Баркодовете - кой и кога ги е измислил

М алцина се замислят за баркодовете върху покупките си, но за 75 години, откакто са измислени, те са помогнали за спасяването на човешки животи, отишли са в космоса и са породили страхове за Антихриста.

Лазери. От това се нуждаят служителите в супермаркетите - настоява Пол Макенроу. Скенери на касата и малки лазерни пистолети. Насочи, стреляй, продавай!

През 1969 г. това беше необичайна визия за бъдещето: тези лазери щяха да сканират странните малки черно-бели маркировки върху продуктите, които Макенроу и колегите му от IBM бяха проектирали. Това щеше да ускори опашките в супермаркетите, разказва той. Решението ще стане известно като баркод.

В този момент от историята баркодовете никога не са били използвани в търговската мрежа, въпреки че идеята се е зараждала от десетилетия, след като на 20 октомври 1949 г. един от инженерите, които сега са част от екипа на Макенроу, подава патент. Инженерите на IBM се опитват да вдъхнат живот на баркодовете. Те са имали визия за бъдещето, в което купувачите ще преминават през касите с лазери, сканиращи всеки артикул, който искат да закупят. Но адвокатите на IBM имаха проблем с бъдещето.

Според Макенроу, вече пенсиониран инженер, те казали: „Няма как“. Страхът им бил от „лазерно самоубийство“. Какво ще стане, ако хората умишлено наранят очите си със скенерите и след това съдят IBM? Ами ако персоналът на супермаркетите ослепее?

Не, не, това беше просто половинмиливаттов лазерен лъч - опита се да обясни Макенроу. В една 60-ватова крушка има 12 000 пъти повече енергия. Молбите му се оказаха неоснователни. Затова се обърнал към маймуните резус, внесени от Африка, макар че сега не може да си спомни колко са.

„Мисля, че бяха шест. Не мога да се закълна в това“, казва той. 

След като тестовете в близката лаборатория доказали, че излагането на малкия лазер не уврежда очите на животните, адвокатите отстъпили.

Така сканирането на баркодове става обичайно в супермаркетите в САЩ, а в крайна сметка и в целия свят.

As a barcode-based electronic witnessing system for fertility centres, we love a bit of weird history about barcodes !#electronicwitnessing #barcodesarebest#barcodeshttps://t.co/d14hAoIgPF

— IMT Matcher (@IMT_Matcher) October 20, 2024

Неочаквано лабораторията, използвана от Макенроу, впоследствие му съобщава, че ще му изпрати маймуните. Сега те са негов проблем.

„Беше лудост. Намерих зоологическа градина в Северна Каролина“, спомня си той и се смее. 

Наред с маймуните, всеки човек от екипа на Макенроу в IBM има заслуга и за универсалния продуктов код (UPC), както официално е известна тяхната версия на баркода. Сред тях е и Джо Уудланд, инженерът, който десетилетия по-рано измисля ранната концепция за баркодовете, след като рисува линии в пясъка на един плаж. През октомври 1949 г. той и друг инженер подават заявка за патентоване на основната идея за баркодовете.

Важното е, че Джордж Лорер и други членове на екипа на IBM използват това вече съществуващо предложение за маркировка в стил баркод и го превръщат в спретнат правоъгълник от черни вертикални линии, съответстващ на номер, който може да идентифицира по уникален начин всеки артикул от супермаркета. От консерви със супа до кутии със зърнени храни или пакети със спагети. Хранителната индустрия официално приема UPC през 1973 г., а първият продукт с такъв знак е сканиран в супермаркет „Марш“ в Охайо през 1974 г. Оттам той завладява цялата планета.

Скоро последваха и други видове баркодове, а UPC постави основите на така наречените „2D баркодове“, като например QR кодовете, които могат да кодират още повече информация. Но историята на тези малки черно-бели маркировки е много по-дива и рокаджийска, отколкото можете да си представите.

Дори може да се твърди, че началото ѝ е поставено от Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

„Сканирах неща за ЦРУ. Големи големи карти“, обяснява Макенроу.

 Това е била една от първите му работи в IBM, свързана със скенери за изображения. Както обяснява в книгата си за изобретяването на баркода UPC, това му помогнало да се подготви за работа по съвсем нова, но свързана с него технология, която щяла да направи революция в търговията на дребно.

Макенроу знае, че опашките на касите в магазините ще се движат много по-бързо, ако служителите могат просто да сканират продуктите в компютър, вместо да четат цените, отпечатани върху всеки артикул, и след това да обработват ръчно продажбата. За да бъде приета, такава система за сканиране на кодове трябва да работи почти всеки път и да разчита кода правилно, дори ако продуктът се прекарва през скенера със скорост до 100 инча в секунда (2,5 m/s).

Екипът на IBM започва работа, като използва дизайна, патентован от Уудланд и неговия колега, но с една важна разлика. Оригиналният подход се основава на отчитане на дебелината на черните линии. Една от концепциите, предложени в патента - кръгъл баркод в стил „бичи око“, съставен от концентрични кръгове - дори е била разработена от конкурентна група. Но това се оказа трудно за отпечатване и още по-трудно за прилежно поставяне върху опаковката на продукта.

In 1979, @BBCNews explained the mysterious markings (bar code) that had started appearing on supermarket products. pic.twitter.com/zBZVDTEZ2T

— Vala Afshar (@ValaAfshar) July 26, 2020

Екипът на IBM установи, че е по-лесно да се отпечатат вертикални линии и процесът на сканиране да се основава не на измерването на дебелината на тези линии, а на разстоянието между предния ръб на една линия и предния ръб на съседната линия. С други думи, пространството между линиите, което е по-отразително и по-лесно се улавя от скенера. По този начин нямаше значение дали принтерът за етикети е имал твърде много мастило и е начертал линии, които са били по-дебели от предвиденото - сканирането пак щеше да работи, почти винаги.

Въпреки че първият продукт с баркод е продаден в супермаркет в САЩ през 1974 г., баркодовете достигат до британските супермаркети едва след пет години. Веднага щом това се случи, първият продукт, който беше сканиран там, беше кутия с чаени пакетчета.

Макенроу подчертава, че въвеждането на технологията за баркод UPC не е минало без противоречия.

„Първият ни магазин не беше отворен“, спомня си той. Отвън имаше хора, които протестираха срещу факта, че цените вече няма да се изписват върху всеки продукт, а само върху рафтовете, където продуктите се поставят в магазина.

50 years ago #Today, a package of Wrigley’s chewing gum with a bar code printed on it passed over a scanner at the Marsh Supermarket, Troy, Ohio, and became the first product ever logged under the new Universal Product Code computerized recognition system. pic.twitter.com/QDszEYsgmG

— Massimo (@Rainmaker1973) June 26, 2024

Някои профсъюзи по онова време смятат - в крайна сметка правилно - че технологията за сканиране застрашава някои работни места в супермаркетите. Съществуваха и опасения, че баркодовете могат да се използват за замазване на цените. Самият Макенроу си спомня, че в миналото купувачите понякога са търсили остарели продукти в супермаркета, тъй като върху тях все още е можело да има отпечатана по-стара, по-ниска цена. Ако баркодовете навлязат, възможностите за подобно търсене на изгодни цени ще изчезнат.

Тези опасения скоро отшумяха. Но баркодовете винаги са разстройвали някои хора.

За малцина фанатици те не са нищо друго освен зло. През 2023 г. Джордан Фрит, професор по комуникации в университета „Клемсън“ в Южна Каролина, публикува книга за историята на баркодовете. По време на проучванията си той открива статия от 1975 г. в издание, наречено Gospel Call, в която се изказва предположението, че баркодовете могат да бъдат „белегът на звяра“ - препратка към библейско пророчество от Книгата Откровение за края на света. Въпросният пасаж от Новия завет се отнася за звяр - понякога тълкуван като Антихриста - който принуждава всеки човек да бъде белязан на дясната си ръка или на челото си. В пророчеството се казва, че само на тези, които приемат такъв знак, се разрешава да купуват или продават.

Статията от 1975 г. предполага, че в крайна сметка баркодовете ще бъдат „лазерно татуирани“ на челото или на гърба на ръката на всеки човек, готови за представяне на касите в супермаркетите.

Макар и странна, идеята се оказва изненадващо лепкава. През 1982 г. книгата „Новата парична система“ на евангелистката писателка Мери Стюарт Релф популяризира още повече предполагаемата връзка между баркодовете UPC и знака на Звяра, след като твърди, че числото 666 е „скрито“ в линиите в двата края и в средата на всеки баркод.

Всъщност тези „защитни линии“, както са известни, служат като отправна точка, която помага на лазерния скенер да определи началото и края на всяка UPC последователност. Лаурер от екипа на IBM, считан за съизобретател на UPC, по-късно настоява, че в това няма нищо зловещо и приликата с модела, използван за кодиране на числото шест, е случайност.

Но странната теория все още може да се открие в някои кътчета на интернет. А някои дори предприемат крайни мерки, за да избегнат баркодовете, включително членове на ортодоксална руска християнска група, известна като старообрядци. Един от тях, Агафия Ликов, който живее в особено отдалечена част на Сибир, заяви пред гостуващи журналисти от Vice през 2013 г., че баркодовете са „печатът на Антихриста“. Тя добави, че ако някой ѝ даде нещо, например пакетче семена, с баркод, тя изважда съдържанието и изгаря пакетчето.

Освен това през 2014 г. руска млекопреработвателна компания публикува на уебсайта си изявление, в което обяснява защо върху баркодовете на картонените опаковки с мляко е отпечатан червен кръст. Защото, както е „добре известно“, гласи изявлението, баркодовете са знакът на Звяра. Оттогава изявлението е премахнато от уебсайта на компанията.

Макенроу казва, че е наясно с някои от тези странни вярвания, свързани с баркодовете.

„Това не е нещо, за което бих бил склонен да мисля“, казва той по-скоро дипломатично. Фрит прави още една забележка: „Доста е странно да си представим група ръководители на хранителни магазини, които водят пътя за апокалипсиса“.

И все пак вероятно има нещо странно антиутопично в баркодовете. За някои те са се превърнали в символи на капитализма в неговата най-студена форма. Освен това те често се появяват в смразяващи сцени във филмите. Във филма „Терминатор“ научаваме, че затворниците на роботите-убийци в апокалиптичното бъдеще получават баркод маркировка на ръцете си за идентификация.

„Това е изгорено чрез лазерно сканиране. Някои от нас бяха оставени живи, за да работят - да товарят тела“, обяснява пътуващият във времето главен герой Кайл Рийз на ужасената Сара Конър.

 В този контекст маркировката с баркод има отзвук от номерата, татуирани върху ръцете на затворниците от нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война.

Понякога хората наистина използват баркодовете със злонамерени цели. Особено когато става въпрос за QR кодове, които вместо да използват вертикални линии, се състоят от съзвездия от малки черно-бели квадратчета в шарка, която се чете от камерите на цифровите смартфони.

Тъй като сканирането на QR код с телефона може да насочи устройството ви към злонамерен уебсайт, например, QR кодовете понякога се използват от хакери. Националният център за киберсигурност на Обединеното кралство предупреди гражданите да внимават с QR кодовете. Шофьорите в няколко английски града също са били предупредени за измама, при която фалшиви QR кодове са били залепени на автоматите за паркиране на автомобили в опит да се откраднат пари от недобронамерени шофьори. Един от кодовете, използван на паркинги в Лестър, дори е свързан с Русия.

През септември ливанската въоръжена групировка „Хизбула“ обвини Израел, че е пуснал листовки, съдържащи опасен баркод, наричан в някои доклади QR код, който може да „изтегли цялата информация“ от всяко устройство, използвано за сканирането му. Би Би Си не успя да провери тези твърдения.

Въпреки някои недобросъвестни употреби на баркодовете и нелепите твърдения, че те представляват знака на звяра, тези маркировки вече са в основата на хиляди промишлени и търговски процеси по целия свят. По данни на GS1, организацията, която контролира стандартите за UPC и QR кодове, всеки ден в света се сканират около 10 милиарда баркода.

Може би сте забелязали баркодовете и QR кодовете върху опаковките на продуктите, които получавате по пощата, например. Един пакет може да бъде сканиран многократно по време на пътуването си от склада до вас, казва Фрит. И тъй като баркодовете позволяват на търговците на дребно да следят огромни запаси от продукти, това означава, че тези предприятия могат да управляват гигантски магазини със сравнително малко персонал.

„Без баркодове нямаше да има такива супермаркети или нещо подобно. Това промени физическия облик на търговията на дребно“, казва Фрит.

Ерин Теммен, мениджър за клиенти във фирмата за етикетиране Electronic Imaging Materials, е съгласна с тази оценка. Нейната компания, както и някои други в бранша, произвеждат баркод етикети, които ще работят в практически всякаква среда. Това включва студоустойчиви етикети, които няма да паднат от оборудване, напълнено с течен азот, например. И химически устойчиви етикети, които ще запазят баркода си, дори ако бъдат напръскани с неприятни вещества в лабораторията. Фирмата произвежда и допълнителни светлоотразителни баркод етикети.

„Това увеличава разстоянието на сканиране“, казва Теммен. Това улеснява забързаните работници да сканират кода от разстояние до 14 м, което го прави откриваем дори ако баркодът е върху артикул, поставен високо на рафта например.

Подобна гъвкавост подсказва за голямото разнообразие от контексти, в които всъщност се използват баркодовете. Те помагат за проследяване на поведението и движението на медоносните пчели и пойните птици, за маркиране на яйцата и ембрионите в клиниките за оплождане, за да се избегне объркване, и за поставяне на надгробни плочи, за да насочват посетителите към онлайн паметници на починалите.

Американската армия също използва баркодове, за да проследява присъствието и обучението на персонала. Един университет в Саудитска Арабия също пилотно използва баркодове за регистриране на присъствието на студентите на лекции.

Баркодовете стигнаха дори до космоса. Астронавтите на Международната космическа станция използват баркод скенери, за да идентифицират оборудване и механични части, въпреки че сега те до голяма степен са заменени с радиочестотни (RFID) етикети. Баркодовете се използват и за регистриране на приетите от астронавтите храни и напитки, както и за идентифициране на пробите им от кръв, слюнка и урина.

На Земята е възможно баркодовете да са спасили човешки живот. Болниците използват системи с баркодове за проследяване на кръвни проби, лекарства и медицински изделия, като например тазобедрени протези. Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS) има програма Scan4Safety, която насърчава използването на баркодове за проследяване на такива неща. Машинно подпомаганата идентификация може да помогне на персонала да гарантира, че лекарите прилагат правилното лекарство на правилния пациент, например.

Според доклад за Scan4Safety, въвеждането на тази технология е освободило 140 000 часа време на персонала за грижи за пациентите, които иначе биха били изразходвани за изпълнение на административни задачи и проверки на инвентара. В доклада се твърди, че сканирането на баркодове е спестило на здравната служба милиони лири.

„Разговарям с лекари и служители в болници, които отговарят за управлението на инвентара - всички те отчитат ползи“, казва Валентина Лихтнер, старши преподавател по цифрово здравеопазване и вземане на решения в бизнес училището на университета в Лийдс. В момента тя изследва въздействието на системите за проследяване с баркод в здравните заведения. 

В свят, в който баркодовете са почти навсякъде, е възможно да се създадат интересни игри и преживявания, свързани с тях. Един от най-изобретателните примери е Skannerz - джобна видеоигра от началото на 2000 г., в която беше вграден скенер за баркодове. От играчите се изискваше да сканират произволни баркодове на хранителни стоки например, докато не намерят код, който случайно задейства „улавянето“ на извънземно чудовище в играта - нещо, което има силен отзвук от игрите Pokemon. Други игри - включително японската Barcode Battler - също разчитаха на това да накарат играчите да сканират баркодове като част от „забавлението“.

Нищо от това не би било възможно без линиите в пясъка на Уудланд и работата на Макенроу и неговия екип в IBM. Понастоящем се провежда кампания, наречена „Sunrise 2027“, за насърчаване на търговците на дребно да приемат кодове в стил QR вместо по-старите, базирани на вертикални линии. Това ще им позволи да кодират повече информация - например срок на годност върху опаковките на хранителните продукти или инструкции за това как да използват определен почистващ продукт. Но Фрит казва, че според него традиционният баркод вероятно ще се запази още дълго време. Според него това е измамно проста технология, която е повлияла на безброй индустрии.

И все пак, въпреки че са навсякъде, повечето хора не се замислят за баркодовете.

„Най-голямото доказателство за техния успех е, че ние никога не се замисляме за тях“, казва Фрит.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase