Т ри линейки са модернизирани и управлявани от Tomorrow.Bio, първата европейска лаборатория за крионика, чиято мисия е да замразява пациенти след смъртта им и един ден да ги връща към живота, като цената на всичко това е 200 000 долара.
Емил Кендзиора, съосновател на Tomorrow.Bio и бивш изследовател на рака, сменя професията си, след като установява, че напредъкът в лечението на болестта е „твърде бавен“. Въпреки че първата в света лаборатория по крионика е открита в Мичиган преди почти половин век и предизвиква трайно разделение между тези, които вярват, че това е бъдещето на човечеството, и другите, които го отхвърлят като нецелесъобразно, Кендзиора казва, че апетитът се засилва.
Досега те са замразили „трима или четирима“ души и пет домашни любимци, а още почти 700 души са се записали. През 2025 г. те ще разширят дейността си, за да обхванат цялата територия на САЩ.
Никой досега не е бил успешно съживен след криоконсервация, а дори и да е така, потенциалният резултат може да бъде връщане към живот с тежки мозъчни увреждания. Фактът, че към момента няма доказателства, че организми със сложни мозъчни структури като човешките могат да бъдат успешно възстановени, показва, че тази концепция е „абсурдна“, казва Клайв Коен, професор по неврология в Кралския колеж в Лондон. Той смята, че и изявленията, че нанотехнологиите (осъществяване на елементи от процеса в наномащаб) или конектомиката (картографиране на мозъчните неврони) ще преодолеят сегашната пропаст между теоретичната биология и реалността, са свръхобещания.
Тези критики не са намалили амбициите на Tomorrow.Bio. След като пациентът се регистрира във фирмата и лекар потвърди, че е в последните дни от живота си, фирмата изпраща линейка до мястото, където се намира. Когато пациентът бъде обявен за мъртъв, той се премества в линейката на Tomorrow.Bio, където започва процедурата по крионика. Стартъпът е мотивиран от пациенти, чиито сърца са спрели при ниски температури и по-късно са били отново задействани. Един от примерите е Анна Багенхолм, която през 1999 г. прекарва два часа в клинична смърт по време на ски ваканция в Норвегия, но по-късно е съживена.
По време на процедурата телата се охлаждат до отрицателни температури и се снабдяват с криопротективна течност.
„След като слезете под нула градуса, не искате да замразите тялото, а да го криоконсервирате. В противен случай навсякъде ще има ледени кристали и тъканта ще се разруши. За да противодействате на това, замествате цялата вода, всичко, което може да замръзне в тялото, с криопротектор“, казва Кендзиора, чиято фирма работи както в практическата, така и в изследователската област на криониката.
Това е разтвор, чиито основни компоненти са диметилсулфоксид (DMSO) и етиленгликол (използван в продукти като антифриз).
„След като сте направили това, охлаждате с много специфична крива на охлаждане, много бързо, до около -125С градуса, и след това много бавно, от -125 С до -196 С.“, обяснява той.
При достигане на желаната температура пациентът се прехвърля в складово помещение в Швейцария, където, както казва Кендзиора, „го изчаквате“.
„Планът би бил в някакъв момент в бъдещето медицинските технологии да са напреднали достатъчно, така че ракът или каквото и да е довело до смъртта на пациента на първо място да е лечимо и самата процедура по криоконсервация да може да бъде отменена“, казва той,
Дали това ще се случи след 50, 100 или 1000 години, можем само да гадаем.
„В крайна сметка това няма значение. Стига да поддържате температурата, можете да поддържате това състояние за практически неограничен период от време“, казва той.
За тези, които не са свързани с криониката, тази идея може да звучи като нещо средно между заблуда и антиутопия. Въпреки че Кендзиора „не знае защо това да не е възможно по принцип“, броят на хората, които са били успешно съживени след криоконсервация, е нула. Липсват и сравнителни изследвания върху животни, които да показват потенциала на този метод. Вече е възможно мозъкът на мишка да бъде съхранен чрез вливане на балсамираща течност, което дава надежда, че един ден и човешкият мозък ще може да бъде съхранен непокътнат за евентуално бъдещо съживяване - но този процес се извършва, докато сърцето на животното все още бие, което го убива.
Кендзиора казва, че съпротивата се дължи най-вече на това колко странна изглежда идеята за съживяване на мъртвец, но че повечето медицински процедури се разглеждат с подозрение, преди да станат масови.
„Вземането на едно сърце и поставянето му в друг човек на пръв поглед звучи много странно, но ние го правим всеки ден“, казва той за трансплантацията на органи,
Той смята, че криониката може да бъде просто още една в този списък.
Той също така смята, че изследванията, които показват, че кръглите червеи C.elegans могат да бъдат криоконсервирани и възстановени към пълна функционалност, са окуражаващо доказателство, че цял организъм може да преодолее смъртта. Съществуват доказателства за съживяване на органи и сред гризачите: през 2023 г. изследователи от Университета на Минесота съхраняват криогенно бъбреци на плъхове за период до 100 дни, след което ги затоплят отново, изчистват ги от криопротективните течности и ги трансплантират обратно на пет плъха.
Пълната им функция е възстановена в рамките на 30 дни. Незначителният размер на областта (и съответно на финансирането) означава, че според Кендизора „много неща, за които понастоящем не е доказано, че работят, могат да работят - просто никой не ги е опитал“. По същия начин, след като бъдат изпробвани, те може изобщо да не проработят, какъвто е случаят с огромни части от медицинските изследвания, които се отнасят за гризачи или червеи, но не и за хора.
Криониката е част от процъфтяващата сфера на удължаването на живота, в която сега преобладават разговорите за дълголетие, обещаващи повече години, прекарани в добро здраве. Въпреки че по темата има безкрайно много тинктури и добавки, подкастове и книги, практическите изследвания - поне извън редовните физически упражнения и доброто хранене - остават оскъдни.
Коен има лошо мнение за криониката, описвайки я като „погрешна вяра в антифриза и неразбиране на природата на биологията, физиката и смъртта“. След като сърцето спре да бие, клетките ни започват да се разпадат, причинявайки огромни щети. Когато тялото бъде затоплено от криоконсервирано състояние, „цялото разграждане, което се е извършвало в ранната фаза след смъртта, ще започне отново“.
Той предлага по-добрата област на внимание да бъде криогениката: дългосрочно криоконсервиране на материали като тъкани и органи при много ниски температури, които могат „да бъдат съхранявани и използвани по-късно“. Други смятат, че ключът към удължаването на живота е в обръщането на самата смърт. През 2012 г. в болницата на един от лекарите „възкресители“ в Ню Йорк приоритетното осигуряване на последващи грижи, след като пациентът е изпаднал в безсъзнание, е довело до 33 % реанимация, докато в САЩ и Обединеното кралство този процент е средно наполовина по-нисък.
Етичните проблеми, свързани с ултрастуденото охлаждане на мозъка (услуга, която Tomorrow.Bio също предоставя) и телата, забулват тази област. Телата на клиентите на германската компания се съхраняват във фондация с нестопанска цел в Швейцария, което според Кендзиора гарантира тяхната защита, но как това би могло да се осъществи на практика векове след това, когато някой потомък изведнъж се окаже отговорен за отдавна замразения труп на своя предшественик, е трудно да си представим.
Въпреки че поддръжниците на криониката се надяват, че до завръщането на пациента към живота ще бъде намерено лекарство за заболяването, което го е убило, това не е гарантирано - нито че нещо друго няма да съкрати времето му на Земята за втори път. Съществува и въпросът за прекомерно високата цена, като много семейства вероятно не са много доволни от това, че наследството им е похарчено за крайно дълъг опит.
„Бих казала, че свободата да направиш избор за себе си надделява над всички други потенциални етични съображения. Има огромен брой хора, които купуват втората си супер яхта, които са на 85 години, на които им остават, не знам, три години живот", казва Кендзиора.
На тази основа инвестицията от 200 000 долара в потенциално завръщане в света изглежда като справедлива сделка, казва той.
Той казва, че повечето от клиентите им са на възраст до 60 години и финансират таксите чрез застраховка „Живот“ (тя може да бъде сключена чрез фирмата или самостоятелно). За Луиз Харисън, 51 г., записването „е продиктувано от любопитство“.
„Бях очарована от идеята да бъда възстановена към живот в бъдещето - изглеждаше като форма на пътуване във времето. Да имаш малък шанс да се върнеш, а не никакъв, изглеждаше логичен избор“, казва тя.
Харисън, която плаща около 87 долара на месец за членство и застраховка „Живот“, казва, че решението ѝ е било посрещнато с повдигнати вежди.
„Хората често ми казват: „Колко е ужасно, всичко и всички, които познаваш, ще изчезнат“. Но това не ме отблъсква - през целия си живот губим хора, но обикновено намираме причина да продължим да живеем.“
Tomorrow.Bio се надяват, че разпространението им в САЩ ще завладее хората с подобна интрига за това как изглежда бъдещият ни свят. Според Института по крионика, първата американска компания, която стартира през 1976 г., 2 000 души са се регистрирали, като 263 души „са спрени... през последните години наблюдаваме стабилен растеж, тъй като идеята изглежда се харесва“, казват те.
Докладите сочат, че неотдавнашната пандемия от коронавируси е накарала хората да осъзнаят по-добре смъртта и стремежа към нейното запазване. Може би поради тази причина Tomorrow.Bio си е поставила някои амбициозни цели: до една година да може да запази невронната структура на паметта, идентичността и личността, а до 2028 г. - обратимо запазване от минусови температури, или „свещеният граал“.
„Не мога да кажа колко голяма е вероятността, че нещата ще се развият по план. Но съм доста сигурен, че вероятността е по-голяма от кремацията, ако не друго", казва Кендзиора.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
