П рез юли 1996 г. Пенсионерката Тамара Просвирина отишла за вода, която да донесе в дома си в малко селце край Кищим, до кладенец в гората. Възрастната жена страдала от психично заболяване и се водела на отчет при психиатър.
Тя живеела сама като единственият ѝ син излежавал присъда за кражба, а снаха ѝ я посещавала веднъж седмично. Само съседката ѝ Тамара Наумова посещавала жената всеки ден и ѝ помагала в домакинската работа. Селото било малко и не особено богато, като повечето хора заминали за града, а в селото останали само старци и пияници.
Самата Просвирина казва, че в гората
чула странен звук, който последвала и намерила малко същество под едно дърво.
Според други версии жената намерила съществото на гробищата. Тя го увила в плат и го занесла в дома си. Оказало се, че Тамара Просвирина отсъствала от дома си три дни.
Тя настанила малкото същество в дома си, нарекла го Альоша и казала на всички, че това е нейният син. Тя нахранила „Альошенка“ със сладки неща и го сложила да спи. Съседката Наумова потвърдила, че съществото наистина живеело при Просвирина, хранело се и дори се опитвало да говори, издавайки слаби свистящи звуци.
Съседите приели думите на пенсионерката за поредното изостряне на психичното ѝ заболяване и повикали линейка, а самата Просвирина била хоспитализирана. Въпреки че много пъти е разказвала тази история, никой не вярвал на старата жена.
Как Альошенка стана извънземно
През септември 1996 г. следователят Евгений Мокичев разследва кражбата на меден електрически проводник от електропровод. Заподозрян по делото е Владимир Нуртдинов, който по време на разпита каза, че е скрил в гаража си тялото на истинско извънземно, което е откраднал от къщата на Просвирина предишния ден.
Той се канел да го продаде, като преди това е извадил всичките му органи, натрил го със спирт и изсушил мумията на слънце. Случаят е прехвърлен на следователя Бендлин, който много се интересува от необичайната находка, която според него наистина приличала на нещо извънземно. А патологът Станислав Самошкин и съдебният лекар Любов Романова потвърждават, че пред тях е пришълец. Определено не е човек!
Защото носиш Альоша в себе си
Не е извършена нито една официална аутопсия; експертите са изследвали мумията само веднъж. Но ако патологът и криминалистът предполагат, че Альошенка е дошъл при нас от космоса, то гинекологът Ирина Ермолаева и съпругът ѝ, завеждащ урологично отделение, недвусмислено отговарят, че Альошенка е доста човешко същество. Най-вероятно някоя гимназистка е родила бебе преждевременно, детето се е оказало с патологии в развитието и го е оставила в гората с надеждата, че родителите ѝ никога няма да научат.
А фактът, че Альошенка говори и обича сладкиши, е измислен от възрастната Просвирина просто заради самотата ѝ. Между другото, по онова време жената се прибрала у дома след лечение, но след известно време била блъсната от камион и починала.
Историята на Кищимското джудже дълго вълнуваше цяла Русия:
имаше слухове за него, малкото тяло се появяваше тук и там. Сектантите и уфолозите продължиха да твърдят, че имат работа с нещо непознато, с извънземно от други планети. Скептиците единодушно твърдяха, че Альошенка е просто нещастно дете, изхвърлено веднага след раждането или след спонтанен аборт.
23 години по-късно сектантката Галина Семенкова признала, че мумията е попаднала в ръцете ѝ, но тя е предадена за съдебномедицинска експертиза, която потвърждава, че Альошенка е резултат от спонтанен аборт.
