“Блутфайн”: Мистериозната съдба на нацисткото „Кърваво знаме“ (СНИМКИ/ВИДЕО)

К огато става дума за нацистка Германия, малко артефакти са толкова мистични и значими, колкото “Блутфайн”, наричан още “Кървавото знаме”. Тази ужасяваща емблема на нацистката саможертва и мъченичество, изцапана с кръвта на загиналите войници по време на “Бирения пуч” през 1923 г., се превръща в събирателна точка за разрастващото се движение на Хитлер през 20-те и 30-те години на ХХ век. 

Въпреки това съдбата му остава забулена в мистерия. Изчезнал сред хаоса след Втората световна война, “Кървавото знаме” предизвиква спекулации и интриги в продължение на десетилетия. 

Дали “Кървавото знаме” е било изнесено от падащия райх от бягащи нацисти? Дали е било унищожено или взето като трофей? 

Richard Evans on Jan 6 versus Hitler's Beer Hall Putsch: "In place of the uniformed brownshirts of 1923, Jan 6 witnessed a motley and disorganized mob of often bizarrely dressed individuals." https://t.co/s60pl52Bvt

— Daniel Steinmetz-Jenkins (@daniel_dsj2110) February 26, 2024

“Блутфайн” и “Биреният пуч” 

За да се разбере значението на “Блутфайн”  за нацистите и по-специално за Хитлер, трябва да се върнем назад до вечерта на 8 ноември 1923 г. В тази хладна зимна нощ един сравнително неизвестен политик, принадлежащ към маргинална германска политическа партия, влиза в бирария в Мюнхен и променя историята завинаги. Партията е Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, известна още като Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП). Лесно е да се досетим кой е бил политикът. 

Преди тази нощ нацистката партия е сравнително малка и не особено влиятелна. Самият Хитлер е създал малък брой последователи, като е действал като говорител и пропагандатор на партията, и е спечелил благоволението на някои националисти и антисемитски групи, но никой не е приемал нито него, нито партията му толкова сериозно. 

Тази нощ обаче, паравоенните части на нацистката партия, мелодраматично наречени "щурмоваци", обкръжават бирария "Бюргербройкелер" в Мюнхен, в Бавария, Югоизточна Германия. Вътре държавният комисар Густав Ритер фон Кан говори пред публика от 3000 души. Преди да успее да завърши речта си, Хитлер нахлува вътре и обявява присъствието си, като стреля с пистолет в тавана. 

"Избухна националната революция! Залата е заобиколена от шестстотин души. На никого не е позволено да напусне", обявява Хитлер. Според него баварското правителство вече не съществува и е заменено от ново, ръководено от генерал Ерих Лудендорф, герой от Първата световна война. 

На следващия ден две хиляди привърженици на Хитлер марширували по улиците на Мюнхен към баварското Министерство на отбраната. Хитлер вярвал, че като постави Лудендорф начело на новото правителство, Германия ще си възвърне статута, който е загубила след поражението си в Първата световна война. Но изглежда, че съобщението на Хитлер е било малко преждевременно. При пристигането си в министерството, нацистките главорези са били посрещнати от 130 баварски войници и няколко въоръжени полицаи. Неизбежно двете страни открили огън една срещу друга и мъже от двете страни били ранени и убити. Съобщава се за четирима загинали полицаи и 16 нацисти. Един от ранените, Хайнрих Трамбауер, по случайност носел знамето на НСДАП. На знамето била изобразена свастика.  

След като бил ударен, той пуснал знамето. В същия момент мъжът, който марширувал редом с него, Андреас Бауридл, бил убит, падайки върху знамето. Така, напоено с кръвта на един "мъченик", знамето се описва като “кърваво”. 

Какво се е случило след това, е малко неясно. Хитлер успява да избегне кървавата баня, но по-късно е арестуван и съден за държавна измяна. Той е признат за виновен и осъден на пет години в затвора “Ландсберг”, но излежава само 9 месеца. През това време той пише Mein Kampf (“Моята борба” - в буквален превод от немски ез. - бел.ред.). 

Stained with the blood of fallen Nazis, the Blutfahne was a sacred flag to the Third Reich. But after the Second #World War it #mysteriously disappeared.https://t.co/W5zdsWPasK

— Historic Mysteries (@HistoricMystery) February 23, 2024

По отношение на “Блутфайн” има две истории: 

• Първата разказва, че раненият Трамбауер успял да спаси това знаме, като го е скрил в сакото си и след това го дал на приятеля си Карл Егерс, за да го опази.  
• Втората история разказва, че мюнхенската полиция е конфискувала знамето на мястото на инцидента, но по-късно го е върнала, като го е предала на Егерс. 

Не е ясно коя от версиите е вярна, въпреки че по-късно нацистката партия предпочита първата. Така или иначе, и двете истории завършват по един и същи начин. След предсрочното освобождаване на Хитлер от затвора Егерс предава знамето на новото златно момче на нацистите. 

7/ As we delve into the annals of history, the search for the Blutfahne persists, reminding us of the importance of confronting the past to shape a more enlightened future. Its mystery endures, a silent witness to the complexities of human nature and the quest for meaning. pic.twitter.com/W4aRdZsqkF

— War_Watcher 🇺🇦🇬🇧 (@war_crimes_uk) February 11, 2024

Нацистка икона 

Хитлер може и да е бил чудовище, но е знаел силата на символиката и се е погрижил “Блутфайн” да не се изгуби. Той поръчва знамето да се монтира на нов накрайник. На него имало сребърна плочка с гравирани имената на 16-те нацистки "мъченици". Така “Блутфайн” вече не е просто знаме, а символ на нацистките жертви и мъченичество. 

През 1926 г., по време на втория конгрес на нацистката партия във Ваймар, Хитлер връчва знамето на Йозеф Берхтолд, ръководител на Schutzstaffel (СС) - (“Шуцщафел” - отбранителен отряд - бел.ред.). 

След това знамето се възприема от нацистката партия като нещо свещено. То има свой собствен придружител - щурмбанфюрера от СС Якоб Гримингер, който е натоварен със задачата да го представя на безброй партийни митинги и събрания. 

По време на ежегодните си митинги в Нюрнберг, Хитлер помазва другите нацистки знамена и флагове, като ги докосва с “Блутфайн”, освещавайки ги. Тази част от показната акция дори си имала собствено име - освещаване на знамето или "Fahnenweihe". Знамето се използва и по време на церемониите за подпечатване на кръвната клетва на новоприетите есесовци от партията. 

Когато не се използва за подобни ритуали, “Блутфайн” се съхранява в Брауновия дом, щабквартирата на нацистите в Мюнхен, където има собствена почетна гвардия от СС. Флагът се пази в безупречно състояние, като единствената повреда е малко разкъсване, за което се смята, че е направено по време на бунта в бирарията. Напомняйки за историята на знамето, това разкъсване никога не е било поправено. 

Знамето остава повече или по-малко на публично място през 30-те години на ХХ век и през Втората световна война. За последен път то е видяно публично на 18 октомври 1944 г. по време на церемонията по въвеждане във Volksstrum (гражданска милиция, създадена от нацистите в края на войната - бел.ред.).  Церемонията е ръководена от дясната ръка на Хитлер, Хайнрих Химлер, и на нея присъстват няколко високопоставени нацисти. Какво се случва със знамето след церемонията е загадка, то никога повече не е виждано публично. 

In Munich, the trial for suspects in November’s Beer Hall Putsch begins.

Adolf Hitler, Erich Ludendorff, and eight other German nationalists face severe prison sentences and even the death sentence.

The defendants and their courtroom are pictured here: pic.twitter.com/ZlDy9h804a

— 1924 Live (@100YearsAgoLive) February 26, 2024

Съществуват обаче няколко теории: 

• Най-популярният и вероятен отговор е, че знамето е било отнесено в щаба и унищожено по време на съюзническите бомбардировки на Мюнхен през 1945 г. Както самите нацисти са унищожени, така е унищожен и най-почитаният им символ. 
• Друга популярна теория е, че знамето “Блутфайн” е взето като сувенир от съюзническите сили, след като те нахлуват в Мюнхен. Вече повреден от бомбардировките, то може да е било разделено на фрагменти и парчетата, които са били отнесени у дома от редица американски пехотинци. 
• Или пък някой войник се е натъкнал на него и без да осъзнава какво е намерил, го е отнесъл у дома. Ако е вярно, това означава, че най-голямото нацистко съкровище може да се намира на някое таванско помещение в САЩ и да чака да бъде открито. 

Ако тази теория е вярна, като се има предвид обезпокоителната стойност на нацистките сувенири и възраждането на алтернативните права през последните години, можем само да се надяваме, че правилният човек ще намери знамето. Може би е най-добре да бъде унищожено. 

Но каквато и да е крайната съдба, знамето остава ярка емблема на тъмната глава от историята на нацистка Германия. Изчезването му, забулено в мистерия, само допринася за загадъчното му наследство. Независимо дали е унищожено, скрито или изгубено във времето, “Кървавото знаме” продължава да очарова и да преследва колективното съзнание. 

И все пак, въпреки физическото му отсъствие, символичната му сила продължава да съществува, служейки като смразяващо напомняне за дълбочината на човешката поквара и за непреходното значение на бдителността срещу тиранията. Докато размишляваме върху неговата неуловима съдба, нека уроците на “Блутфайн” ни вдъхновят да бъдем бдителни срещу възраждането на омразата и потисничеството. 

* Вижте и това видео от архива ни: 10 неща, които не знаете за Хитлер и нацистка Германия

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase