А строномите извършват редовни проверки на звездна система, за чието наблюдение в момента е необходим телескоп, тъй като очакват, че скоро тя ще стане достатъчно ярка, за да може да се наблюдава с невъоръжено око. Според една от прогнозите това може да се случи по всяко време от днес до септември, въпреки че има основания да се смята, че може да се наложи да почакаме още една година.
Едно от чудесата на астрономията е начинът, по който много често звездите внезапно стават впечатляващо ярки. Когато въпросната звезда преди това е била твърде слаба, за да бъде видяна, може да изглежда, че се е появила нова звезда, и преди изобретяването на телескопа те са станали известни като нови звезди от "De nova stella", латинското "нова звезда".
На две и половина хиляди светлинни години от нас, в посока на съзвездието Coronae Borealis, се очаква такова зрелищно "изсветляване".
Събитието ще се случи, защото известната като T Coronae Borealis (T CrB) не е една, а две звезди. Въпреки че двойните звезди са най-често срещаното разположение на звездите, тази двойка е опасна комбинация от червен гигант и бяло джудже, като и двете са скромно по-масивни от Слънцето. С течение на времето интензивната гравитация на бялото джудже издърпва материал от червения гигант, създавайки акреционен диск, малко подобен на този, който обикаля около черна дупка.
Когато част от тази материя се приближи достатъчно близо до бялото джудже, тя се нагрява до степен, в която се разпалва термоядрен синтез, което води до рязко увеличаване на яркостта. Повечето такива изсветлявания са като тези на обикновена променлива звезда. Например през 2016 г. системата T CrB увеличи яркостта си приблизително три пъти. Тъй като обаче тя все още беше едва видима в бинокъл, малко хора се интересуваха от това.
През 1866 и 1946 г., от друга страна, скокът беше нещо съвсем различно, като се увеличи няколко хиляди пъти, така че беше лесно видим с невъоръжено око. Подобно събитие астрономите очакват с нетърпение.
Някои бели джуджета, които откъсват материал от своите спътници, правят това хаотично, като при нашите наблюдения се осветяват само веднъж. Други, известни като рекурентни нови, се движат по редовен график. Възможно е да не сте чували за тях, защото повечето повтарящи се нови са толкова далеч, че дори когато станат ярки, не можем да ги видим без помощ, което прави T CrB почти уникална. В своя пик през 1866 и 1946 г. тя е била почти толкова ярка, колкото Полярната звезда, надминавайки всички звезди, с изключение на няколкостотин. Само една друга рецидивираща нова е видима с невъоръжено око в най-ярката си фаза и то едва-едва.
Разликата между двете добре проучени събития на T CrB е малко под 80 години. Ако това се повтори точно, следващото събитие бихме очаквали в края на 2025 г. За съжаление не може да си сверите часовника по повтаряща се нова, така че няколко години на всяка страна не биха били изненадващи.
Миналата година обаче професор Брадли Шефър от Държавния университет в Луизиана отбеляза, че преди събитието през 1946 г. Т CrB е претърпяла известно забележимо затъмнение, а сега е направила нещо много подобно. Въз основа на времето от потапянето до пика, Шейфър прогнозира, че трябва да очакваме проява между февруари и септември тази година. Шефер също така направи впечатляващи проучвания, за да открие доказателства за това, което изглежда е било предишни наблюдения през 1787 и 1217 г.
Въпреки че всяко от предишните съобщения може да е за нещо друго, което случайно се е намирало в същата част на небето, Шефър изтъква силни аргументи, че това най-вероятно са били предишни изригвания на T CrB, в който случай можем да бъдем по-уверени да го очакваме скоро.
Въпреки това прогнозите на Шейфър за времето бяха придружени от известна доза несигурност, която сякаш се изгуби в някои скорошни доклади, в които се обявяваше, че следващият връх ще бъде забелязан до септември.
T CrB се намира на 25 северна деклинация, което означава, че е видим през по-голямата част от годината от Европа и Северна Америка. Изключение прави периодът септември-ноември, когато Слънцето се намира досадно близо до него на небето, така че наистина бихме предпочели да не настъпи моментът на експлозията му. Наблюдателите от южното полукълбо имат значително по-тесен прозорец за наблюдение.
Когато експлозията настъпи, НАСА прогнозира, че T CrB ще бъде видима с просто око в продължение на няколко дни, след което ще последва около седмица, в която бинокълът все още ще бъде достатъчен. За да я откриете, погледнете между много ярките звезди Вега и Арктур, малко по-близо до последната и на около седем градуса от Алфека, която би трябвало да е с подобна или малко по-голяма яркост.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!