Астрономи документираха "анемична" експлозия на свръхнова в Млечния път

С връхновите невинаги са толкова свръх. Тези експлозии, които съпътстват гибелта на звезда, често са впечатляващо енергични. Понякога обаче те са пълен провал, предаде Ройтерс, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър". 

Авторите му описват подробно един подобен провал - масивна звезда, от която другата звезда в двоичната звездна система е "изсмукала" толкова много материал чрез гравитационното си привличане, че когато е трябвало да експлодира в края на жизнения си цикъл, едва е успяла да "изхленчи". 

The first confirmed detection of a star system that will one day form a kilonova — the ultra-powerful, gold-producing explosion created by merging neutron stars. These systems are so phenomenally rare that only about 10 such systems are thought to exist in Milky Way. pic.twitter.com/1DGDg7kScU

— The Science Of Interstellar (@ScienceOfInt) February 2, 2023

Евентуалната ѝ експлозия всъщност е била толкова сдържана, че колабиралата звезда - сега невероятно плътен обект, наречен неутронна звезда, е останала в "покорна" кръгова орбита със своята спътница. Една по-мощна експлозия би довела най-малкото до по-овална орбита, и дори би могла да запрати двете звезди в противоположни посоки.

Бинарната система, изследвана с помощта на телескоп в обсерваторията "Серо Тололо" в Чили, се намира на около 11 000 светлинни години от Земята в галактиката Млечен път по посока на съзвездието Кърма. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.

Масата на неутронната звезда е около 1,4 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, като преди това е била 12 пъти по-масивна от него. Другата звезда, изявила се като канибал по отношение на своята партньорка, е с маса 18 до 19 пъти по-голяма от слънчевата.  Двете звезди обикалят една около друга на всеки 59 и половина дни, разделени от около осем десети от разстоянието между Земята и Слънцето.

"Призрачна" снимка показва зрелищните последствия от гибелта на голяма звезда

Анемичната звездна експлозия, която все пак се е случила, е наречена "ултра-оголена" свръхнова. При подобни експлозии масивна звезда с изчерпано гориво в ядрото колабира, но не може да предизвика мощен взрив, тъй като другата звезда е изсмукала голяма част от външните й слоеве и е отстранила материал, който иначе би бил изхвърлен яростно в космическото пространство, обяснява водещият автор на изследването Ноел Ричардсън от университета "Ембри-Ридъл" в САЩ.

Съавторката на изследването Клариса Павао, студентка по физика в същия университет, описва експлозията като "слаба, едва доловима и пасивна".

"Ако експлозията беше по-силна, орбитата нямаше да е кръгова", каза Ричардсън. "Една нормална свръхнова не би унищожила непременно спътницата си, но може да наруши орбитата в много по-голяма степен. Тя може например да даде тласък на системата, който или да направи орбитата много по-елиптична, или да изпрати оцелялата звезда и неутронната звезда по бързи траектории в противоположни посоки със скорости, които дори биха могли да ги запратят извън галактиката", обяснява ученият. 

Типът двойна система, разгледан в настоящото изследване, е рядък. Предполага, че в галактиката Млечния път, населена с около 100-400 милиарда звезди, съществуват около 10 такива.

За разлика от нашето самотното Слънце, вероятно половината от звездите в Млечния път се намират в бинарни системи. Учените са размишлявали дали в подобни системи съществуват планети, способни да поддържат живот, както в случая с Татуин - родната планета на героя от "Междузвездни войни" Люк Скайуокър.