключов протеин, известен като брахиурия, който осъзнаха, че е от решаващо значение за оцеляването на раковите клетки на хордома в тялото на пациента.

Откритието предизвика голямо вълнение сред изследователите, защото предложи начин за атака на хордома: блокиране на протеиновата брахиурия и това ще увреди раковите клетки, чийто растеж насърчава. Всичко, което беше необходимо, беше лекарство, което може ефективно да атакува протеина.

Проблемът беше сложният състав на брахиурия, който се смяташе за устойчив на лекарства. Въпреки това, в статия, публикувана в Nature Communications миналата седмица , Уоркман – с колеги от Оксфорд и Северна Каролина – разкри, че след изучаване на брахиурия в ненадминати детайли, те са посочили няколко места на нейната повърхност, които могат да бъдат използвани като мишени за специално проектирани лекарства.

British professor makes ‘thrilling’ breakthrough for cancer that killed his motherhttps://t.co/pwOYjAg4DK

— Wafik S. El-Deiry, MD, PhD, FACP (@weldeiry) February 16, 2025

Този пробив е постигнат чрез използването на един от най-мощните генератори на рентгенови лъчи в света: синхротронът Diamond Light Source в Дидкот, Оксфордшир.

В резултат на тази работа екипът на Workman вече успя да изолира няколко обещаващи съединения, които сега се използват за създаване на потенциални лечения, които биха могли да атакуват брахиурия и да унищожат протеина. По този начин лекарите може скоро да успеят да се справят с хордомата, състояние, което досега се съпротивляваше на усилията за борба с растежа и разпространението му.

„Вълнуващо е да осъзная, че сега помагам да се направи нещо за болест, която уби майка ми. Отне значителни усилия от много учени от центрове от двете страни на Атлантическия океан, но си заслужава“, каза Уоркман.

От решаващо значение е, че техниките, които сега се разработват за справяне с брахиурия и хордома, имат по-широк потенциал и могат да се използват за подобряване на лечението на други, по-често срещани видове рак, добави Уъркман. „Като начало, брахиурията изглежда участва в метастатичното разпространение на други тумори, което означава, че лекарствата, които блокират нейните дейности, също могат да помогнат за възпрепятстване на разпространението на други видове рак“, добави той.

Уоркман е единственото дете на Джон и Томасина (Ена) Уоркман. Баща му работеше в стоманодобивната промишленост, докато майка му беше активна в различни обществени проекти в родния им град Уъркингтън в Камбрия.

„Баща ми почина първи, от рак на червата, много години преди майка ми да се поддаде на хордома“, каза той.

Диагнозата на Ена Уоркман се усложнява от факта, че тя е страдала от силни болки в гърба през по-голямата част от живота си: това може да е довело до пропускането на диагнозата й – при която хордомът започва като тумор в основата на гръбначния стълб – в ранните етапи.

„Brachyury играе роля в ембриона в насърчаването на нотохордата, предшественик на гръбначния стълб“, каза Уоркман. „Тогава се изключва след раждането. Въпреки това, в много малко случаи се появява отново и когато се случи, може да предизвика хордома, какъвто беше случаят с майка ми.

Самият Уъркман не е избегнал диагнозите рак, които са засегнали майка му и баща му: през 2022 г. лекарите му казаха, че има рак на простатата.

„Помогна ми ракът ми да е локализиран, с малък обем, с междинен риск и вероятно да има благоприятен изход. Наясно съм, че много други имат много по-трудни новини за възприемане“, каза Уоркман, който беше успешно лекуван с лъчетерапия.

Що се отнася до видовете лекарства, които един ден биха могли да бъдат използвани за лечение на хордома, Уъркман казва, че повечето надежди се дължат на система, наречена целево разграждане на протеини или TPD. Това включва процес на кооптиране на естествената система за изхвърляне на клетката, за да се премахне вредният протеин.

„Една част от лекарството ще се свърже с целевия протеин, докато другата част се ангажира директно със системите за изхвърляне на отпадъците на клетките, които след това разграждат и изхвърлят всичко извън клетката. Ще използваме собствените защитни сили на тялото, за да се справим с брахиурията“, каза Уоркман. 

Този напредък към разработването на лекарства за справяне с хордома отне години и включва множество различни напреднали технологии. Освен диамантения източник на светлина и използването на TPD техники, процес, известен като скрининг на кристалографски фрагменти, изигра решаваща роля в подчертаването на местата, където лекарствата могат най-добре да се захванат за брахиурния протеин.

„Това ни позволи да разработим най-подходящите лекарства, които могат да се закрепят към повърхността на протеина“, каза Уоркман.

Въпреки това Уоркман подчерта, че все още са необходими повече изследвания, за да се усъвършенства лекарство, което да бъде ефективно при лечението на хордома. „Трябва да започнем опити първо с хордомни клетъчни линии и след това с хордомни модели при животни, преди да започнем опити при хора. Това може да отнеме пет години, за да завърши. Тогава, надяваме се, най-накрая ще бъдем готови да се справим с предизвикателството на хордомата.“

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase