- Антонио Бандерас разказва как инфарктът му е променил живота и актьорската му игра. След като получава инфаркт и му поставят три стента, той става много по-емоционален и чувствителен, което силно повлиява изпълнението му в „Болка и слава“ на Педро Алмодовар.
- За новия филм „Тони“ Бандерас се подготвя като истински готвач. Той играе наставника на младия Антъни Бурдейн и се учи да отваря стриди и да чисти риба в един от собствените си ресторанти в Малага. Филмът според него е история за откриването на това какъв човек искаш да бъдеш.
- Инфарктът го кара да преосмисли приоритетите си. Вместо да купи лодка, както първоначално планирал, Бандерас решава да инвестира в театър и днес ръководи Teatro del Soho CaixaBank в Малага. Той дори определя инфаркта като „едно от най-хубавите неща“, случвали му се, защото го е подтикнал към важни промени в живота.
Антонио Бандерас: Инфарктът е най-хубавото нещо, което ми се е случвало
Във филма „Тони“ Антонио Бандерас играе готвач и наставник на 19-годишния Антъни Бурдейн, в ролята Доминик Сеса, когото наема като мияч на съдове през едно лято през 70-те години в Провинстаун, щата Масачузетс. Подходът на героя му е основан на строгост, но и на грижа: той приютява Тони за сезона, но всяка сутрин го буди, като излива кофа със студена океанска вода върху лицето му.
66-годишният Бандерас казва, че неговият начин да възпитава собствените си деца, които има с бившата си съпруга Мелани Грифит, е бил много различен. Той искал да позволи на дъщеря си Стела Бандерас и на доведените си деца Дакота Джонсън и Александър Бауер да правят каквото искат с живота си, за да му обръщат внимание, когато ги поправя.
„Ако не им крещиш през цялото време, в деня, в който ги накараш да седнат и им кажеш: „Това е грешно“, те те слушат“, казва Бандерас.
Той смята, че този подход е дал резултат.
„Мисля, че Мелани и аз можем да бъдем много доволни от това, което направихме с тях. Тя вече не е моя съпруга, но е най-добрата ми приятелка и това е важно за мен“, посочва още Бандерас.
Бандерас живее в Малага, Испания, с приятелката си Никол Кимпел. Освен че се занимава с актьорство, той притежава няколко ресторанта и театъра Teatro del Soho CaixaBank в родния си град. В интервюто той разказва за кучешкия си будилник и за своя собствен наставник, режисьора Педро Алмодовар.
- В колко часа ставате в понеделник и какво правите първо, след като се събудите?
Антонио Бандерас: Винаги се събуждам между 6:30 и 7 часа, защото имам две чихуахуа. Те си слагат лапите върху врата ми и просто ме бутат. След това, ако не работя по филм, идвам тук, в офиса си в театъра. Всеки ден има хиляди различни препятствия и проблеми, които трябва да решаваме. Тази година имаме 32 представления. Следващата година ще имаме 48 представления и два фестивала. Имам 35 служители на пълен работен ден.
- За закуска?
Антонио Бандерас: Не закусвам. Правя периодично гладуване. Сутрин пия бял чай. Може да отида да тичам. Или да остана вкъщи. Имам малка фитнес зала у дома и правя някои упражнения, след което изпивам голяма чаша чай. До 2 - 2:30 часа следобед се поддържам с чай.
- Променят ли се много тренировките ви, когато се подготвяте за роли?
Антонио Бандерас: Опитвам се да не се променят, но часовете се променят. Рутината ми в театъра е напълно различна, особено когато става дума за мюзикъл. Когато участвах в „Компания“, трябваше да пазя гласните си струни, затова практически не говорех през целия ден. Използвах малка дъска, на която пишех, за да казвам каквото трябва.
- Как се подготвихте за „Тони“? Говорихте ли с истински готвачи?
Антонио Бандерас: Отидох при една от тях в La Pérgola del Mediterráneo, един от моите ресторанти, който се намира в пристанището тук, в Малага. Имам една много добра готвачка и ѝ казах: „Росио, трябва да ме научиш как се отварят стриди и как се чисти риба.“ Отивах там в продължение на четири-пет дни и тя ме научи на много неща.
- Филмът до голяма степен е за това да разбереш какъв човек искаш да бъдеш. Какъв бяхте вие на 19 години?
Антонио Бандерас: Имах много мечти. Бях изпълнен с мечти до такава степен, че не можех да спя нощем. Но тогава бях много, много срамежлив, когато трябваше да се хвърля към тези мечти. Франко все още беше жив, аз живеех в диктатура, така че всички тези мечти изглеждаха някак абсурдни.
След това постъпих в Националното училище за драматични изкуства.
- Имали ли сте наставници като героя, когото играете?
Антонио Бандерас: Би било много странно да кажа, че практически всеки, с когото съм работил, е бил мой наставник, но по някакъв начин е вярно. Ако сте отворени към света, всеки може да ви научи на много неща за самите вас и за професията ви.
Но имаше и някои големи имена, като Педро Алмодовар. Направихме осем филма заедно. В началото на кариерата ми през 80-те години той променяше не само испанското кино, но и испанското общество. Хората започнаха да разбират живота по съвсем различен начин, по-цветен, по-либерален, по-свободен.
- Промени ли се отношенията ви, след като изиграхте негова версия във „Болка и слава“?
Антонио Бандерас: „Болка и слава“ е нещо съвсем различно от всичко, което сме правили преди. Имаше моменти, в които той дори не можеше да говори с мен, толкова емоционално беше за него това, което виждаше.
В същото време бях получил инфаркт година и половина преди това, така че бях много уязвим и всичко ми въздействаше много, много силно.
Когато получих инфаркта, ми поставиха три стента в коронарните артерии и така нататък. Същата нощ една медицинска сестра влезе в стаята ми и каза: „Защо мислите, че хората казват: „Обичам те с цялото си сърце“? Сърцето не е само орган, то е склад за чувства. Така че сега ще бъдете много чувствителен. Ще бъдете тъжен и проницателен.“
Три или четири дни по-късно слушах, не знам, Моцарт. И тогава започнаха да ми текат сълзи. Всичко ми въздействаше по начин, сякаш някой беше одрал кожата ми. В такова състояние бях по време на снимките на „Болка и слава“.
Спомням си, че разговарях с актьора Леонардо Сбаралия в една сцена. Попитах го: „Как е животът ти сега?“ А той ми отговори: „Живея в Бразилия. Женен съм, имам две деца.“
И аз започнах да плача.
И си помислих: „Алмодовар ще каже „Стоп“, защото не би трябвало да е така.“
А той каза: „Боже. Прекрасно.“
- Все още ли се чувствате много чувствителен?
Антонио Бандерас: По някакъв начин, да, защото след това взех решения, които не бяха свързани само с актьорството ми, а и с живота ми.
Спомням си как си помислих: „Ще си купя лодка.“
Какво? Нямам нужда от лодка. Имам нужда от театър.
И така купих театър, защото това е, което искам да правя. Имаше много проблеми, но те са страхотни. Те са моите проблеми, проблемите, които искам да имам. А удовлетворението е огромно.
Звучи много странно да го кажа, но инфарктът е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота.
Понякога човек има нужда от шамар.
