В продължение на дълги години се смятало, че келтите били един от най-древните народи не само в Европа, но и в света. Това обаче изобщо не е така. Всъщност такъв народ никога не е съществувал.
Историците и археолозите използват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Самите племена нямали общо самосъзнание. Те били представители на лингвистична група от индоевропейското езиково семейство, която с течение на времето се разделила на два типа съвременни езици – „пе-келтски“, който се използва в Уелс, Корнуол и Бретан и „кю-келтски“, разпространен в Ирландия, Шотландия и на остров Ман.
Келти и гали
Келтските племена населявали обширни територии, простиращи се от Британските острови и Испания на запад до Мала Азия на изток. Най-голямото си разселване те преживели в периода V–I в. пр. Хр. Един от основните проблеми, свързани с изучаването на тяхната история, е, че самите те не се наричали келти.
За пръв път това име всъщност било използвано от древните гърци. С него те наричали „варварските племена“, които живеели на север от Алпите.
Успоредно с това наименование, древните гърци използвали и по-късното название „галати“. Според повечето историци, с него се обозначавали онези племена, които обитавали Източното Средиземноморие. Предполага се, че в голяма степен древногръцкото „галати“ отговаря на латинското „гали“.
Друиди и бардове
Келтите не оставили никакви писмени сведения за своите вярвания, история и закони, поради което за тях се знае сравнително малко. Предполага се, че религията им включвала извършването на човешки и животински жертвоприношения. Всички ритуали се извършвали от жреци, наречени друиди. Те предавали своите познания устно, от поколение на поколение.
Druid | Description, History, & Facts | Britannica https://t.co/pvWf8eg7em
— Kevin Morgan (@KevinMo95499403) March 17, 2022
Друидите се радвали на голямо уважение и били едни от малкото, които можели спокойно да посещават територии, контролирани от враждуващи племена, смята лингвистът Джон Кох от университета в Уелс. Те също така изпълнявали функциите и на учители и съдии.
Важна роля за разпространението на келтските традиции имали и бардовете – певци и поети, считани за пазители на родовата памет. Те създавали поеми и предания за вождове, богове и герои. Освен това бардовете често се нагърбвали със задачата да водят преговори между враждуващи племена.
Въпреки че келтите никога не се обединили и не създали своя държава, устното разпространяване на техните традиции спомогнало за запазването на културно им единство.
„Това се оказало от ключово значение за развитието на техния език. Друидите и бардовете използвали това, което от днешна гледна точка можем да определим като най-чистата версия на езика. Те го пренасяли отвъд границите на отделните племенни територии и по този начин той не се разпадал на различни диалекти“, добавя Кох.
Врагове на Римската империя
Тъй като келтите нямали писменост, единствените източници на информация за тях са творбите на древногръцки и римски автори. Те ги описват като варвари и жестоки воини, които понякога се сражавали чисто голи.
#TombTuesday
— Jon Hawke* (@HawkeJon) March 22, 2022
2015 archaeologists found an exceptional #tomb from the 5th C BC likely to be that of a #Celtic prince. It was unearthed on the outskirts of Lavau in #France's Champagne region.
The grave contained #Greek and possibly #Etruscan artefacts.#Archaeology #History pic.twitter.com/eBIl3m0Gy5
През 387 г. пр. Хр. Брен - владетелят на племето сенони, затвърдил репутацията на келтите, след като нахлул с войските си в Рим и опустошил града. Няколко века по-късно, след като Римската империя подчинила келтските племена на Иберийския полуостров, Юлий Цезар започнал т. нар. Галски войни – серия от военни кампании, продължили от 58 до 51 г. пр. Хр. Тяхната кулминация била битката при Алезия, спечелена от армията на Юлий Цезар, в резултат на която Римската империя установила контрол над цяла Галия.
Самият Юлий Цезар старателно описал военните действия в книгата си „Записки за галската война“. В творбата си той говори за своите противници със смесица от уважение и отвращение.
The de Bello Gallico is Julius Caesar’s first-hand account of the Gallic Wars: https://t.co/bUbnYuhwnR
— Digital Maps of the Ancient World (@DigitalMapsAW) September 15, 2021
„Според Цезар съществувала огромна пропаст между „цивилизования“ Рим и „диваците“, населяващи Галия. По тази причина той бил убеден, че римляните имат пълното право да колонизират региона и да „превъзпитат“ местното население“, отбелязва професорът по антропология Бетина Арнолд.
Въстанието на Будика
След военните кампании в Галия и победата над вожда на арверните Верцингеторикс, пътят на Римската империя към Британските острови бил открит. Юлий Цезар предоставил на местните племенни вождове възможността да притежават земите си пожизнено, а след смъртта им те да преминат в ръцете на империята.
Само че когато предводителят на ицените Прасутаг починал, неговата жена Будика отказала да предаде земите, принадлежащи на семейството ѝ. В резултат на нейното непокорство тя и нейните дъщери били изнасилени и подложени на публично бичуване.
Малко по-късно, в опит да изкоренят келтската религия, римски войници нападнали и унищожили светилище, избивайки жреците в него. Това отприщило недоволството на местните жители, които през 61 г. се вдигнали на бунт срещу Римската империя. Въстанието било оглавено от Будика.
Resting place of Celtic kings revealed as discovery sheds light on King Arthur era https://t.co/bzc6z3cbnT
— The Independent (@Independent) March 16, 2022
Участниците в него нападнали Камулодунум и избили римското население, намиращо се там. След това силите на Будика опустошили и Лондиниум. Управителят на Британия Гай Светоний Павлин успял да прегрупира силите си в района на Мерсия и победил бунтовниците в битката при Уотлинг Стрийт. В сражението били избити десетки хиляди бунтовници.
Възраждането на интереса към келтите
През XIX и XX в. много жители на Британските острови започнали да твърдят, че имат келтски произход. Сред тях били редица известни художници, музиканти и писатели – като носителят на Нобелова награда за литература Уилям Бътлър Йейтс. Основната причина за това било растящото недоволство от британското управление в Ирландия, Шотландия и Уелс.
Историците на свой ред са разделени по въпроса доколко основателни са подобни претенции. „Никак не е лесно да се даде точно описание на термина „келтски“. Да, съществуват различни археологически и езикови свидетелства, свързани с тази култура, но те просто няма как да бъдат определени като доказателства за келтския произход на някои хора“, смята Арнолд.
Още от автора:
Празненствата, останали в историята: Най-лудите партита, провеждани някога
Истинската история на седемте смъртни гряха
Революцията, която промени Европа
Непознатата история на Византия
Ужасяващата история на кралските раждания
Ужасяващата история на „жените за утеха“ на японската армия
5 легендарни места, които всъщност не съществуват
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
Осем истински истории, които ще смразят кръвта ви
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
Непознатата история на неандерталците
Непознатата история на кръстоносните походи
