Мистериозното изчезване на американска ядрена бомба край Гренландия

П рез 1968 г. американски бомбардировач B-52, превозващ четири водородни бомби по време на рутинна секретна мисия, се разбива близо до военновъздушната база Туле в Гренландия. След катастрофата американски и датски служители стартират проект за почистване на радиоактивните отломки и събиране на разпръснатите части от ядрените бомби. Години по-късно обаче новинарските репортажи от Дания и САЩ поставят под въпрос дали наистина са намерени и четирите бомби и какво се е случило с тях.

През 2008 г. Би Би Си публикува статия, базирана на разсекретени документи относно инцидента в Туле, в която се твърди, че една от четирите водородни бомби никога не е била намерена на мястото на катастрофата. Това твърдение на авторитетното издание кара датския министър-председател да поиска ново разследване на разсекретените документи, използвани за доклада на Би Би Си. Това разследване, ръководено от датския учен Свенд Ааге Кристенсен, установява, че докладът на Би Би Си не се основава на нова разсекретена информация и че и четирите оръжия всъщност са били унищожени по време на катастрофата през 1968 г., според Архива за национална сигурност.

Американска ядрена бомба, изгубена преди повече от три десетилетия, вероятно лежи на морското дъно край военновъздушната база Туле в Гренландия, която Съединените щати възнамеряват да използват за спорния си противоракетен щит, съобщи днес датски вестник.

Класифицирани документи, получени от група бивши работници в Туле, арктическа въздушна и радарна база, построена от САЩ през 1951-52 г., сочат, че една от четирите водородни бомби на бомбардировач В-52, който се разбива там през 1968 г., никога не е била намерена, пише вестник Jyllands-Posten.

"Детективската работа на група бивши работници от Туле показва, че една неексплодирала ядрена бомба вероятно все още лежи на морското дъно край Туле", пише всекидневникът.

Катастрофата на 21 януари 1968 г. довежда до криза в отношенията между Съединените щати и съюзника от НАТО Дания, която отговаря за външната политика, сигурността и отбраната на Гренландия и по това време забранява ядрените оръжия на своя територия, включително в Гренландия.

On January 21, 1968, a US B52 crashes near Thule AFB in Greenland. Four nuclear bombs are lost. Three are found immediately and the fourth is still out there. Three out of four isn't bad...is it? pic.twitter.com/sk7nrbT8jI

— MrH (@MrHhistrescue) January 22, 2021

Дания никога не е била информирана за изгубената бомба с фабричен номер 78252, пише вестникът.

Кадрите, заснети на мястото от американска подводница, търсеща останки от останките на B-52 през април 1968 г., съдържат изображения на обект, подобен на бомба, съобщава датската информационна агенция Ritzau.

В документ на Държавния департамент на САЩ от 31 август 1968 г. се казва, че всички оръжия на борда на разбилия се самолет са били отчетени, но не се уточнява дали те са били намерени, пише Рица.

През пролетта на 1968 г. Съединените щати увериха датското правителство, че работата по разчистването на последиците от катастрофата на B-52 е приключила, а през август същата година се отказаха от търсенето на изгубената бомба, съобщи Jyllands-Posten.

"На този етап не можем да коментираме", заяви по телефона за Ройтерс Лорънс Бътлър, заместник-ръководител на мисията в посолството на САЩ в Копенхаген. Датски правителствени служители не бяха открити за коментар.

Нилс-Йорген Неринг, ръководител на спонсорирания от държавата Датски институт по международни отношения (DUPI), който през 1997 г. публикува доклад, наречен "Гренландия по време на Студената война", включващ глава за катастрофата на B-52, заяви, че твърдението на Jyllands-Posten, че загубената бомба е останала край Туле, не е изненадващо.

"Не е нова информация, че там може да са останали някакви неща", каза Неринг пред Ройтерс, като добави, че катастрофата е станала "на няколко километра от брега", където дълбочината на водата под леда е 250-300 метра или 820-984 фута.

Разследването на мястото на катастрофата от страна на САЩ е приключило, след като е било потвърдено, че не съществува радиационна опасност, каза той.

In the mood for reverse psychology

First photo BBC “nuclear bomb lost in Greenland” (13 AUG 2000)

Second photo BBC “mystery of lost nuclear bomb” (10 NOV 2008)

Third photo BBC “Nuclear weapon missing since 1950 'may have been found'” (7 NOV 2016) pic.twitter.com/SKq1YXz0u8

— Elliana (@Jane86925069) June 26, 2020

Според показанията на министъра на отбраната на САЩ Уилям Коен, дадени в Сената през юли, Вашингтон трябва да вземе решение за модернизиране на радара в Туле през следващата година, ако Белият дом даде политическа подкрепа за разгръщане на противоракетната отбрана до 2005 г.

Изчезването на ядрената бомба е въпрос, на който почти половин век не е даден отговор. Дори и днес съдбата на една от четирите бомби на HOBO-28 остава предмет на дебати, конспиративни теории и продължително безпокойство. Части от три бомби са окончателно идентифицирани. Но какво става с четвъртата? Има ли ядрено оръжие, което лежи на морското дъно близо до арктическите води на Канада, изпускащо радиация или, още по-лошо, представляващо постоянна заплаха от взривна катастрофа?

HOBO-28 се превръща в известен смисъл в препъни камък по времето на Студената война - но тази високопланинска мистерия е заровена не само в дълбоките води, но и във военни документи с гриф "секретно" и затъмнени от обширни редакции, които скриват важни подробности. След десетилетия работа по почистването, доклади, съдебни дела и правителствени разследвания, истината остава неуловима.

Радарната станция в Туле за ранно предупреждение за балистични ракети, която е в средата на верига от подобни обекти между Аляска и Британските острови - линия, позволява на Съединените щати могат да изградят щит срещу ракети от така наречените "застрашени държави" като Северна Корея, Ирак, Иран и Либия. Това превръща въпроса в чисто политическа тема за размисъл.

Водещите политици в Гренландия, която се радва на ограничено самоопределение под датска корона от 1979 г. насам, не желаят Туле да играе каквато и да е роля в противоракетната отбрана.

Дания отказва да се изкаже по въпроса, освен че заявява, че противоракетната отбрана не трябва да се осъществява, ако нарушава договора за стратегическите ракети между САЩ и Русия.Москва се противопоставя на американския план за противоракетен щит и твърди, че той нарушава договора.

A thermonuclear bomb was lost in a plane crash near a US military base in Greenland on January 21, 1968. #9Newshttps://t.co/pLaHZ9XzKk

— 9News Perth (@9NewsPerth) January 21, 2023

Руският президент Владимир Путин предупреди Дания и други съюзници на САЩ в НАТО, че участието им в противоракетната отбрана може да наруши глобалната стратегическа стабилност.

Неринг от DUPI заяви, че новият доклад за ядрена бомба вероятно ще предизвика шум в местните медии, но е малко вероятно да повлияе сериозно на позицията на Дания по отношение на противоракетната отбрана.

"Това, разбира се, ще породи въпроси и дебати... но не мисля, че ще има някакво дългосрочно въздействие", каза той.

Датското правителство заяви, че ще вземе решение, ако и когато Вашингтон подаде искане за модернизиране на радара "Туле". Така вече над 50 години, изгубената бомба остава в неизвестност и предизвиква въпроси.