К ласическата музика според много проучвания е точно тази музика, която най–добре стимулира мозъка и образуването на нови невронни връзки. Мнозина са запознати с нея, но малцина я разбират истински и вникват в нейния дълбок смисъл.
Не са малко гениите, чийто живот е бил белязан от нея. Такива са Моцарт, Бетовен, Чайковски, Вивалди и много други виртуози, които са оставили толкова трайна следа в света на класическата музика, че едва ли някога ще може да се заличи.
Един от великите класици за всички времена е Лудвиг ван Бетовен. Той е един от най–видните немски класически композитори, представител на престижната Виенска школа и много важна фигура в прехода между класицизма и романтизма в музиката. Не случайно той е смятан за един от най–великите композитори в музиката за всички времена. Бетовен е бил и продължава да бъде вдъхновение за много други музикални таланти, а и не само.
Детство и ранни години
Лудвиг ван Бетовен е роден на 15 декември 1770 г. в град Бон в много бедно семейство, което живеело в малка мансарда. Баща му не спира да пие, а и майка му често е прекалявала с алкохола, най–вече с виното. Като малко момче, едва на три,четири години, Бетовен се упражнява на пиано със сълзи на очи, защото е каран насила. Оказва се обаче, че детето има невероятен талант за четене на ноти и завиден усет към музиката.
Момчето е било много будно, добро и възпитано, въпреки трудната семейна среда, от която идва. За него всичко се променя, когато негов учител и нещо като покровител, става Христиан Готлиб Нефе. В него малкият Бетовен вижда едва ли не своя спасител.
Още от малък Бетовен е всестранно развит в музикалните среди. Учи пиано, цигулка, орган и благодарение на своя гений и непрестанните упражнения, малкият Лудвиг изнася своя първи концерт едва на 7-годишна възраст. На 12 вече композира първите си малки пиеси с оригинални заглавия като „Песен за едно кърмаче” и „Елегия за смъртта на един пудел”.
Бащата на Лудвиг ван Бетовен е бил известен и добър тенор, но развива афинитет към алкохола и това все повече започва да му пречи в работата. Постепенно младият Бетовен измества баща си в семейството както финансово, така и морално – превръща се в мъжа в къщата. Той се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство остава с него до края на дните му.
Следва период на различни изяви и запознанства с величия като Моцарт, Бах и други велики майстори композитори, които несъмнено оказват голямо влияние върху творчеството на Бетовен. Във Виена той взема активно участие в социалния живот и по този начин се запознава с много видни личности от аристокрацията на австрийската столица.
Неговият гений е безспорен както приживе, така и много години след смъртта му.
Как се отразява глухотата на Бетовен на неговото творчеството?
За съжаление точно когато творческият гений на Бетовен блясва и е в своя възход, той частично губи слуха си, освен това се оказва, че страда и от тинитус, което представлява шум в ушите. Тази злощастна съдба го кара да напусне Виена и да се премести в предградие близо до столицата.
Глухотата му пречи да общува нормално с хората, затова Бетовен или чете по устните на им, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал да признае, че слухът му е увреден.
Оказва се обаче, че след загубата на слуха за Лудвиг идва най–продуктивният период в живота му. Именно тогава той създава едни от най–големите си шедьоври и доказва на себе си и света, че не е нужен само слух за музиката, трябва и сърце, душа и неспирна работа.
В периода 1802-1812 г. Бетовен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и Трета симфония („Героична“), Пета симфония и Шеста симфония („Пасторална“), както и 4-ти и 5-и концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка. По това време той композира и първия вариант на своята единствена опера, „Фиделио“. На 20 ноември 1805 г. тя е показана за първи път с първоначалното си заглавие „Леоноре“, но първоначално не се приема много добре и по-късно още два пъти е преработвана. След това става известна сред хората и много се харесва на публиката.
Заради напредващата глухота Бетовен започнал да става разхвърлян, не чистел дома си, не подреждал вещите си, но това по никакъв начин не се отразило на таланта му, както се вижда в произведенията му от този период.
Бетовен започва постепенно да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 вече е напълно глух. Според най-новите проучвания се смята, че причина за оглушаването му е болестта „петнист тиф”, пренасяна от бълхи.
Бетовен и любовта
Великият виртуоз на класическата музика така и не създава свое семейство, а за любовните му увлечения се знае много малко. Има предположения, че навярно най-популярната му композиция - „На Елиза” – е била написана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти дори твърдят, че той е поискал ръката ѝ, но това не е съвсем сигурно.
Специалисти, които са проучвали различни документи на Бетовен са открили любовни писма до неизвестна дама, за която има няколко предположения, но не и категоричен отговор коя е тя.
Девета симфония
Голяма част от хората много добре разпознават последната част от тази симфония с хора, който пее „Одата на радостта” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен вече е напълно оглушал, когато я пише и дори не успява да чуе овациите след премиерата ѝ на 7 май 1824 г.
Тази симфония и до днес запазва своята красота, мелодичност и могъщество. През 1970 г. нейна поп-обработка става тотален хит, който обикаля света, а през 1985 г. „Одата на радостта” е избрана за химн на ЕС.
Симфонията има времетраене около 70 минути и тук е мястото да спомена за един много любопитен факт, свързан с нея. На всички е известно, че компакт-дискът има капацитет от около 80 минути. Това е така точно заради прословутата Девета симфония. Когато създателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт фон Караян, той им казал, че на компакт-дискът трябва да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и за това той е направен с подобно времетраене. Звучи като анекдот, но ето един от многото примери как великият гений на Бетовен е повлиял на съвременната музика.
Трагичният край на една легенда
Бетовен умира на 26 март 1827 година на 56 годишна възраст. Причината за смъртта му остава не до край изяснена. Съществуват няколко различни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и други. Предполага се, че е страдал от някои хронични заболявания като отравяне с олово, бруцелоза, както и прекомерна употреба на алкохол. Смята се, че Бетовен е употребявал редовно евтино бяло вино, което по това време е съдържало олово, поради използването на оловен подсладител (оловен ацетат).
Погребан е във Виена, а на погребението му идват повече от 20 000 души. Без значение какъв е, от какво семейство идва и какви са били навиците му, няма никакъв спор, че Лудвиг ван Бетовен е истинско откритие не само за своето време, ами за всички времена. Неговото име става синоним на думи като гений, майстор, виртуоз, класик и композитор. Неговото творчество ще пребъде във времето и най – вероятно ще продължава да радва и вдъхновява хората както до сега.
Още от автора:
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
Традиционната българска сватба: Какво не знаем за нея
Четири свежи идеи за разходка около София
Да се потопиш в рая – Портофино
По-щастливи ли са двама души след заветното „ДА“?
10 книги, които всеки българин трябва да прочете
Отживелица или съкровище са тези мъдри съветници?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!